Двама безспорни гении, чиито имена бележат епохата, в която живеят. Най-влиятелният физик на XX век и човекът, измислил устройствата, донесли технологичната революция в края на XX и началото на XXI век. Алберт Айнщайн и Стив Джобс.
Всички знаем кои са те. Но какво ги свързва и на какво дължат успеха си, освен на безспорната си гениалност? Отговорът е много прост - на интуицията.
В автобиографията си Джобс описва силата на интуицията и влиянието й върху работата му на кормилото на Apple. "Интуицията е нещо много мощно, много по-мощно от интелекта", казва той на биографа си Уолтър Исаксън.
И Айнщайн, и Джобс много разчитат на интуицията си и твърдят, че именно тя е в основата на успеха им.
А какво всъщност е интуицията? Един от най-популярните речници, издаден от авторитетното американско издателство Merriam-Webster, определя това качество като "бързо и готово прозрение".
И Айнщайн, и Джобс определено притежават пъргав ум, въображение и достатъчна увереност, за да реализират идеите си.
iPhone e най-популярното и успешно произведение на Стив Джобс (Getty)
Може би най-популярното и със сигурност най-успешното и актуално изобретение на Джобс - iPhone е дългогодишен завет за успех и доказателство за интуитивния характер на основателя на Apple.
Когато пробиват на пазара, конкурентните смартфони като Blackberry използват qwerty клавиатура или стилус. Иновативният дизайн на iPhone с неговия мултитъч дисплей напълно променя концепцията на смартфоните и превръща Apple в лидер в мобилните технологии.
В реч през 2005 г. в Станфорд Джобс признава, че интуитивният му ум има значително влияние върху неговата работа. „Трябва да вярвате в нещо. В инстинктите, живота, кармата, съдбата си, в каквото и да е. Този подход никога не ме е предавал и промени живота ми", споделя той.
Лекция на Айнщайн от 1931 г. (Getty)
Почти един век по-рано Алберт Айнщайн тотално преобръща представите за науката, с което си навлича ужасни критики.
Революционната му Теория на относителността е обект на ожесточени и безпрецедентни спорове през 20-те години на XX век. Но великият физик продължава упорито да следва инстинкта си и да защитава идеите си.
Днес теорията на Айнщайн е върхът на съвременната физика.
Мнозина биха предположили, че великият физик предпочита логиката пред интуицията. Всъщност е точно обратното.
Доказва го една от най-известните му мисли: "Интуитивният ум е свещен дар, а рационалният ум е верен слуга".
Друга от супер популярните крилати фрази на гениалният учен е "Въображението е по-важно от знанието". Не е ли именно въображението символ на интуитивен ум?
„Всички велики постижения на науката трябва да започнат от интуитивното познание. Понякога се чувствам сигурен, че съм прав, дори без да знам причината", споделя Айнщайн пред свой приятел, пише Psychology Today.
За него въображението и любопитството стоят в основата на всичко. „Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, е усещането за мистерия. То е изворът на цялото истинско изкуство и наука", казва той.
vV, работа може да върши само човекът,защото е способен да изгради в ума си предварителен план какво да изработи. Животното не е способно да работи. Не трябва физиците да изключват човешките сетива. Те правят светът да изглежда за нас по един начин,а за животното - по друг. Например,чрез зрението си човек знае,че има смърт,(край),докато животното изобщо НЕ разбира какво е това смърт. Както и да е... Още цитати от Ницше: "Понятието субстанция е следствие на понятието субект:не обратното! Ако пожертвуваме "субекта",тогава ще липсва предпоставката и за "субстанция" изобщо. Получаваме степени на биващотото,но губим самото биващо." "Ние нямаме никакви категории с които да можем да различаваме "светът в себе си",от "света като явление"." "Щом няма материално,няма също така и нематериално. Понятието не СЪДЪРЖА нищо повече. Никакви субекти - "атоми". Сферата на всеки субект непрекъснато НАРАСТВА ИЛИ НАМАЛЯВА,непрекъснато се ИЗМЕСТВА и центърът на системата:в случаите,когато не е в състояние да организира усвоената маса,тя се разпада на две." "...покой-движение,твърд-неустойчив:всичко това са контрасти,които сами по себе си съществуват,но които служат за изразяване само на РАЗЛИЧНИ СТЕПЕНИ,каквито при определена оптика се представят за противоположности"
@deaf, Е, как така? Магарето не върши ли работа, когато тегли каруцата?
