Със завидна лекота най-реформаторското правителство призна провала на опитите си за реформи. Записа го в официален отчет, гласуван от министрите без думичка коментар. Реформите закъсняват или съвсем се провалят, но какво от това? Медиите мълчат, а кабинетът вече лети по магистралите към следващия мандат. За него ни се обещават не просто реформи, а същински чудеса.
Нехайното отношение на правителството към опитите на финансовото министерство да следи напредъка на националната програма за реформи надали учудва някого. Упорството на Симеон Дянков да отброява изпълнени и неизпълнени мерки в началото на мандата изглеждаше като престараване, а в края му вече е пародия.
Този спектакъл отдавна е останал без публика - част от зрителите са заети да гледат екшън с участието на бистришки тигри и етрополски ловджии, а другите просто са уморени и не очакват нищо, ако въобще са в България. Има и трета група наблюдатели, за които се предполага, че могат да се месят и да променят сюжета - анонимни еврочиновници, но те логично не проявяват особен интерес към качеството на филма - стига им що-годе скалъпеният на хартия сценарий.
Тази пошла продукция загуби на обществото поредните 4 години.
Покрай голямото очакване на реформите, отложени за след "голямото изобличаване", цели системи минаха на аварийно захранване, а други нямаха този късмет и бяха разпарчетосани. Това на хартия може да изглежда като поредния скучен отчет на чиновници, които от тримесечие на тримесечие попълват механично някакви графи, но в реалността е равносилно на провалени шансове. Тук калта по самото понятие "реформа" не помага - 4 загубени години са 4 загубени години, а в някои сфери има и връщане назад.
В сектори като образование и здравеопазване провалът може да бъде количествено измерен - брой необразовани и болни хора, от които се очаква да произвеждат добавена стойност. От 2004 г. насам образованието очаква чудодейна промяна - по-кратко основно образование и модерно и разделено на две обучение в гимназиите. И докато в мандата на тройната коалиция нещата в средното образование все пак се получаваха - и благодарение на упорит министър, и благодарение на събудилата се гилдия, в ерата "Игнатов" времето сякаш е спряло.
От образователното министерство се леят екзотики и лозунги, а малкото налични механизми за видимост и контрол на случващото се сякаш не съществуват. Така актуалността изчезва, сега и тук нищо не се случва, но за бъдещето ни се обещават величави неща - училищата да са със звезди като хотелите, а клиентите им - учениците, да са в центъра.
В здравеопазването завоите са толкова много, че някои неща съвсем избледняват. Това правителство наистина ли искаше да вдига здравните вноски? Наистина ли твърдеше, че парите за здравеопазване са малко - защото после пък уверяваше, че никой не е давал повече за здравеопазване? И като дава, защо почна да взима - и големия резерв на здравната каса, потънал във фискалния резерв, и пренасочваните ежегодно суми от вноски към бюджета на здравното министерство, действие, което бе обявено за противоконституционно?
Защо се поти над някаква си здравна карта на болниците, като изпълнението й се отлага за 2020 година? И какво собствено свърши, за да има по-добър достъп до по-качествена здравна помощ? На фона на кадрила в здравното министерство тези въпроси звучат като формулирани от лунатици.
Краткият преглед в останалите сфери се оглежда и в официално обявените от финансовото министерство числа - сред забавените мерки от програмата на реформи най-много са в сферата на бизнес средата, науката и иновациите. В това няма нищо чудно, след като три години държавата има само министър на енергетиката със съвсем формално добавен ресор икономика, а финансовият министър малко се позаблуди, че с фиктивно нисък дефицит и отлагане на милиони левове разплащания държавата ще влезе в чакалнята на еврозоната.
Наука официално се твърди, че не съществува, защото институтите на БАН били слаби, ерго не съществува и финансова политика за нея. Някои сектори като МВР пък са трайно подминати от реформите. Вицът "реформи в МВР" хич не е смешен. МВР пилее най-високия бюджет в държавата, а заплатите на най-масовите категории униформени наистина са ниски. В отчаянието и липсата на доверие към системата битовата престъпност съзнателно е зачеркната - сякаш не съществува.
Една реформа все пак се счита за успешна - административната. Така чиновниците, но не всички, а кои точно не се знае, се оказаха единствената група с увеличение на доходите до момента. Това впечатли дори позитивния Росен Плевнелиев.
На този фон Европа се кани да следи България за приемането на стратегически документи за реформи в отделните сектори. Еврочиновниците ще броят колко стратегии сме приели и ако сме забравили някоя до 2016 година, финансирането по съответните европрограми може да бъде спряно. При лансирането на новия механизъм на натиск министърът по еврофондовете Томислав Дончев някак смутено призна, че за Европа наличието на стратегически документи е показателно, че правителството има визия за последователна политика. Националната програма за реформи, която се проваля официално, е точно такава хартия. Е, имаме я. Е, и?
