Правото да си знаеш правата

Кога работодателят може да удържа пари от заплатата ми? Какво ще получа, ако длъжникът ми фалира? Какво означава „търпим строеж"? Все въпроси, на които по инерция отговаряме с „Виж в закона". За обикновения гражданин това е началото на един малък ад от членове, алинеи, букви, параграфи.

Крайният резултат - разбрал-недоразбрал се учиш от грешките си или приготвяш определена сума за консултация с адвокат.

Вече от година има и трети вариант - да прочетеш онлайн най-важната правна информация, свързана с твоя проблем, при това - в напълно разбираема форма. Уникалната за страната ни платформа "Правата ми" e дело на студенти-юристи, които „разкодират" и систематизират закони и наредби, свързани с най-различни проблеми, в това число и такива, предложени от читателите.

По няколко хиляди уникални потребители посещават сайта всеки ден, не са малко и хората, които използват мобилното му приложение. Страхотно постижение за екип, който работи изцяло на доброволен принцип.

Не си свободен, ако не си знаеш правата

Срещам се с Полина Найденова, Христо Милчев Георгиев и Петър Кьосев, след като са излезли от тежък 4-часов изпит и на няколко пъти ми се извиняват, че не са много в кондиция. Дали заради кафетата, или заради темата на разговор, но и тримата много бързо се оживяват.

"Правата ми" е един прекрасен сайт, в който хората могат да разберат към кого да се обърнат, когато имат проблем. Там са описани всичките начини, по които да защитиш своята лична свобода.

„Всичко стига до там, че човек, като си знае правата, знае собствената си свобода", обяснява ми Петър, един от авторите, а освен това се грижи и за дизайна.

Има защо да се помага - у нас твърде малко хора познават даже най-основните закони. „На нас, като юристи, ни отнема 5 години, за да придобием една обща представа за правото, но като цяло има един набор от права, които всеки човек трябва да знае", посочва Петър и веднага дава пример - полицаите, които не могат да искат от гражданите каквито и да е документи, без преди това да са се легитимирали.

„Нашата идея се продиктува точно от това наше желание - да повишим тази правна култура, която смятахме, че липсва. Единствената цел на този сайт е да помага безвъзмездно", допълва колегата му Христо.

Достоверността преди всичко

Тримата подчертават, че "Правата ми" не е правна клиника и не дават индивидуални консултации. „Пишем статии, които обхващат възможно най-широк кръг от обществени отношения по конкретни проблеми. Рубриката ни "предложи право" дава възможност на нашите читатели сами да ни посочват важни за тях теми, върху които да напишем статии.", обяснява Петър.

Поли, която отговаря за маркетинга на платформата, допълва, че екипът насочва хората не само към правата, но и към задълженията им: „Мнозина предполагат, че никой няма право да им изиска определени документи, да им извърши личен обиск или да поиска да си отворят багажника на колата. Целта изобщо не е да се насочват хората неоправдано да търсят своите права".

Христо е категоричен, че не искат в никой момент да заблуждават читателите си - ако не са сигурни за нещо, не го включват. „Въпреки че законът дава някаква възможност, ние не насочваме читателя към преследването й, ако смятаме, че има и малка възможност това да му навреди", обяснява той. Звучи абстрактно, но в трудовото законодателство не са малко случаите, в които служителят може по-скоро да си навреди, отколкото да спечели, докато се бори с работодателя си.

За по-сложните казуси Pravatami.bg има и мрежа от консултанти, които са практикуващи юристи. Освен тях, всеки е свободен да допринесе за обогатяването на сайта. Всеки текст минава през процедура по редактиране, за да е сигурно, че до читателите стига достоверна информация.

На годинка

На 3 септември Pravatami.bg стана на 1 година. Поли, Христо и Петър нямат много поводи за скромност.

Най-търсена е информацията за борбата с администрацията на различни нива, но също и статии за пътна полиция, трудови отношения, най-обикновени договори за наем, потребителското право и др. Най-слабо са засегнати въпросите, свързани с наказателното право. Затова си има и причина - от екипа са убедени, че за такъв тип казуси е по-добре човек да се обърне към специалист.

„Благодарение на сайта, хората имат възможност да научат правата си. Преди една година цялата тази информация съществуваше, но не беше систематизирана и по тази причина хората нямаха възможност да разберат конкретните си права в дадена ситуация, без да прекарат часове в проучвания на законодателството", смята Поли.