Абе другаре, нема ли кой да го спре тоя? Омаза и задръсти форума с ултрасимплизми. Нема ли кой да му дава хапчетата?
Стрелите на обвинението в ултрасимплизъм трябва да бъдат отправени към, за някои, великия философ Ницше. Нашият приятел по необясними причини се е повлиял доста от въпросния.
Наричайте ме релативист,ултра-семпъл и т.н.,нямам нищо против,но моята вяра в релативизмът не се отличава от вашата вяра в атома. Бобърът също също копае лабиринти в земята и изгражда бентове по поречието на реките,както и птиците си "строят" гнезда,но те го вършат напълно инстинктивно и винаги само по една и съща "технология". Няма как да наречем тези техни абсолютно механични действия "работа".
@скучко, това за жените и за тигана си го знаем и без Айнщайн. Обаче, ако неаш пукната стотинка у джеба, е, те тва е абсолютно. @deowin, нищо общо няма. Айнщановото не може даже да се нарече ``теория'', защото е чиста глупост. Няма глупост, която да бъде въздигната дотам, че да мине за теория. Това, че има дума ``относително'' и, че тази дума си има познатото значение, хич не означава, че е свързана с някакво си уж-откритие на Айнщайн. С каква фуния да го налея съвършено очевидния, по силите и на гимназиста да го схване, доказан факт, че това айнщайновото е несмаслен брътвеж, а не нещо, годно да го празнуваме като откровение на гений?
@deowin, отговорът е тук: timeisabsolute.org Само че, аз изпитвам, а не ти. Какво не разбра?
@deowin, пак питам, какво не разбра от аргумента даден тук: timeisabsolute.org?
Това, което си написал е компонентът на Лоренцовата сила по оста х в лабораторната координатна система К.
m е масата на електрона, втората производна е ускорението, а епсилонХ е електрическата компонента на силата по оста х в К. Друго?
Понеже, виждам, нямаш какво да кажеш по същество, въпросът, който всъщност те мъчи е, възможно ли е, даже и аргументът на vV да е коректен, този съвсем елементарен аргумент да събори такова величествено построение, каквото ни го представят да е Айнщайновата относителност. Отговорът е, да, само този съвсем лесен за разбиране аргумент, е напълно достатъчен за събарянето на въпросната ``теория'', а с нея отиват на боклука и всички останали глупости, произтичащи от въпросната глупост, такива като космология, черни дупки, голям взрив, някаква си обща ``теория'', теория на елементарните частици, струнни теории и т.н. Няма подготвен физик, който да не се съгласи с това. Малките хора обаче, писали се физици, са опортюнисти и няма да си рискуват дребните заплатки за да признаят истината. Затова, изходът е да се привикат шефовете им, под клетва, да дадат отговор на горния въпрос. Така, правителствата ще прекратят харченето на данъкоплатски пари и лаборатории като ЦЕРН ще пренасочат дейността си към истинската наука, а не към псевдонауката, в основата на която са абсурди като този пробутан от Айнщайн. На теб може да ти се струва шега работа тази, но вече има предприети сериозни стъпки по въпроса и снежната топка е започнала да набира скорост. Разбира се, България е слаба да окаже каквото и да е влияние (въпреки че и тя ще се облагодетелства от положителния изход, защото няма да харчи парите на данъкоплатците за безумия). Истинската борба е другаде. Борбата за премахване на абсурда наречен Айнщайнова относителност има същото значение, ако не и по-голямо, от корекцията, която Коперник и Галилей правят в астрономията.
