Анелия Клисарова, в ролята си на министър на образованието, действа с размах. За една година успя да смути всички в сектора с революционните си идеи, включвайки дори анкета, която да определи от какви реформи се нуждае образованието.
Тя предприе и стъпката към въвеждането на технологиите в училище - не става дума за компютърна грамотност, а за таблет, лаптоп или смартфон в класните стаи, така ще децата да учат „на компютър".
Последната идея обаче дойде някак изведнъж, разви се за около месец и ще бъде приета тихомълком в последните дни на кабинета „Орешарски" - да се учи само по един учебник, печатан в Министерството и изготвен от експерти и учители - отново подбрани от МОН.
Тази радикална промяна ще бъде предприета с изменение само в една наредба, което значи, че не се налага да се внася промяна в Закона за народната просвета и съответно - не е нужно гласуване в Народно събрание, нито обществено обсъждане.
С поглед назад
Така образованието се поставя в поредната сложна ситуация, въпреки че идеята гали слуха на носталгично настроените, които с умиление си спомнят доброто образование по време на соца, когато пазарната икономика е била измислица на западната пропаганда.
Мотивите преминават през финанси, олекотяване на ученическите раници, по-голяма прозрачност при избора на учебници и улесняване на местенето от едно училище в друго. Сред аргументите за нововъведението Клисарова изреди и обвинение към издателите заради неразбираемите учебници, които мъчат децата учат, макар че всеки учебник е изготвен в съответствие от зададени от МОН критерии, а освен това министърът на образованието одобрява до три учебника. За изкуствата отговаря Министерство на културата.
Затова МОН ще бъде органът, който одобрява и който издава - пълен монопол над образованието до осми клас. Шансове за разнообразие има само при гимназистите - неясно по каква логика. Според Клисарова при профилираните паралелки няма как да важи правилото на единия учебник, вероятно защото при гимназиите има по-голямо разнообразие от преподавани дисциплини, или защото учениците вече са оформени достатъчно добре от първите си 8 години в училище.
С няколко години назад
Въвеждането на един учебник по предмет на практика унищожава пазарния принцип и конкуренцията в издаването. Това означава, че независимо колко е добър колективът, който изготвя новия учебник, той може да разчита на вече издаваните за сравнение, но реално няма да има конкуренция, която да мотивира промени в съдържанието.
Казано по друг начин, когато не се разчита на борбата за печалба, учебниците ще остаряват бързо и шансът да бъдат неадекватни на средата се увеличава.
Освен това липсата на конкуренция на практика означава връщането на монопола на държавата над печатането на учебници - нещо, което връща към времето, по което се изучаваше историята на БКП.
Спорен е и въпросът доколко качествени ще са учебниците, когато до момента изданията са се изготвяли от специализирани издателства, а МОН ще трябва тепърва да открива топлата вода. Това дали е направено предварително проучване и анализ, свързан с очаквани резултати от промените, остава неясно. Липсват и ясни процедури, по които ще бъде избран авторският екип.
Монополът замества олигопола
Клисарова твърди, че единият учебник няма да се наруши конкуренцията - издателствата отново ще могат да участват в конкурсна надпревара, но този път като авторски екипи. За отпечатването също ще се обявява конкурс, въпреки че първоначално беше анонсирана идеята да се печатат от МОН.
Според министъра така процедурата ще бъде по-прозрачна, въпреки че не е ясно как се гарантира тази прозрачност. Според издателите - това е начин да бъде избран предварително определен участник и да се „усвоят едни пари". А именно с едните пари Клисарова мотивира идеята - хонорарът за написване на учебник е 134 000 лева.
Издателите коментират, че това няма да доведе до спестяване на средства, а дори би създало предпоставка за корупция и още по-големи харчове. Има и друг аргумент - липсата на право на избор ще се отрази благоприятно на частните занимални и школи, които да компенсират лошото качество на учебника.
Освен това налагането на нови учебници би означавало печатане на изцяло нови учебници, което би лишило и шансът на някои родители да спестят пари за учебници, взимайки от близки или на старо.
Същевременно с решение от 2011 година КЗК осъжда дори ограничението министърът да избира между "не повече от три учебника по един учебен предмет за всеки клас" като създаващо олигополна структура на пазара на учебници.
По партизански и в последния момент
Според Явор Стефанов, управител на издателство „Анубис", промените се правят по партизански - без парламент и без обществено обсъждане (темата за учебниците липсва дори от анкетата за образователна реформа).
Правителство, което се ползва с отрицателна обществена подкрепа, да прокарва тихомълком в последните дни на своя мандат подобно изменение на Наредбата, което ни връща години назад, казва иКина Андреева - главен редактор на издателство „Просвета". „Известно е дори и на децата, че само истинската, здравословна конкуренция води до по-добро качеството. Това в пълна степен важи и за учебниците", казва тя.
