На днешната дата през 1941 г. нацистка Германия напада "изненадващо" Съветския съюз, като в своята реч съветският диктатор Й.В. Сталин, а преди това и външният министър Молотов, обявява това нападение за "вероломно". Защо Сталин е толкова изненадан от този така очакван на пръв поглед акт на агресия във време на световна война?
Т.нар. Операция "Барбароса", с която германците атакуват СССР, е организирано нападение по фронт с обща дължина 2900 км, което включва 3,9 милиона войници, които ползват 750 000 моторни превозни средства и 600 000 коне. Към този момент това е най-голямата военна операция в човешката история.
Съветската реакция
Пръв прави национално обръщение не ръководителят на ЦК на КПСС и фактически лидер на държавата Йосиф В. Сталин, а неговият външен министър Вячеслав Молотов. Тъкмо Молотов е подписал под благия поглед на Сталин т.нар. "Договор за ненападение" с германския външен министър Йоаким фом Рибентроп на 23 август 1939 г. Този договор, останал в историята като Пактът "Рибентроп - Молотов", е успокоил СССР, че докато успее да навакса във военно отношение спрямо останалите големи играчи в света, границите ще са защитени от най-голямата заплаха.
Всъщност СССР е на практика скрит съюзник на Хитлерова Германия до 22-ри юни 1941 г. И по тази причина в своето обръщение Молотов обявява нападението за "вероломно", т.е. за подло, за нападение от страна, на която СССР са имали доверие.
Защо СССР?
В поредица от книги бившият съветски шпионин Виктор Суворов се опитва да докаже, че двамата мустакати диктатори са очаквали всеки момент единият да бъде нападнат от другия и тъкмо това е довело до сблъсъка.
Въпреки всичко обаче най-вероятна изглежда тезата, че Хитлер е можел да разшири своята империя ефективно само и единствено на изток. Дори операция "Барбароса", кръстена на императора на Свещената римска империя Фридрих І Червенобрадия (Барбароса), е била забавена със седем седмици, поради необходимостта германската армия да помогне на своите съюзници, италианците, в Югославия и Гърция.
Очевидно Хитлер бързо превзема още през 1939-40 г. Франция, Бенелюкс, а държавите от Скандинавия са негови съюзници. В същото време той губи особено важната Битка за Британия през втората половина на 1940-та година. С неговата представа за т.нар. "жизнено пространство" за германския народ (Lebensraum) и с наследената от предния век доктрина за "атака на Изток" (Drang nach Osten) единствената възможна посока е именно Съветския съюз.
Очаквана война
Всъщност Сталин съвсем не е неподготвен във военно отношение. Именно неговите действия преди това дават известни основания да се смята, че той е очаквал влизането на СССР в голяма война. Третият петилетен план на СССР на практика напълно военизира съветската икономика.
Преди това СССР поема рязък курс към индустриализация и на практика за по-малко от 20 години успява да навакса това, което Германия и Великобритания са успели да досттигнат като индустриално производство за над 100 години. В началото на Третата петилетка, обаче, Сталин официално поема курс към военизиране на индустрията.
И това е съвсем в контекста на очакваната война. СССР влиза във Втората световна война две години по-рано, на 17-ти септември 1939 г., когато именно Пактът "Рибентроп-Молотов" позволява на Червената армия да превземе онази половина от Полша, която не е завладяна от нацитска Германия.
В контекста на същия договор за ненападение СССР напада Финландия на 30-ти ноември същата 1939 г. На 14-ти юни 1940 г. пък под ботуша на Червената армия падат и прибалтийските държави Литва, Латвия и Естония.
За кратко време Съветският съюз добива дълга обща граница с Германия на Хитлер.
"Съмняваме се в достоверността на вашата информация"
Кремъл отвори архивите си за кратко в началото на 90-те години миналия век и след това отново ги затвори. Все пак това време стигна поне да стане ясно, че Сталин е бил в пълен ступор от нападението на Хитлер. Приел го е лично.
Всъщност съветският агент Рихард Зорге, резидиращ в Токио, успява за да заснеме в детайли плановете на германците за нападението и дори точната дата - 22-ри юни 1941 г. Когато изпраща тази информация на Сталин, получава кратък и ясен отговор: "Съмняваме се в достоверността на Вашата информация."
Дори британският премиер Уинстън Чърчил се опитва да предупреди Сталин, но грузинецът приема това като "капиталистическа провокация, която иска да въвлече СССР във войната".
Желанието да не предизвиква по никакъв начин Хитлер води Сталин до поредица грешни решения, каквото без спор е отказът му да укрепи за всеки случай допълнително своята западна граница.
Всичко това води до нещо, което повечето изследователи наричат "психическки срив" в трите дни след нападението. Сталин отказва да излезе и да се срещне с когото и да било. Когато неговите другари от Политбюро Ворошилов, Микоян, Молотов и Берия идват да го помолят да оглави ефективно държавата, Сталин в първия момент отказва да повярва, че не идват да го арестуват.
Първата реч на Сталин пред поданиците на Съветския съюз е едва на 3-ти юли, цели 11 дни след нападението. СССР ще даде близо 20 млн. жертви, германците ще дадат 95% от жертвите си на този фронт.
*Емил Джасим e програмен директор в Център за образователни инициативи.
