Какво превърна Айнщайн и Стив Джобс в гении?

Не, не, не можеш да схванеш май. Не е извън контекста, а си е точно в самия контекст на ``теорията'', но мошеничеството му на тоя няма да мине. Ако искаш, погледни и параграф 6. Същата грешка прави. Ако пък те интересува друга негова ``теория'' без връзка с относителността, вземи, да речем тази му теория, дето уж била в основата на теорията на лазерите (не ми е под ръка цитатът, но, ако те интересува, ще го намеря). И там, ама просто същата грешка в мисленето демонстрира. Това е тъпота, ти казвам, въпиющз тъпота. Вземи разните му ``теории'' по термодинамика. Трагедия. Абе, тъп човек, но нахалник. Наложен на света без да има елементарни качества. Написал съм няколко текста и върху тези негови статии, но по едно време си казвам, ама, откъде накъде ще му се занимавам да му нищя абсолютните глупотевини на тоя. Един аргумент е нужен. Един фатален аргумент, като този, за който говорим, и е свършен. Ми, той самият нали това бил казал като му излезли 100 учени със 100 аргумента (не са сто, под 50 са) против. Казал, не ми давайте 100 аргумента, дайте ми един, ако не е вярна теорията. Ами, имаш го. Ето го: timeisabsolute.org Хич даже не се връзвай, че имало много, които го проверявали, пък не му намерили грешки. Не си бил по семинарите в Харвард, Принстън или Калъмбия, да видиш каква фашистка атмосфера е. Само да да мръкнеш нещо и си вън, а за мястото ти на професор чакат сто гладни гърла от цял свят. Абе, не е за приказка. Никой, нищо не е анализирал. Вървят по течението, пазят си жалките топли местенца и заплатки и ги е страх да мръднат. Затова ти казах, шефовете им ще бъдат довечени да отговарят.

Грешиш. Както се сещаш, аз познавам всички основни аргументи давани като критика на теорията. Досега няма нито един аргумент, който директно, на страниците на самата статия, посочвайки конкретните формули в нея, да е показал пълната несъстоятелност на айнщайновата нахална нелепост, както аргументът, който обсъждаме. Има немалко коректни аргументи срещу теорията, включително и на българи, но те винаги са някак частични, не докосват самата същност и адвокатите на теорията винаги се измъкват чрез най-различни техники, каквито са неприложими, когато забодеш аргумента, както карфицата забожда пеперудата в хербария, в самото сърце на теорията, както е в случая. Няма измъкване от аргумента предмет на дискусията. Това е категоричният, окончателният аргумент, който отхвърля Айнщайновата относителност. Това обаче, както винаги в историята, няма да се докаже на света чрез измисленото peer-review. Да очакваш peer-review да реши въпроса е все едно да очакваш инквизицията да се съобрази с аргументите на Галилео. Тя не само не се съобразява, но гори на клада по-незащитените от властта привърженици на онова, което е счела за ерес. Подходът е друг и вече ти го казах -- довлачване (защото иначе бягат като хлебарки) на отговорните за безобразието самоназначили се днешни инквизитори и принуждаването им, повтарям, принуждаването им да дадат обяснения под клетва защо допускат подчинените им да крадат милиарди от данъкоплатците за да се занимават с абсурди, обявили ги за наука. Премахването на Айнщайновите глупотевини не е обикновено развити на науката, За такова премахване е необходима принуда, а най-ефективната принуда в днешния свят е прекратяване на финансирането. Да допълня, че подобна борба не е и за всеки, тъй че, едва ли ежедневният учен, камо ли останалото общество, би схванало точно за какво иде реч. Но, така е било и при Коперник и Галилео. Това е било борба сред елитите и едва ли обикнивеният труженик е имал и хал хабер за какво става дума. В днешния ден и на обикновения труженик обаче може да му се отвори прозорче чрез някой сайт и да му се загатне, че пропагандата за някого, че е гений не само не е окончателната истина, а е откровена лъжа. Остави, ами даже и аргумент може да му се даде на обикновения труженик, пък, кой разбрал, разбрал.

