Какво превърна Айнщайн и Стив Джобс в гении?

Относно цитата ти от Ницше -- абсолютното пространство не може да е субстрат на силата, така както крушата не може да бъде субстрат на ябълката. Ако пространството беше субстрат на силата, то нямаш да има понятие работа, съответно енергия. Нали си спомняш, работата е произведение от две различаващи се една от друга величини -- сила и път (пространствена величина). Времето пък е трето понятие, различно от първите две (различно от сила и път (пространство)). Веднъж като убедиш себе си в горното разграничаване на понятията, което на Ницше явно не му се е удало, това ще ти даде отправна точка да схванеш погрешността и на останалата част от цитата.

Между другото, би ли посочил източника, от който си взел цитата на Ницше. Благодаря.

Аз го разбирам като взаимно влияние между пространството и силата. Като силата е -по-силна,така да се каже. Ницше е единственият гении,който обяснява нещата. Другите само ги описват. Цитатът е от неговата книга "Воля за власт", разделът:"Волята за власт като познание", главата:"Против каузализма". За всеки учен "Воля за власт" би трябвало да стане настолна книга,въпреки че се смята за философска. Всъщност,струва ми се,че проблемът не е в пространството или силата. Горе-долу е ясно какво са. Проблемът е,че не знаем какво е това ДВИЖЕНИЕ.

Виждам, че има сериозни съмения около способностите на Айнщайн като физик и учен, и въобще че всички сме сериозно заблудени като цяло. Интересно е да се отбележи, че физиците са доста умни хора и не приемат лесно теории без доказателства. Предполагам, че според казаното тук Айнщайн е наистина един генйй, защото явно убедително е заблудил едни от най-умните хора на планетата-с куп формули и доказателствен материал. Разбира се всеки, който има нови полети на въобръжението е добре дошъл да ги докаже, но да е готов да изстрада неразбирането на простите недоучковци, като е била съдбата на много гении приживе-Моне, Моцарт и др.

``Проблемът е,че не знаем какво е това ДВИЖЕНИЕ.'' Точно това е проблемът на днешната физика. Но, не, че не знаем какво е движение, а че движението не е взето пред вид още в основните закони на класическата механика. Трагедията на физиката е, че правилното разбиране на движението го има още в трудовете на Хегел и учениците му, но то не е мигрирало във физиката, което е предизвикало сегашното й голямо объркване под формата на ``квантова механика'' (Айнщайновата относителност не е само объркване, а е чиста глупост, която единствено подлежи на премахване от физиката). Така, трите Нютонови закони са всъщност не закони на движението, а закони на покоя -- вторият и третият противоречат на първия, ако се приемат за закони на движението. Основните уравнения на механиката -- уравненията на Хамилтон, от които се извежда втория закон на Нютон, са също уравнения на покой, ако се приеме за валиден принципът за запазване на енергията. Това е така, защото вторият закон на Нютон отчита единствено темпоралната (свързаната с времето) характеристика на силата, но пренебрегват пространствената й характеристика, т.е., енергията (всъщност, при високи скорости силата губи смисъл и единствената характеристика на движението става енергията). Тъкмо това е посоката, в която трябва да се развива механиката (класическата механика), което също изразява и квантовия й характер, и е нужно веднага да се изостави нефизичната т.нар. ``квантова механика''. Горното обаче не означава, че пространството е субстрат на силата, както го разбира Ницше. Явно е чел Хегел, но не го е разбрал. Горното ти го казвам просто понеже повдигна въпроса, но иначе е извън темата. А, по темата е, че при Айнщайн не може и дума да става за погрешно тълкуване на понятия или за погрешни схващания за света или за тълкуване на каквото и да било. Айнщайновото е чиста, неподправена глупост на съвсем техническо ниво. Той гради онова, което му се е сторило, че е ``теория'', като специално селективно забравя, когато му е удобно, какво сам е постулирал, но, когато реши, че му върши работа, си припомня постулираното. Така, с такъв ``метод'', рожба на ниско качество на мислене, наистина може да докажеш, че крушата е ябълка, но подобно ``доказване'' няма да е проява на гениалност, а ще е просто едно грозно бръщолевене, да не говорим, че ще е измама от голям мащаб, ако пък вземеш, та окупираш физиката с подобно грозно бръщолевене и го пробуташ да го мислят за голяма наука.

deaf, "Аз го разбирам като взаимно влияние между пространството и силата. Като силата е -по-силна,така да се каже" Би ли пояснил малко за коя точно сила става дума, че почнах да се обърквам-силата на гравитацията, електро-магнитна сила, или за "Силата"от Междузвездни Войни". И за кое от различните пространства описани от Calabi-Yau формите.

