Първо двама, после четирима. Българската колония в Европейския парламент ще намалява след всеки следващ вот, ако бъде прието предложението на британския либерал Андрю Дъф.
Не, поданикът на Нейно Величество не е някакъв българомразец, а съвсем прагматичен човек. Догодина в ЕС влиза Хърватия, а същевременно Лисабонският договор изисква фиксиране на 751 народни избраници в Страсбург.
Нужно е преразпределение, като в него тези с нарастващо население печелят, а тези с намаляващо - губят. България традиционно е от губещата страна. Тук живеят 7 351 633 души, като преди 10 години сме били с 582 000 повече. Половин милион починали без да се родят други на тяхно място или пък просто половин милион, на които им е писнало и са си взели еднопосочен билет.
Вероятно истината е някъде по средата, но няма никакво значение. През 2014 г. ще имаме 16 евродепутати, а през 2019 г. и 2024 г. - 14. Тъжно, но статистиките не вярват на сълзи. Няма и нужда, всъщност. Намаляването на населението е нормално да води и до намаляване на броя на народните избраници, иначе сигурно бихме достигнали ситуация, в която всеки десети българин е евродепутат.
Подобни политики се прилагат съвсем регулярно на местно равнище даже у нас. Ето - на предишните местни избори 13 области с намаляващо население избираха по-малко общински съветници от преди. Плевенчани бяха най-потърпевши - след като населението на областта падна под 160 000 души, местният парламент беше свит с цели 10 места до 41. Нормално - търси се разумно съотношение вождове/индианци.
Само един остров е непоклатим в това бурно море на демографско-електорална гъвкавост. Народното събрание отваря широко врати за 240 депутати на всеки четири (а преди - и на по-малко) години. Броят им е фиксиран в Конституцията, а все още повечето от тях се избират пропорционално - т.е. от бездънни партийни листи с имена, които често не говорят абсолютно нищо на избирателя, бил той "син", "червен", "жълт", "лилав" или в любимия на Бойко Борисов цвят.
Нека се върнем към статистиката - 7 351 633 българи живеят у нас сега, през 2012 г. През 1991 г., когато е изкована настоящата Конституция, България е имала население от 8 484 900 души (по данни на НСИ). Милион, сто хиляди и нещо разлика.
Какво значи тя от гледна точка на Народното събрание? През 1991 г. на един депутат са се падали по 35 354 граждани. Днес всеки народен избраник отговаря за 30 632 човека. Бреме, по-леко с някъде около една седма. Въпреки това всякакви предложения за намаляване броя на депутатите остават само в сферите на политическото нищоговорене и добрите пожелания.
Това, по принцип, би било допустимо, ако финансирането на Народното събрание не представлява някакво особено бреме и/или има висока обществена значимост, безспорен авторитет пред обществото и в чужбина. Че тук има две "НЕ"-та е ясно, нека видим защо.
По финансовата част - бюджетът на НС е в размер на 53 млн. лева. С голяма част от тези пари се плащат депутатски заплати, офиси и квартири за народните избраници, както и разходите им за пътувания по работа (което включва и между 12 и 40 самолетни билета за отиване и връщане годишно).
Много добри условия за работа, обезпечени с много пари в държава, която разчита на Европейския съюз, за да осигури храна за най-бедните преди тежките зимни месеци. Тя, апропо, е за по-малко пари и обхваща към хиляда пъти повече семейства...
Какво получаваме в замяна? Институция, която по Конституция е върхова в парламентарната ни република, и ... с най-ниска степен на доверие. Претенциите към работата на българския парламент идват на първо място от самото общество. Хората не се чувстват представлявани от слабо заинтересованите (често за сметка на лобистки интереси) депутати. Последните често си запазват анонимността от предизборната листа за цял мандат. Никой не е чувал гласа на депутата от ДПС Делян Пеевски от парламентарната трибуна, но и защо ли - човекът държи куп вестници и телевизия, през тях говори колкото си иска, нали?
Представителите на Европейския съюз от години са на мнение, че реформите у нас или не се случват, или са потресаващо бавни и съпроводени с обезсърчаващо много корупция. Въпреки това на всеки четири години (или след всяка гладна), все по-малко българи гласуват за 240 човека, от които се знаят имената на 31 мажоритарни кандидати и тук-таме по някой водач на листа.