Грешките винаги изглеждат банални, когато се разкрият. Преди да знаеш това, което ти казах, няма даже да знаеш откъде да започнеш, когато отгърнеш страниците на ``теорията''. Всичко изглежда толкова наукообразно и значително. Както виждам ти даже до този момент не можеш да разбереш значението на показаната грешка и си мислиш, че е нещо малко, защото всъщност все още не познаваш самата теория както трябва, не познаваш същността й. Но, при откритията винаги е така. Винаги е учудващо как така милиони са се занимавали с въпроса, чели са, анализирали са, а пък идва един и показва нещо, което никой друг не е видял. Трябва да се съобразиш с това естество на откритията, а не да прилагаш логическата грешка, че щом някой досега не го бил открил, то това нещо не можело да бъде. Относно научния метод. Ти казваш, че научният метод отхвърля хипотези и в същия дъх ми казваш, че не съм постъпвал съгласно научния метод. Не ти ли обаче идва наум, че аргументът за който говорим отхвърля, а не доказва, теорията? Това което представям не е хипотеза. Хипотеза е глупостта, която Айнщайн мисли, че е теория, докато аргументът за който иде реч категорично отхвърля това, като показва недвусмислено, че то е глупост. Всичко е напълно в духа на научния метод. И красотата, а защо не и великото, на този аргумент е, че оборва такава на вид монументална теория, само с два параграфа, Това прави аргумента още по-ценен. При това, преди изобщо и да има нужда от провеждането на експерименти. Когато се представя научния метод, и аз го правя в лекциите в началото на семестъра, винаги се поставя акцент върху експерименталната проверка. Така е, защото в историята на науката на никого не би дошло и наум да предлага теория, основана на вътрешни противоречия. В това отношение Айнщайновата ``теория'' е уникат. Никога в историята на науката не е предлагано нещо толкова тъпо и оборимо, преди даже да е необходим експеримент. Ситуацията е извънредна и едва ли ще се повтори, затова, едва ли е необходимо да се добавя към научния метод, че предлаганата хипотеза трябва да е свободна от вътрешни противоречия -- учените като правило са с интелект над средното ниво и никой даже не би си и помислил да предлага идеи основани на противоречащи си предпоставки. Тук говорим за нещо скандално, което няма нищо общо с науката, за да изискваме проверката му да стане чрез експеримент. Виждам, не можеш да повярваш на това, както на мен ми отне също доста време -- търкам си очите и не мога да повярвам, че чета подобна тъпотия. Просто невероятно. Обаче се оказа факт; жалък, недостоен, много вреден за науката факт, за отстраняването на който интелектуалецът не трябва да жали сили.

vV, да те потормозя с още няколко цитата от Ницше,от книгата му "Воля за власт": "Не победата на НАУКАТА,(к.а.),е това,което отличава нашия 19-ти век,а победата на научният МЕТОД над науката." "Великите методолози:Аристотел,Бейкън,Декарт,Огюст Конт." "Най.ценните прозрения се откриват най-късно:но най-ценните прозрения са МЕТОДИТЕ." "В продължение на хилядолетия всички методи,всички предпоставки на науката са били посрещани с огромно презрение:привържениците им са били изключвани от общуването с ПОРЯДЪЧНИТЕ хора,смятали са ги за "врагове на Бога","обсебени от бяс". Срещу нас е бил насочен целият ПАТОС на човечеството,нашата представа за това какво трябва да представлява "истината",нашата обективност,нашият метод,нашата спокойна,внимателна,недоверчива природа са били подложени на пълно ПРЕЗРЕНИЕ...Всъщност естетическият вкус най-дълго е пречел на човечеството:то е вярвало в живописният ефект на истината,искала е от познаващият тя да въздействува силно върху фантазията."

deaf, ще е много интересно да ги видим тия двамата, Ницше и Файерабенд, ако можеше да се срещнат някъде. Файерабенд, с цялия авторитет на професор в Бъркли твърди, че няма такова нещо като научен метод. Истината била чисто и просто изобретение. Значи, връщането към средновековието е бъдещето, където само естетически издържаното съждение ще се приема за истина, колкото всъщност и лъжливо да е то. Неслучайно въздигат такива като Файерабенд. Трябва им, за да си обосноват абсурдите, които са пробутали за наука, като това, което ни е зададено по темата.