Ефектите от подобна мярка са спорни - липсва анализ, който да я аргументира. Не е ясно и по какъв начин се определя профилът на средния ученик, който да учи по един единствен тип учебници.
Въпросът за тежестта на ученическите раници няма да бъде решен, защото учениците ще продължават да носят по един и същ брой учебници на ден, а това да се прибират само с тетрадки и учебниците да остават в собствени шкафчета е въпрос, свързан с материална база и реформа образователна реформа - проблеми, покрай който през мандата си Клисарова мина с решимост, но от разстояние - единствената стъпка към реформа беше пусната на сайта на министерството анкета.
Това, което може да постигне предложената от Клисарова мярка, е да накара носталгично настроените да проронят въздишка в памет на „онова време". Но за реални приноси към образованието в XXI век не може и да се говори - връщане с повече от 20 години назад трудно може да доближи резултатите на учениците до тези на развитите държави. Единственото, което може да спре спорното изменение, е оставка със седмица преди очакваното.
Нормално е в държавно училище да се учи по едни учебници, държавната система трябва да е единна. В частните да учат по каквото си преценят, че е най-добре
Родриго Защо мислиш, че при един учебник няма да видиш тези неща вътре? Ами ако одбрят ТОЧНО ТОЗИ учебник да бъде единия учебник?
Родриго, А да сте чували за изкълчване на черепа? Погледнете учебната тетрадка по Човек и природа за трети клас на "Булвест", в раздел "Моето здраве". Оставам без коментар и за учебника им по музика, че ако тръгна да коментирам - И не само да учат по един учебник, но и трябва да се премахнат всички учебни тетрадки, защото те са голямата лапачка на издателствата и нямат кой знае каква полза за учениците. Имат полза единствено в начален етап. До 8 клас ще попълват квадратчета, сакън да не се преуморят от писане. А и така раницата наистина ще стане по-лека. Просвета вече се усетиха и правят нови учебници по английски език, но всъщност откраднаха идеята от учебниците на Оксфорд.
Доста е нагло да пищиш, че комунизЪма се връща, защото се опитват да те изтръгнат от държавната хранилка
Родриго Би ми се искало да си прав, обаче неслучайно те питах. Ами то и цялата държава е ревнала против сума ти неща, но никое от тях не се е променило. Така че не бих се изненадал да изберат и най-тъпия учебник за Единствен, стига зад него да стои достатъчно мощен политически гръб например. Иначе ми е все тая колко учебника ще има, щото не е в това въпроса.
"Въвеждането на един учебник по предмет на практика унищожава пазарния принцип и конкуренцията в издаването. " Е що за конкуренция се има предвид, когато разчиташ на сигурния пазар, при това за строго фиксиран срок на ликвидност на произведеното - до средата на октомври най-късно стоката е реализирана. Ами да се пробват издателите Просвета, Анубис, Булвест да кръстосат шпаги, издавайки и нещо различно от задължителното и подсигурения им бизнес от държавата. "Освен това липсата на конкуренция на практика означава връщането на монопола на държавата над печатането на учебници - нещо, което връща към времето, по което се изучаваше историята на БКП."- Ама не само. И физическото беше наистина физическо и граматиката се учеше и помнеше за цял живот. "Има и друг аргумент - липсата на право на избор ще се отрази благоприятно на частните занимални и школи, които да компенсират лошото качество на учебника" Отново ми е трудно да определя позицията на авторката. Както беше за предприемачеството, инициативата, свободомислието и конкурентноспособността, сега като че ли й пречат частните школи.Та кой плачел за соца!? "Освен това налагането на нови учебници би означавало печатане на изцяло нови учебници, което би лишило и шансът на някои родители да спестят пари за учебници, взимайки от близки или на старо."- Е това вече е безсрамно лицемерие, направо ще ме разплачат...
Ало !!! Другарите....Вие в кой век живеете? Кви учебници са Ви в главите? 1 клас- Буквара 2 -8 клас- таблета в джеба, учебното съдържание качено на сайта на МОН, безплатно и тва е. ps В момента правя завод за таблети...с китайски части
John Smith , в момента ни подработваш да лобираме за теб май, като ни упрекваш в архаичност ли?