Сега, щом си започнал по формулите, предполагам имаш някаква представа от физика, та, забележи, гадинката дал уравнението (първата система) да е валидно за електрон в покой, но после го плесва в собствената система на точно този същия електрон в движение, прилагайки първия постулат (втората система уравнения). Ма, чакай, ако наистина втората система уравнения важи за електрон в равномерно праволинейно движение, то, съгласно първия постулат, системата уравнения в К трябва да се напише както е написана първата система. Значи първата система е също написана за този електрон в движение (а не в покой, както хубавецът ни пробутва). Обаче, ако електронът е в движение в електромагнитно поле, то трябва да има и магнитна компонента (за да отговаря на Лоренцовата сила, усещана от движещ се електрон в електромагнитно поле). Е, къде е, аджеба, тая ми ти пуста магнитната компонента? Няма я. Няма я, но измамникът ни пробутва, че втората система уравнения била за движещ се електрон, за да може да приложи Лоренцовите трансформации и да го изкара, че направил откритие -- Лоренцовите трансформации, които сами по себе си са нефизични. Е, добре, приложи ги той тези Лоренцови трансформации. И, какво? Какво постигна? Постигна това, че даже и да му дадем незаслужен кредит и, хайде, от нас да мине, заради дискусията, да приемем, че наистина втората система се отнася за движещ се електрон, то фаталната му грешка пак си остава: Съгласно първия постулат, физичен закон, отнесен към всяка от двете системи в равномерно праволинейно движение не трябва да се променя (както не се променя, когато са написани първата и втората система уравнение, където Айнщайн е трябвало да спре; това е тривиално, не е никакво негово откритие, открито е още от Галилео, и изобщо не е трябвало да предлага статията за публикуване.) Когато обаче Айнщайн прилага Лоренцовите трансформации, за да отнесе закона към двете системи в равномерно праволинейно движение, Лоренцовите трансформации променят закона. Това може да се види веднага -- нито една компонент във втората система уравнения не зависи от скоростта v, докато, четвъртата система от уравнения, получена след прилагане на Лоренцовите трансформации, има функции на скоростта v. В четвъртата система веднага виждаме не само бета, но даже бета на куб (което е функция на v), a даже виждаме v експлицитно. Горното е грубо нарушение на собствения му първи постулат и каквото и да ти изглежда, малко, голямо, изисква непременно отхвърляне на Айнщайновата относителност изцяло, включтелно всичките й нелепи рожби.
Не, няма да ти го сметна за x, не за друго, а защото такова сметване не допринася ни най-малко за изясняване на въпроса. Ако това не го схващаш, то ти нямаш хал хабер понятие от физика и няма какво да си губя времето с теб. Разбери, аз съм професорът, аз те уча, а ти си ми студентът. Професорът проверява дали студентът е научил това, което му втълпяват в главата, а не обратното. На студента не е дадено да изпитва професора.
Разбери едно, ако студент ми дойде и почне да ми усуква както ти го правиш, за да прикрие невежеството си, веднага го изритвам от кабинета. Е, в щатите точно не го изритваш, а му посочваш вратата да я затвори отвън. Между другото, студентите тук в щатите, повечето (има тук-там и по някое зрънце) са много почтителни като дойдат в кампуса (на купоните настава пълен разгром, но е извън кампуса). За разлика от хай скула, където правят даскалите луди и вътре в самото даскало.
Имаме F = m (d^2x/dt^2), тогава x(t) = (F*t^2)/(2m) + at + b, където а и b са интеграционните константи. Е, как това решение спаси Айнщайн? Никак. Тебе просто са те уплашили с некфи абсолютни елементаризми като тензори, Ли-алгебри and whatnot. Казали са ти ``бау'' и ти си си се разтреперал. Така един Дирак е плашел хората по семинарите в Columbia University с абсолютните си безумия. Дираковите безумия ще ги подхвана друг път (ако те интересува, чети тук: qmiscm.org), защото трябва малко по-голяма подготовка. В случая с Айнщайн става веднага debunk-ването. Не ти е нужно да знаеш нито как се прилагат Лоренцовите трансформации, нито как се решават диференциални уравнения, нито даже да знаеш какви са символите или каквото и да е от математически характер. Достатъчно е с очите си да видиш, че, когато трансформира чрез Лоренцовите трансформации уравнението (втората система) от к в К (четвъртата система от уравнения) Лоренцовите трансформации променят закона, вкарват му бета, съответно скорост v. Такава промяна на закона е експлицитно забранена съгласно собствения му първи постулат (принципа на относителността) за две системи в равномерно праволинейно движение, а к и К са две системи в равномерно праволинейно движение. Явно, не ти се удава да схванеш, че само една точно такава фатална грешка (има и други, на всяка стъпка в теорията са) сбръчква цялата теория. Уплашен си. Уплашил си се и от сянката си. Обаче, тея, които са те уплашили скоро ще бъдат довлечени (да, довлечени, защото иначе бягат като хлебарки) и ще отговарят пред народите под клетва защо са допуснали и допускат да лъжат данъкоплатците и да им измъкват милиарди, за да ги харчат за абсурди. Видов ден иде.