На днешната дата през 1941 г. нацистка Германия напада "изненадващо" Съветския съюз, като в своята реч съветският диктатор Й.В. Сталин, а преди това и външният министър Молотов, обявява това нападение за "вероломно". Защо Сталин е толкова изненадан от този така очакван на пръв поглед акт на агресия във време на световна война?
Т.нар. Операция "Барбароса", с която германците атакуват СССР, е организирано нападение по фронт с обща дължина 2900 км, което включва 3,9 милиона войници, които ползват 750 000 моторни превозни средства и 600 000 коне. Към този момент това е най-голямата военна операция в човешката история.
Съветската реакция
Пръв прави национално обръщение не ръководителят на ЦК на КПСС и фактически лидер на държавата Йосиф В. Сталин, а неговият външен министър Вячеслав Молотов. Тъкмо Молотов е подписал под благия поглед на Сталин т.нар. "Договор за ненападение" с германския външен министър Йоаким фом Рибентроп на 23 август 1939 г. Този договор, останал в историята като Пактът "Рибентроп - Молотов", е успокоил СССР, че докато успее да навакса във военно отношение спрямо останалите големи играчи в света, границите ще са защитени от най-голямата заплаха.
Всъщност СССР е на практика скрит съюзник на Хитлерова Германия до 22-ри юни 1941 г. И по тази причина в своето обръщение Молотов обявява нападението за "вероломно", т.е. за подло, за нападение от страна, на която СССР са имали доверие.
Защо СССР?
В поредица от книги бившият съветски шпионин Виктор Суворов се опитва да докаже, че двамата мустакати диктатори са очаквали всеки момент единият да бъде нападнат от другия и тъкмо това е довело до сблъсъка.
Въпреки всичко обаче най-вероятна изглежда тезата, че Хитлер е можел да разшири своята империя ефективно само и единствено на изток. Дори операция "Барбароса", кръстена на императора на Свещената римска империя Фридрих І Червенобрадия (Барбароса), е била забавена със седем седмици, поради необходимостта германската армия да помогне на своите съюзници, италианците, в Югославия и Гърция.
Очевидно Хитлер бързо превзема още през 1939-40 г. Франция, Бенелюкс, а държавите от Скандинавия са негови съюзници. В същото време той губи особено важната Битка за Британия през втората половина на 1940-та година. С неговата представа за т.нар. "жизнено пространство" за германския народ (Lebensraum) и с наследената от предния век доктрина за "атака на Изток" (Drang nach Osten) единствената възможна посока е именно Съветския съюз.
Очаквана война
Всъщност Сталин съвсем не е неподготвен във военно отношение. Именно неговите действия преди това дават известни основания да се смята, че той е очаквал влизането на СССР в голяма война. Третият петилетен план на СССР на практика напълно военизира съветската икономика.
Преди това СССР поема рязък курс към индустриализация и на практика за по-малко от 20 години успява да навакса това, което Германия и Великобритания са успели да досттигнат като индустриално производство за над 100 години. В началото на Третата петилетка, обаче, Сталин официално поема курс към военизиране на индустрията.
И това е съвсем в контекста на очакваната война. СССР влиза във Втората световна война две години по-рано, на 17-ти септември 1939 г., когато именно Пактът "Рибентроп-Молотов" позволява на Червената армия да превземе онази половина от Полша, която не е завладяна от нацитска Германия.
В контекста на същия договор за ненападение СССР напада Финландия на 30-ти ноември същата 1939 г. На 14-ти юни 1940 г. пък под ботуша на Червената армия падат и прибалтийските държави Литва, Латвия и Естония.
За кратко време Съветският съюз добива дълга обща граница с Германия на Хитлер.
"Съмняваме се в достоверността на вашата информация"
Кремъл отвори архивите си за кратко в началото на 90-те години миналия век и след това отново ги затвори. Все пак това време стигна поне да стане ясно, че Сталин е бил в пълен ступор от нападението на Хитлер. Приел го е лично.
Всъщност съветският агент Рихард Зорге, резидиращ в Токио, успява за да заснеме в детайли плановете на германците за нападението и дори точната дата - 22-ри юни 1941 г. Когато изпраща тази информация на Сталин, получава кратък и ясен отговор: "Съмняваме се в достоверността на Вашата информация."
Дори британският премиер Уинстън Чърчил се опитва да предупреди Сталин, но грузинецът приема това като "капиталистическа провокация, която иска да въвлече СССР във войната".
Желанието да не предизвиква по никакъв начин Хитлер води Сталин до поредица грешни решения, каквото без спор е отказът му да укрепи за всеки случай допълнително своята западна граница.
Всичко това води до нещо, което повечето изследователи наричат "психическки срив" в трите дни след нападението. Сталин отказва да излезе и да се срещне с когото и да било. Когато неговите другари от Политбюро Ворошилов, Микоян, Молотов и Берия идват да го помолят да оглави ефективно държавата, Сталин в първия момент отказва да повярва, че не идват да го арестуват.
Първата реч на Сталин пред поданиците на Съветския съюз е едва на 3-ти юли, цели 11 дни след нападението. СССР ще даде близо 20 млн. жертви, германците ще дадат 95% от жертвите си на този фронт.
*Емил Джасим e програмен директор в Център за образователни инициативи.