Rodrigo Diaz de Vivar | 09.07.201414:07 ".. Термини като "пазарен принцип", "конкуренция в издаването", "мощен политически гръб"... какво изобщо правят при издаването на учебници?..." Ми ти искаш или не искаш, точно учебника с най-силен "политически гръб" ще бъде определен за Единствен. А това дали е качествен сам се сещаш, че няма голямо значение да има. Ако са няколко учебниците, барем някъде ще си кажат, че тоя единия е боклук и ще предпочетат по-добрия. Тоя дето в него пише по-малко глупости. А както казах, Единствения няма гаранция, че ще е по-добрия. "...Конкуренция в издаването. В какво точно? В кориците, във вида хартия?..." Така погледнато не виждам и колите в какво се конкурират - всички имат газ и спирачка, а също и радио вътре. Не може ли да произвеждат само една единствена. И понеже сега Путин е на мода в главите на много хора, тая една-единствена кола да бъде Лада Като гледам на повечето тук аргументите са ви, че така беше едно време - по един учебник, значи затова така е по-хубаво. Само дето качеството на образованието няма нищо общо с това колко са учебниците Всички ние сме учли английски по най-различни учебници един от друг. Обаче това колко сме го научили не зависи от тях, а от това в колко добра школа или на колко добър даскал сме попаднали. Дали са ни юркали, дали са ни обяснявали, дали са намерили подхода....
Както паяка вече е отбелязала, статията бъка от противоречия. Но това не е основният проблем. Основният проблем е, че както авторът, така и коментарите се съсредоточават върху една мъничка частица от цялото - брой на учебниците. А цялото е системата на образование - тя е гнила, даже спокойно можем да кажем, че няма такава. Ако децата продължават да се обучават по същия начин, чрез същите програми и изисквания към тях, ПОСТАВЕНИ В СИТУАЦИЯ НЕ НА ПРЕКИ УЧАСТНИЦИ В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕ, казано иначе - несистематично, непоследователно, с огромно количество излишна информация, дали учебниците ще са 1 или не повече от три по предмет, е все тая. Да, на някого ще му секне хранилката. Извинявайте, издатели от Анубис и Просвета, но от 2003 г., заедно с още една фирма, съвсем реално сте обсебили пазара на учебници, а продуктите ви са трагични. Кошмарни са! Както учебниците, така и безбройните учебни помагала и тетрадки сякаш са съставени и издадени с единствената цел да отвратят учениците от най-ранна детска възраст. Стилът на писане е неразбираем, безсмислено академичен, поставените задачи под определен урок - често несвързани с него. Тук вината ви е споделена с онези креатури от МОН, които са одобрили едно или друго безумие, залегнало в учебниците. Освен това, по външното оформление, понеже много се говори за конкуренция в качеството: - изобилие от правописни грешки - не знам тази хубава професия коректор съществува ли още; - хартия с много лошо качество, особено при учебните тетрадки - един пример, макар да мога да посоча множество: учебната тетрадка /помагало/ по четене за 2-ри клас, мирише и изглежда като парцал, а страниците се късат при допир; - некачествено цветово оформление - тетрадка, която трябва да е цветна и децата да научат как изглеждат цветово флаговете на съседните на България държави /2-ри клас, Околен свят/, е решена в черно, бяло и някакво ръждиво червено-кафяво като трети цвят. Иначе текст под флаговете - опишете цветовете на националния флаг на Гърция /или Македония, все тая/. Констатация, с въпроси на дъщеря ми: "Мамо, в тетрадката нещо са сгрешили. Описвам си флаговете, както знам, че изглеждат, нали? Може ли също да ги оцветя правилно?" Та, на нея какво да и обясня за конкуренцията между вас, издатели наши? А, Вие, Златина, какви предложения имате? ... Така че, не, в този случай, при издаването на учебниците, ние никъде не се връщаме, просто защото никога не сме тръгвали към каквото и да е добро. Защото реално конкуренция няма - има лоша стока, която частично се заплаща на издателствата от моите пари. И от парите на всички български данъкоплатци. И да се повторя - не ми пука дали ще са 3 или 5 учебника, пука ми да има качествено образование, каквото тук, днес и сега, поне в началните курсове на обучение, в България няма. Като родител на дете, което ще е в 3-ти клас, очаквам съвсем прости неща - детето ми да е грамотно, да може да прочете и разбере един текст, да може да изрази на български език това, което мисли, да има познания за околната му среда, хората и държавите по света, да разбере най-простите принципи в математиката, физичните и химични закони. И не, не съм от родителите, които са оставили всичко това на училището, стремя се, като всеки родител, да образовам максимално добре детето си. Но няма как да стане без система и последователност и в училище.
Големият ми син започна да учи английски в училище Европа във втори клас. Вече има сертификати от Кеймбридж за ниво на знанието му С2, а изкара и Тойфел, когато му беше необходим със 110 от 120 възможни точки. Не исках само да се пОфала, а да кажа, че всяка година, когато вземаше в ръце новите си английски учебници, се омайваше от миризмата им. Дори повече отколкото от луксозната хартия и качествения печат.