Е, ``теорията'' предвижда, че 1 = 2. Какъв да е експериментът, който да отхвърли този очевидно неверен извод? Отговор: Изобщо не може и да се говори за такъв експеримент. Това също означава, че разбирането ти за научния метод е ограничено (което е разбираемо, защото в науката не си и помислят да предлагат глупости като Айнщайновата и да ги пробутват за теории; глупости се предлагат за теории знаеш къде). Никога, никъде, конкретните резултати на Айнщайновата теория не са (а и не могат по принцип) потвърдили експериментално извода й, че 1 = 2, защото това е невъзмпжно. Това е абсурд. Физическата реалност на такъв абсурд никога не може да се докаже ексериментално. Ето защо, чиста лъжа на пропгандата е, че имало експериментални доказателства за забавяне на времето, за скъсяване на дължините, за относителност на едновременността, за някаква си обща теория (ОТО), за черни дупки, за голям взрив, за валидност на космологията, за струнни теории, за теория на елементарните частици и т.н. Изброих ти много повече производни глупости от изначалната айнщайнова глупост, отколкото даже ти ми написа. Да не говорим за експерименти. Всякакви такива за Хигс бозон, гравитационни вълни, GPS и т.н., даже и да показват възпроизводимо някакъв ефект, нямат и не могат да имат нищо общо с Айнщайновата относителност, защото тя е доказан абсурд, а абсурдът никога няма да се превърне в реалност чрез физичен експеримент. Експерименти са се провеждали, но тяхното обсъждане и смисъл няма нищо общо с Айнщайновата относителност. Просто са откраднати едни милиарди от данъкоплатците, за да проведе някакъв експеримент, а сетне да се публикува малоумна статия с 5125 съавтори. Такъв експеримент като правило е нагоден, мошенически, каквато е и породилата го ``теория''. Тръгни от това, как си представяш, възможно ли е наистина научно изследване да има едновременно 5154 съавтори? Но, даже и да предположим, че някой е получил възпроизводимо някакъв ефект, то този ефект в никакъв случай не може да бъде свързан с абсурда, наречен Айнщайнова относителност. Ако някой смята, че е свързан, то значи приема, че е доказано, че 1 = 2, което е невъзможно. Обосноваването, че Айнщайновата отнсителност имало смисъл защото, видите ли, имало експерименти, които я потвърждавали, се отхвърля с един удар, категорично, с представения аргумент, колкото и на теб да ти изглежда незначителен или банален. Цялото това безумно построение, дало работа на вероятно милиони в разни Национални лаборатории, ЦЕРН и какво ли не, рухва от това малко камъче, което обръща колата. Това пък, че научният свят не го приемал е временно, така както е било временно, че на лекциите на Нютон не е идвал и един човек и въпреки това той ги е провеждал пред празна зала. Нищо общо няма валидността на аргумента с това кой го възприема. Науката не е партийно събрание, за да се приема с гласуване. Тъй че, кристално ясно е, че Айнщайновата относителност вече е отхвърлена чрез дадения аргумент. Ти не можеш да повярваш в това и при теб е тъкмо въпрос на вяра, а не на наука. Защото, ако беше на наука, вече щеше да си го разбрал и да не продължаваме този разговор. При теб, не при мен, е въпрос на вяра, защото ти ми даваш някакви странични доводи, в разрез със законите, остави на научния медот, а даже на логиката, с някакви си, които направили нещо си. Нещо си, на което ти си повярвал (обратното на учения, който не приема на вяра нищо), че е така, без да имаш каквато и да е възможност да ми го демонстрираш лично. Ти просто има вярваш, в разрез на това, което сам проповядваш, че е в науката. Аз, от своя страна, ти демонстрирам аргумент, който ти лично, със собствените си очи можеш да видиш и да прецениш със собствения си мозък. Но ти някак религиозно вярваш в нещо, което си чул или прочел и това слага непреодолима бариера пред теб да видиш истината.

Напълно е достатъчно това с MS Paint-a, но ти караш на вяра, проповядвайки обратното. Ми, вземи една ябълка и брой, щом се съмняваш, че 1 не е равно на 2. Защо мен караш да броя? Очакваш да излезе, че 1 е равно на 2, ли? А пък, дали малкият аргумент е достатъчен, се установява под клетва, където, ако лъжеш, боли. В щатите за perjury влизаш в затвора. Ти, мислиш, че случайно го казах това за клетвата. Иначе, ще ги слушаш такива несмаслени като твоите, докато свят светува. Нека обаче излезе някой от т.нар. експерти и да продължи да твърди под клетва, че ОТО била потвърдена с експерименти, при наличие на аргумента с MS Paint-а. Ще каже, ама друг път. Защото ще има public record на това, което е казал и рано или късно ще трябва да отговаря за лъжата. Това е единственият начин да се реши проблема и се работи по въпроса. Религиозна вяра като твоята няма място в науката и след като се реши въпроса и твоята религиозност ще спихне, защото друго ще четеш в списанията и на друго ще почнеш да вярваш. Те с лъжи като climate change успяха да се справят, където никой не може даже да си представи, че може да да даде такъв категоричен аргумент като обсъждания, та нямало да може да се премахне категорично доказан абсурд, дето и MS Paint не му е нужен, а MS Paint-a е даден така, за илюстрация и забавление.