Не бива да забравяме , че благодарение на Наполеоновите войни Англия става доминираща колониална сила. Сто години след това господството и е оспорено, но кралството отново излиза победител. Пика на колониалното разширение на UK е точно след ПСВ. Войната е добър бизнес и логично следва ВСВ. Тук вече UK не разчита добре силите си, в резултат на което настъпва колапс на империята. ПСВ води до установяване на болшевишка диктатура в Русия и национал-Социалистическа такава в Германия. Двата режима се различават единствено по степента на инфилтриране с еврейски комунизъм. Руският вариант е характерен с висока степен на инфилтриране, краен колективизъм - обща собственост върху средствата за производство, както и погром върху Православната религия. При Немския вариант липсва крайният колективизъм и погрома над религията. Въпреки очевидните прилики между двете тоталитарни държави, СССР както и при Наполеоновите войни и ПСВ застава на страната на Англия.
Статията е и правдива и обективна. Но, според мене, наивно е да се търси морал, справедливост и дори елементарна човещина когато става дума за геополитически интереси на империите и изобщо на тези страни, които разполагат с достатъчно сила да наложат интересите. Не напразно Чърчил е казал, че Британия няма приятели, има интереси. И това се отнася не само до Великобритания. И съглашението в Мюнхен, и пакта Рибентроп-Молотов се нарушават от Хитлер, когато той преценява, че достатъчно силен да ги наруши. Тези пактове са подписани от „страни-разбойници”, които се договарят да навредят на други страни. Едва ли някой се съмнява от това което наблюдаваме, че се е случвало и се случва, че Международната политиката е мръсна и вероломна работа. Примери колкото искате. След Мюнхен Хитлер окуира Чехословакия. Полша, на базата на сключно двустранно споразумение участва в подялбата на Чехословакия, но само година по късно Хитлер „вероломно” я нападна. В резултат на пакта Рибентроп-Молотов Хитлер и Сталин си поделиха Полша, но две години по-късно Хитлер „вероломно” напападна СССР. Дори и България участва в подобна сделка – след като Германия окупира Гърция и Югославия тя „поднесе на тепсия” на съюзника си България Беломорска Тракия и Македония. Но ако Германия беше спечелила войната срещу Съюзниците, (нещо което си беще една фантастика), то по силата на хитлеровата идеология, манефестирана в „Моята борба” и България щеше „да си мине по реда. И Хитлер, не по-малко от Чърчил е действал на принципа „Германия няма приятели, има интереси”. Страните-сателити винаги се надяват на някакъв келипир, но обикновено става като във вица за вълците и Заю.
И друг път съм го поствал този виц, но по памет отново ще го повторя: Една глутница гладни вълци сгащили Заьо. „Аман, заман!, – приплакал той – имам изгодна оферта и за вас и за мене. И да ме изядете, вие сте много, аз съм един и малък, полза за вас няма да има!” Наблизо има стадо овце. Има и зеленчукова градина със зеле. Има и едно проклето куче, което, то самото не яде зелките, но и мене не ги дава. Аз ще ви заведа там, вие ще убиете кучето, овцете ще са за вас, зелките - за мене" Договорили се вълците и Заьо и всичко станало като по ноти. Да, ама в суматохата, докато убият кучето, докато издавят овцете, без да разберат – при „приятелския огън” загинал Заьо. Нямало как, примирили се със загубата вълците и го погребали с почести. Изградили и паметник. И тук се сбъркали. Какво да пишат на паметника? Да напишат „С признателност на брата Заьо......”, не става, какъв брат е заекът на вълците....? И приятел – също..... Затова написали: НА ПАРТНЬОРА ЗАЬО, ОТ ПРИЗНАТЕЛНИТЕ ВЪЛЦИ”
Беше поставена една тема в форума на "Бойна слава", с въпрос дали Хитлер е можел да спечели войната. Форумците, повечето доста ерудирани, зациклиха още от началото с уговорката не не знаят какво означава това. Мъдруваха и стигнаха до извода, че може да се спекулира смислено, единствена на тема - "можела ли е германската армия да превземе Москва" И отговорът беше - Да, ако са били избегнати някой стратегически грешки. От там нататък - тъмна Индия. Първо- и без Москва, Русия остава достатъчно силна, ако не през 43-то, то през 45-46-пак да организира контранастъпление с неясен край, и второ дори и победил Русия, Хитлер си остава във война с Англия и САЩ, а ако предположим, че останалата история се развива по познатия начин - то да си във война със САЩ след 45-та си е самоубийствена работа.
Von Bl, ти си точно такъв, какъвто те представя ника ти - един неграмотен философ с претенции въз основа на съмнителен интелект. Ако си разчел правилно това, което написах по-горе, дай знак, ако не си - недей. А на всичките останали ще кажа, че и да е било очаквано нападението, пак щеше да е вероломно и човекът, който е поставил думата в кавички, определено не знае нейното значение. Опитът ви за тълкуване на събития, които не разбирате, ви прави смешни и жалки, липсата на "подложка" във вид на образование явно спъва уменията ви да мислите правилно. И те така.
Посредствен материал. Фрагментарен и без аналитична стойност. За сметка на това е изпъстрен с редица фактологични неточности, които допълнително понижават стойността му. Един - два примера: "... а държавите от Скандинавия са негови съюзници." ? - Норвегия? Нарвик, например? "Всъщност съветският агент Рихард Зорге, резидиращ в Токио, успява за да заснеме в детайли плановете на германците за нападението и дори точната дата - 22-ри юни 1941 г." - да заснеме? Германският генерален щаб е изпратил секретните си документите в Токио и там са били "заснети"? В "детайли"? Оставям настрана продължаващите спорове относно точността на информацията предоставяна от Зорге. Има и още, но ми омръзна да пиша ...