За пореден път гледаме към Европа и не разбираме (или някой не иска да разбираме) какво ни казват, а именно - не сме в началото на 90-те, а и не сме достатъчно богати, за да се правим, че не знаем. Българските депутати в най-бързо обезлюдяващата се "община" на ЕС трябва да са по-малко и повечето да се избират пряко.
Само така ще се спасим от опасността умните глави в Народното събрание да намалеят чак когато останем в България по-малко и от спартанците при Термопили.
Голямо дърво, оня ден го казах на една баба, днес го казвам и на тебе, човек дето мисли само колко печели, как да се "реализира" отивайки някъде (т.е. продавайки се някъде), та такъв човек няма как кой знае колко да се интересува от това какво може и какво знае. Скъп специалист си, щото си ударил кьоравото. Не ми се говори за себе си, но съм заебал места, където ми плащаха няколко пъти повече от сега, за да мога да прокарвам идеи и да създавам някаква технология вместо само да следвам модното и като дебил да прилагам сложнотии, които само аз разбирам от целия колектив, но и за това само аз ги намирам за безсмислено изхвърляне. Ако опре ножа до кокъл може да мирясам някъде за малко и на такова място - да се "реализирам" професионално, докато мога пак да спра да мисля за джоба си и да седна да реализирам няколко професионални неща. И не ми казвай, ако съм добър що не съм милиярдер, щото пари се получават от търговия, а тя особено в сфери дето, "ако нямаш айфон няма да умреш" е въпрос не на можене и на технология, а на падане до нивото на тия, чиито кесии искаш да стръскаш. Отдавна съм спрял да градя самочувствие върху доходи - срам ме е да свързвам богатство с умения в свят, в който е легално да съществува професия PR.
ГТолямо Дърво, за това, дето МЕИто не прощава, нещо специално Институтът тесен за мойта душа е . Кога човек дойде тук да задълбае с цел да превземе крепостта наука след време той чувства, че мозъкът му пука по всички извивки, шевове и гънки. И бащини сметки изпипани и тънки по дяволите литват в небесната шир и той не може вече да намери мир. ...И в книги дебели за своята плът той разбира харно, че те го делят от другите хора, от тяхната радост, че напразно губи тука свойта младост. Че един работник, който с чука чука, чука 5-6 часа и хич не му пука, а вечер се прибира доволен и щастлив, когато ти доказваш, че някой бил крив, че друг бил казал- така, па така, тогава той скита с момиче под ръка. Мисля ази още, че овчарят същ, нищо, че живее на пек и на дъжд, мъката излива в своя кавал, когато ти гладен, мрачен, недоспал, доказваш с пергели, кривки, транспортири, че кавал без дупка не може да свири. Изпитът завърши. Само в зала трета двайсетина души си пробваха късмета. На студент по двама асистенти бяха, ала героите наши, вчерашни не бяха и тогава Кочо - стария студент - побелял, набръчкан, а нявга - левент, като видя, че нищо не може да стори, бръкна под хастара и тихо промърмори " О, Боже, погни ми с тез да се преборя!" ...последните думи изрече в коридора. Сто двадесет души те бяха на брой. Три четвърти паднаха в първия бой. със залп ги посрещна мечтаната сграда и с диви закани: " Така ви се пада!" Повърна ги бързо по родни места защото числото надви храбростта. Защото, защото... - въпроси без край, къде им е гробът днес никой не знай. Или да кажем се случиш от тия, дето накрая получават тапия и доволен поразкършиш кости, поизправиш снага, па тръгнеш по гости, или на разходка, или дето щеш и случайно срещнеш майка със детенце. Детенцето впива в тебе поглед смел и с пръстче те сочи: " Мамо, я поглеж го тоя!" А тя започва да го поучава, че който не учи като тебе става. Ти стискаш зъби и в миг се забравяш и нечия майка на глас споменаваш
В IT то кат гледам има 10тина реализирани, като чичо Бил. Всичко останало е писачи на заплата. Бачкаш ли за някой си роб...ако ще да взимаш хххххх пари. Нагласата още от университета трябва да е не да търсиш заплата ,а реализация на идеите си....ако въобще ги има.
Амин, Строс, амин!
Ферари 1957 и мечти по комунизма : Другарю Живков , кога възкръснахте ? Мак - напълно съгласен доста едностранчиво се е получило предишното изказване, но винаги е трудно да съвместяваш новаторството с рутината на голямата индустриална организация. Русе : Стига изкарва собствените си проблеми , проблеми на другите. Моя труд са го оценили , по описания начин , твоя явно не го оценяват така. Вместо да мислиш колко струва мусаката дето си готвиш , мисли как да направиш така , че да не ти пука за цената й. Няма такова нещо като възраст, София и т.н дето пречат. Майка ми е на 62 години пенсионер скъсва си гъза да работи и последните месеци е изкарала повече пари от мен живее в по-малък град от Русе.