Напротив, фактологически вярното е, че ти караш на вяра, защото единствено вярата те кара да ми цитираш безумия, за които си прочел, че някакви си експерименти потвърждавали нещо си. Какво си искал от мен е без значение, след като го караш на вяра. Ти проповядваш научния метод, а го караш на вяра. Аз споменах за твоята вяра, защото, вместо да погледнеш аргумента, ти вярваш, че нямало как да обори ``теорията'', защото вярваш, че имало експерименти, които я доказвали (твърдейки в същото време, че в научния метод не се било доказвало). Всичко при теб е изградено върху вярата, макар и сам да не го съзнаваш.

ОК, значи, приключихме с Айнщайн. Ти си оставаш с вярата в него като религиозен фанатик и нищо не може да те помръдне. Прочел си, чул си нещо и това е било достатъчно да ти бетонира вярата. Както на религиозния като попрехвърли Библият, вярата му е бетонирана. Относно пък перпетуум мобилето, аз такова нещо не съм заявявал за патент. Но, даже и да съм, то няма как да го използваш, за да спасяваш Айнщайн. "Теорията" му е окончателно разгромена.

Мойто момче, объркал си се нещо. Заявката, която цитираш не е за перпетуум мобиле. Не би ли било по-добре малко да понаучиш нещата и едва след туй да се занимаваш това кой номенклатурчик го били публикували и кой не?

Разговори като този са много ценни с това, че може да се види как ежедневният човек, жертва на много интензивната, вече век, пропаганда, възприема това, посочено в това обсъждане, ново начало във физиката, това освобождение от игото на абсурда, представен като гениалност. Свободата, която един единствен, окончателен аргумент (timeisabsolute.org) предоставя, се сблъсква с неминуемия Стокхолмски синдром на сливане с поробителя. Съзнавайки това, е търсен внeзапен аргумент, именно аргументът в timeisabsolute.org, който нe позволява лесно отклонимото внимание на съвременния ежедневен човек, да блуждае из пространството, а фаталната грешка е извадена ярко на показ, за че да се види веднага, с един поглед, така, както се чете текст написан с японски йероглифи. Да може да се дестилира съкрушителният аргумент в един толкова стегнат артефакт, като този в посочения сайт timeisabsolute.org, ето това е кулминацията и красотата на един голям научен успех и наистина граничи с изкуство. Нерядко ежедневният човек, макар и любознателен, е несведущ в детайлите, не му е ясна същността на въпроса и възприема робството като освобождение, като върхът на съвременната физика, като осенение от нечия гениалност. Ако ми дойде вдъхновение, ще направя листикъл (listicle) на някои по-характерни съждения, с които малкият човек, жертвата, обвива собствената си несигурност, за да може някак да премине през живота. Такива са, например, усещането, че, ако нещо е за в работа, то някой непременно трябва вече да го е видял или направил, или криенето зад гърба на другите вместо напрягане на собствения мозък, криене зад peer-review-то като панацея -- хиляди го гледали, няма как да не са го видяли, или уповаването във вярата, че нещо което прочел е истината, докато в същото време, без да се усети, понтифицирайки, че не вярата, а научният метод било онова, което правело науката наука и т.н. Противоречия, издънки, самозаблуда, опортюнизъм, цял спектър, са патериците на които се обяга иначе наглед готиният, добър малък човек, жертвата, проявил моментен интерес към науката. Изобщо пък да не отваряме дума за ad hominem-a като средство за спасение от изнервянето и кошмара, който предизвиква липсата на достатъчно образование, липсата на аргументи, а оттам и на самочувствие и на самоконтрол. Такъв разговор, също така, препотвърждава методиката за справяне с напастта на безумието и абсурда окупиралa физиката. Пределно ясно е вече, че поставянето под клетва и болезнените последствия от лъжата под клетва, на всеки, който е не само агресивен адвокат, но краде в големи размери пари на данъкоплатците, е незаменимият инструмент в тази борба. Иначе протагонистът на абсурда си позволява да говори каквото му падне, за да си защити позицията, която му вади хляба, в ущърб на народите, които страдат не само материално от това, но даже още по-подло, интелектуално, което е особено опустошително за младежта. Ето защо, разговор като този затвърждава убеждението, че спиране на финансирането е разковничето. Просто друг път няма за прекратяване на fake news, на фалшивите новини, че Айнщайн е някакъв неземен гений. На тези фалшиви новини, на новините, които представят измамника, човекът с посредственото мислене, като някаква невиждана гениална личност, едва ли не разкрила някакви чутовни дълбини на природата, трябва да се противопоставят истинските новини, истинските факти, обобщени в timeisabsolute.org.