Христо признава, че за 12 месеца не са смогнали да обхванат всичко. Има още теми, които са важни за обществото и за които предстои да пишат. "Дейността ни е много подходяща и за нас самите, за да се развиваме като юристи. Благодарение на този проект, имаме поглед над повече неща", отбелязва той.

В момента на сайта има игра с награди, която тества правната грамотност на читателите. Младите юристи я приемат за изследване, което ще е своеобразно „заключение" на работата им през последните 12 месеца.

Преводачи

Макар да свеждат до минимум теорията и да я представят на разбираем език, и тримата не смятат, че юридическият жаргон е това, което пречи на обикновените хора при боравенето с нормативни актове. Поли посочва, че стотиците членове на закони и кодекси трябва да се изчитат изцяло, за да ти стане ясно какви права имаш.

„Има много ситуации, в които в еди-кой си член ти посочват определени права, но 5 члена по-надолу ти казват, че в определени хипотези правата не могат да бъдат упражнение. Ако човек не прочете целия текст, той няма как да разбере, че попада в изключението и няма тези права. Да не говорим, че има множество подзаконови актове, които усложняват нещата", обяснява тя.

„Аз, като отида на лекар, му казвам, че ме боли долу в гърба - дали е бъбрек, дали е в кръста, дали е нещо друго, нямам представа. Това сме и ние - когато човек отиде при адвокат, той си казва проблемите и му се предлага решение. Всяка професия си има един набор от термини, които ползва", на свой ред коментира Петър.

Според него главният проблем е, че в гимназиите може да има предмет на име „Етика и право", но в него важните неща не са засегнати. „Един пример - човек има правото да гласува на 18-годишна възраст, когато още е в училище. Той няма никаква представа какво означава това. Тези неща трябва да се преподават - както филмчетата в малките класове за правилното пресичане".

Мотивацията

Подготвянето на статия по даден правен проблем не е лека и бърза работа. Особено, когато никой не ти плаща, ходиш по стажове из адвокатски кантори и се потиш в Юридическия факултет. Въпреки това, сайтът има много сериозна информационна база. Всеки от изградилите я има своя причина да продължава.

„За мен мотивацията се крепи в личностното удовлетворение, че нещо, което съм написал, е помогнало на някой друг. Това е нещо, което не може да се оцени нито в пари, нито във време", казва Христо. Той е станал част от екипа на "Правата ми" в момент, в който работел на два трудови договора за по общо 12 часа на ден. Казва, че хората от екипа ще станат адвокати, магистрати или въобще няма да се занимават с право, но след тази една година е ясно, че ще продължават да работят в полза на обществото.

"За България е грозно да се казва така, но го правя за връстниците си, за родителите си, за хората на моята възраст, които се опитват по някакъв начин да оправят тая държава и не успяват. Правя го и за себе си, за да дам най-накрая нещо", казва Петър и с усмивка допълва, че „това е начинът да превърнем нашата професия в хоби".

Реакции

Никой преподавател не е споделял със студентите мнението си за проекта. Получавали са критика от свои колеги - връстници, по-долни курсове и вече завършили. „Правото е въпрос на тълкуване. Ние формулираме нашите статии на основата на законите, допитвайки се и до учебниците (т.е. да няма излишна теория), както и на различни проучвания", посочва Петър. Той твърди, че работата му и на колегите му е била оценена от практикуващи правни специалисти.

И тримата ми събеседници са студенти последна година. Според Поли сред по-малките вече има доста желаещи да се включат в проекта.

А после?

Тримата не мислят да изоставят "Правата ми", след като завършат. Обещават, че няма да изневерят на принципите си и събраната информация ще остане завинаги безплатна, без значение колко още ще я обогатяват.

Имат планове да развият видеосекцията на платформата, за да могат да представят най-важната правна информация по още по-достъпен начин. Търсят и подкрепа, за да могат да излязат от рамките на мрежата и чрез хартиени материали да започнат да помагат на стотици хиляди българи, които не само нямат Интернет, но и чиито права са най-застрашени.

Амбициозно, но година след старта на платформата се вижда, че за екипа й невъзможните неща хич не са толкова много.