Абе защо като сравнявате сега и преди само храните сравнявате? Вие само ядете и серете ли? Ако "сега" беше "преди" повечето от вас нямаше да има къде да измрънкят сега, щото компютъра и интернет щяха да са сигурно някаква екзотична играчка за богати деца, както беше ЛЕГО-то едно време. Чакай да не се обади оня дето се бил тъпкал с луканка по татово време да каже, че и всички дечица с ЛЕГО и шоколадови яйца са си играли, щото съвсем на шизофрения ще иде работата....
Голямо Дърво Браво пич!Не им обръщай внимание на тия завиждачи.Учил си,разбираш си от работата.Взимаш си заплатата.Не е като мен,дето си останах прост тъпак.И се чудя как да спестя стотинки до заплата.Трябва да има повече хора като теб.Можещи и знаещи.Да я оправят тази държава.Мдамз.Покажи им на тия,че и в България може да се живее добре.Винаги съм искал и аз да стана програмист.Ма нищо не разбирам от тез пусти компютри.Жалко
Родриго, правейки изводи от 3 поста във форума не ти отива на "голямото доброутренско" възпитание и образование. Не ставаше въпрос кои какво яде, а кога какво имаше ако намериш по добри аналогии дай тях, както разбрахме добре си спомняш времената преди Партията да те пусне в "прогнилия запад". Всичко изброено от теб , го нямаше навремето. И нека и ние да сме пътували и видяли нещо от света и след няколко месеца в Индия (Бойче ще ти пратя снимка на работната виза , обещавам ) изобщо не подбирам в храната. П.С. Бонбоните се оказаха Белгийски
http://bnt.bg/bg/productions/75/edition/25084/bnt_taksi_31_avgust_2012
Голямо Дърво,как го правиш номера, след няколко месеца в Индия - изобщо не подбирам храната. Интересно , колко бързо си усвоил хубавия навик да не подбираш,или по точно да се адаптираш! Защото индийците цял живот си подбират храните, да съм им сготвени не само както в къщи но и както те ги обичат. Сега кажи само в коя Индия си бил за да знаеме какво си ял.Щото може да ти е трудно да назовеш поне един десерт който си си хапвал в Индия Както и да е, възхищавам ти се че живееш добре и то в българия- абсолютна адаптацията! Само избрани могат да я постигнат. Само тези усвоили изкуството да бъдат богове или пълни роби. Надявам се си от първите.Поздравения. И браво с ИТ си на върха на пирамидите , ама не в Гиза, за наше съжаление. Както и да е успех, и най вече пари да напечелиш в България, ти си ни надеждата.
Бойче За пораженията от соц-а и комунистите се правим на ощипани, обаче иначе мрънкяш целодневно за несгодите от днешния ден, а? Много едностранчиво мнение, като за адвокат. В Бургаския свободен не ви ли учиха, че трябва и малко безпристрастност?
Все ми е тая какво си завършил, но е проява на лош вкус да се възхвалява онова старото време....при положение, че то въобще не си е отишло на всичкото отгоре Нищо не е свършило преди 23 години, то си е тук и сега....просто малко поохлабиха примката
И друг път съм казвал, при старото време Миле-то вместо да го играе компютърен гении, днес щеше по разпределение като млад инженер със синя престилка да поддържа комютрите на някое ТКЗС в добруджанския край....
vanko Типично в стила на достоен син на партийния секретар: Ние папахме луканка по онова време, докато вие бяхте на салам "кучешка радост", но дайте да забравим това сега, да бъдем позитивни, да гледаме напред. Било каквото било... Спокойно може да ме наричаш и Оня дето му пускаха банани само по Нова година. А също и Оня дето баща му чакаше десетилетия за нова кола или телевизор.... О да, разбира се, че всичко това е смешно днес
А те пенсионерите, Бойко, 'щото по соца тънеха в лукс и разкош... До там я бяхте забатачили, че само бабите работеха на къра и поради брутална продуктова и всякаква необезпеченост, произвеждаха в единствените петна не- национализирана земя - в дворовете си, буркани и пращаха на Младите в Града, и така дорде измрът... 'Айде моля ти се