Разбира се и doxxing-ът, и той няма да спаси Айнщайн. Моралният победител е този, който е представил аргумента в timeisabsolute.org. Другото, неизбежното премахване на абсурда, на глупостите от физиката, е единствено въпрос на време.

Който трябва, където трябва, не е анонимен. Тук, в този разговор, личността е без значение. Важното е да се знае, че Айнщайн е свършен. Станало е дума за Айнщайн в сайта и това прави необходимо да се знае истината. Авторът на статията съвестно си е свършил работата, раказал е онова, което е прието днес. Утре обаче, няма да има и помен от Айнщайн и измислената му гениалност и наистина шокиращото е, че един толкова сбит аргумент може да свърши тази работа. Това е изключително научно постижение. Да се каже, че Айнщайн нарушава научния метод е малко. Неговото, мошенически пробутващо абсурди, пробутващо глупости, няма нищо общо с науката. В това всеки човек, особено младият човек, може да види със собствените си очи в timeisabsolute.org. Как този факт ще се социализира и ще доведе до премахването на айнщайновата глупост от официалната наука е друг въпрос по който се работи интензивно.

Нищо подобно. Аргументът лети на собствените си крила. В случая, аргументът е толкова драстичен и финален, че какъвто и шум да се създава около него, той смачква като с парен чук мошеничеството айнщайново. Представяне на аргумент като този в timeisabsolute.org абсолютно изключва експериментална проверка, защото аргументът демонстрира вътрешна противоречивост на ``теорията'' и като такава, изводите, които следват от нея са очевидно погрешни. Така, заключението от Айнщайновата относителност, че 1 = 2 няма какво да се проверява. Само на определени места, предназначени за лечение, може да се намери пациент, който да очаква, че може да има на света експеримент, който да докаже валидността на равенството 1 = 2. Съгласно маучния метод, на експериментална проверка подлежат единствено хипотези и теории, които не съдържат в себе си вътрешни противоречия, макар и изводите им да са необичайни, все още непознати на науката. Веднъж обаче установено, вътрешното противоречие приключва всякакво разглеждане на въпроса. Това досега не е било показано на страниците на Айнщайновата ``теория''. Сега вече е налице в timeisabsolute.org и с това приключва по-нататъшното разглеждане на въпросната глупост без да се очакват експериментални подпорки, които допълнително да обосноват, че глупостта е глупост. Намирането на този изключително значим факт, изложен в timeisabsolute.org, доказва, че всичко, което досега се е считало за някакъв експерименталент тест, потвърждаващ ``теорията'' е всъщност една мощна измама. Най-напред, става ясно, че няма нищо смислено, което да произлиза от въпросната ``теория'', за да се проверява експериментално. Също така, би могло да се разгледат самите експерименти и да се установи нелепостта им. Това са експерименти, правени от опортюнисти, готови да се сложат за стотинки на господстващото течение. Аз имам текстове, демонстриращи колко са смехотворни подобни опити за потвърждаване , да речем, на забавяне на времето, например, чрез опити с мю-мезони. Драстична некомпетентност и мърлящина е това, което характеризира въпросните експерименти. За щастие, не е даже необходимо човек да губи време с подобни нагласени статии. Гордиевият възел се разсича с един удар -- timeisabsolute.org (по онова време аргументът още не беше формулиран така стегнато, та си губех време да им анализирам малоумните експерименти с 5145 съавтори и тем подобни). Няма нито един експеримент потвърждаващ каквото и да е, свързано с Айнщайновия абсурд, което е и за очакване -- абсурд няма как да бъде превърнат в истина чрез провеждане на експеримент. Всеки, който твърди, че е извършил експеримент потвърждаващ Айнщайновата относителност, т.е., потвърждаващ, че 1 = 2, е най-долен лъжец и измамник, който краде милиарди от парите на данъкоплатците. На такъв трябва да му се потърси сметка, както се търси сметка от всеки корумпиран тип във всяка цивилизована държава.

Поправка: научния метод, не, маучния метод.