Общественият океан се вълнува от нова птица на хоризонта.
Първата дама на България отказва да изиграе предопределената и роля.
Отказва да е първа или отказва да е дама? - се питат рибите.
Отказва да плува след кораба, от който и подхвърлят храна - отговаря вятърът и брули с медийна жестокост крилете и.
Юлияна Плевнелиева - ЮПи приказка за модерна градска самодива или скелет в гардеробите на властта?
Да откажеш да носиш маската на обществените привидности е лош вкус или вкус към свободата?
Да заключиш личния си живот в кутия е белег за екологична култура или просто завеса пред някоя особеност в личния или семейния живот?
Лоялност към семейството или семеен провал?
Да подмениш ролята си на трепетлика по централната парадна алея със знак на едно недоволство е личен избор или тенденция в семейното озеленяване?
Обществото обича мистериите. Те хранят иначе ленивото му въображение и подсказват обширни приказни версии на почти обикновени жития. В тези загадъчни пространства хората вписват собствените си нереализирани поведения като текст в балончетата от комиксите. Загадките, особено тези около семейните чекмеджета на известните хора са изключително благодатни за пространен фолклор и битова митология.
Приказна героиня се оказа и съпругата на Президента. Изскочи на първа линия от сумрака на социалните мрежи, хвърли нещо през девет планини в десета и то цопна в средата на обществения гьол. Разплисква дълбоко заспали води и някак радостно разлая хорското недоволство - недоволство от Него, от Нея, от градския транспорт, от Ленчето на горния етаж, от здравната система, от света, от всичко.
Революционно-романтична сюита за колоратурен сопран, оркестър и клавиатура.
Обществото, позадрямало в сянката на своя всемогъщ Баща, същия този, когото само бе избрало и който с твърда ръка бе издълбал масивния си йерархичен барелеф в меките му пясъчни скали, изведнъж се събуди. Беше доловило лъч истина в една почти анонимна усмивка, размахала закачливо пръст срещу гравитацията на големите фигури в политическия пейзаж. Едно харизматично присъствие бе засенчено от друго не по-малко харизматично отсъствие.
Патернализмът съвсем закономерно роди своя контрапункт.
Време беше.
По презумпция неговата опозиция винаги е женска роля, дори да не е изпълнявана от жена. Нямаше как да бъде изиграна обаче от закръглена начална учителка с аромат на мекици и студено накъдрено мислене. Тя се полагаше имено на този загадъчен силует, изпълнен в стил магически реализъм - хем три деца, хем три фирми, лежерна визия, задължителна купчина магистратури, несметни богатства и достатъчно независим почерк, за да изрисува една стена в графити с неприлично съдържание.
ТЯ дръзна да изсъска нещо в НЕГОВОТО лице и то пред всички! Той и изпрати "много ПОЗДРАВИ" и стана ясно, че истинската двойка не е Юлияна и Росен, а Юлияна и Бойко. В този момент - в този ред.
Е, нищо ново, случва се във всяка кухня..... еманципация ..... - ще махне с ръка бай Генчо - портиерът на блока. Но викнато от терасите на Twitter и то с непозната досега чуваемост, ударя гонга на няколко нови важни съобщения пред целия квартал.
Ако семейството е миниатюрен модел на държавата, то не е странна привързаността на българина към едрите бащински фигури - галят го по косицата, а той покорно мърка в скута им. Патриархалното семейство, което все още се шири по нашите земи, ясно се оглежда в тази логика.
Ето на какъв фон новата Първа дама на България разряза тортата на българския семеен модел. Стана ясно, че в тази холографска вселена се случва нещо ново. Няколко "С"-та се долавят в свистенето наоколо и подсказват особеностите на новото градско семейство:
СВОБОДА на избора - Изчерпват се ограничаващите дефиниции на съпружеските роли. Хората могат да си изберат доста по-удобни обувки за дългия семеен път, без да носят бремето на традиционните очаквания към мъжа/жената в семейството.
САМОСТОЯТЕЛНОСТ - Личното пространство става абсолютно неприкосновено и с много ясно очертани граници. Лицата не се размиват в двойката. Балансът между индивидуализъм и съпричастност е доста спорен и е въпрос на вкус.
СИГУРНОСТ - "Моят дом е моята крепост" е новата-стара максима, напълно разбираема в неустойчив свят на светкавични промени, земетръсни събития и море от различности. Звучи традиционно, но е нов момент на фона на повсеместната семейна и институционална неустойчивост.
СИМЕТРИЯ - вертикалният патриархален модел отстъпва място на доста по-симетрични отношения. Задълженията преливат през границите "мъжко", "женско" и трупат активи и пасиви в двете графи доста по-балансирано.
СОБСТВЕНО ЛИЦЕ - Маските крият собствените ни лица и ни правят еднакви с останалите кукли. Е дошъл е моментът, в който можем да си позволим да бъдем малко повече себе си. По всичко личи, че не семейството, а традиционните роли в него са в реална криза. Не обществото, а привидностите събличат лъскавите си униформи.
Така градската култура превзема семейството - традиционната крепост на консерватизма и то с крехката, но решителна десница на един по-модерен, по-артистичен и независим образ. Дали тези промени вещаят и промяна в (извън)брачните връзки между институциите и хората в държавата?
Това е същественият въпрос, който плува с прозрачни перки около семейната лодка на първите ни хора.
Дали частната ни собственост върху собствените ни лица и достойнство ще бъде реституирана?
Дали самите институции ще успеят да открият добрия семеен баланс помежду си?
Дали една самоуверена жена в средата на прожекторите успя да постави всичките тези запетаи в разбирането за семейна солидарност, самобитност и стандарт ? Ще пропълзят ли тези тенденции нагоре по мраморните колони на властта?
Сигурно да, след като в качеството си на публична личност стана повод за много недоумение, ирония, симпатия, обвинения и.....размисли за привидностите в живота на малки и големи.
Баси графоманията!
Малеееееей, кви сте страшни всичките! Абе хора, как толкова време четете този сайт и не разбрахте, че тук списва всеки, който пожелае- не (само) журналисти!!! Едни хора ги вълнува едно, други- друго! А някои политически пристрастени даже видяха и политически поръчки- ми нормално! Толкова е разочароващо, че почти няма хора на тази земя, дето могат да погледнат извън собствения си житейски опит, извън собствените си разбирания и маааалко по-далече от носа си... А още по-малко са хората, които си го признават... какво признават, та те направо крещат обратното, как те са правите, знаещите, разбиращте... Мъкаааа, мъка
Ако статията беше политическа поръчка, то нямаше да бъде публикувана тук, а на друго място. На много други места. И ако темата беше толкова безинтересна, едва ли щяхте да блъскате така ядно и сексистки по нея. Да, трябваше да я напиша по-рано, обаче мисленето отнема време. А онова с лифта някак не ми е интересно....
При това положение коментарите са повече от забавни. И аз не подозирах.
Добре, че www пресата е толкова пространна, че всеки може да напише и прочете каквото му е интересно. Явно по темата се е писало много и ще се пише още, като за всеки в политиката, дори да не е там точно с двата крака. На който му е омръзнало, да минава нататък. Статията ми хареса, ако и да е повече литература, отколкото журналистика. Или пък точно за това. А на извънредно предизвиканата (не става ясно защо точно) Ближи си... - явно близането, плюенето и гълтането ти се отдават най-добре. За критиката се иска малко талант.
Резюмето на дедого6 ми хареса. Ближи си.... за въпросите, наистина ще ми е мн. интересно кой БГ журналист ще се наеме да ги разнищва... и за вулгаризмите ти....ама щом не са те тривнали......