vV, "Основните уравнения на механиката -- уравненията на Хамилтон, от които се извежда втория закон на Нютон, са също уравнения на покой, ако се приеме за валиден принципът за запазване на енергията. Това е така, защото вторият закон на Нютон отчита единствено темпоралната (свързаната с времето) характеристика на силата, но пренебрегват пространствената й характеристика, т.е., енергията (всъщност, при високи скорости силата губи смисъл и единствената характеристика на движението става енергията). Тъкмо това е посоката, в която трябва да се развива механиката (класическата механика), което също изразява и квантовия й характер, и е нужно веднага да се изостави нефизичната т.нар. ``квантова механика''. " Уравненията на Хамилтон са добре приложими в случаят с класическата механика, но при квантовата не са особенно приложими тъй като диференциалните Хамилтонови уравнения предполагат, че точното местоположение и момент са известни във всеки момент от време, което не е случаят при квантовата механика както знаем от принципа на Хайзенберг.

@Nenimir, Да напомня. Милиони са били заблудени, всички като цяло, в продължение на почти 2000 години от Птолемей (птолемеевото даже не е било глупост, а недоразвито разбиране за света). Тъй че, съсредоточи се върху това: ``всички сме сериозно заблудени като цяло.'' и се опитай да докажеш, че не сме заблудени, като обориш разбираемия и за гимназиста аргумент в timeisabsolute.org. Ако не успееш да обориш този аргумент, то трябва открито тук пред целия форум, да признаеш (а не да се скриеш, както обичайно се наблюдава), че специално ти (остави другите като цяло), си бил заблуден относно способностите на Айнщайн като физик и учен, нежели относно неговата гениалност. P.S. В изказването си се опитваш да използваш логическата грешка, наречена Argumentum ad Populum. Понеже ти сам не можеш да обориш опонента, прибягваш до други, които били съгласни със статуквото и това го представяш като аргумент срещу критиката. В скрита форма, тази твоя логическа грешка съдържа и логическата грешка ad hominem, т.е., атака към личността, изказала критиката, а не на самата критика.

@Nenimir, ``Уравненията на Хамилтон са добре приложими в случаят с класическата механика, но при квантовата не са особенно приложими тъй като диференциалните Хамилтонови уравнения предполагат, че точното местоположение и момент са известни във всеки момент от време, което не е случаят при квантовата механика както знаем от принципа на Хайзенберг.'' Уравненията на Хамилтон са точно толкова добре приложими в класическата механика, колкото и вторият закон на Нютон. Те не са погрешни, но са уравнения на покой, а не на движение, както е и вторият закон на Нютон. Това е така, поради факта, че вторият закон на Нютон отразява само темпоралната характеристика на силата, но пренебрегва нейната пространствена такава. Пространствената характеристика проличава най-добре при големи скорости, където понятието сила губи смисъл и движението вече се характеризира единствено чрез енергията. При ниски скорости, разбирането е като при Максвел и Декарт, а при високи като при Лайбниц. Прехвърлянето на Хамилтоновите уравнения в т.нар. квантова механика, носи тези родилни петна и наред с останалите нелепости там, прави квантовата механика област, която няма нищо общо с науката. Ето тук можеш да научиш повече подробности по въпроса: qmiscm.org. Горното го пиша само защото ти повдигна въпроса. Предлагам обаче да се придържаме към темата и да не ползваме отклоняването към обсъждане на други въпроси извън темата като средство да се замаже драматичната Айнщайнова нелепост.

Че простотията, като частна форма на глупостта е безпределна, показва интелектуалното ниво на настоящия форум.Но дори и на този фон блести дебила vV. Интересно, дали не бива да се измисли някакъв филтър за идиоти, ще върши полезна работа, особено в такива долнопробни форумни общества.... Всъщност може и да не сме прави, човекът може и да е психар, което изглежда вероятно, например вяло текуща шизофрения с мания за величие или нещо подобно. В такъв случай излиза, че просто не си е вземал хапчетата, не носи отговорност...

Ако бях на мястото на модератора, щях да прекратя участието (колко и да ме радва свободата в интернета) на @Уточнител заради това му изказване: ``на този фон блести дебила vV.'' Ти, @Уточнител, прехвърли мярката. Аз обаче съм, широко скроен и нямаше даже да ти се сърдя, че ме обиждаш, а даже щях да ти сваля шапка, ако беше дал основания за подобна обида. Това твоето, обаче, е празно бръщолевене без никакви аргументи. Ми, щом нямаш аргументи, стой си тихичко там, чети си и не се обаждай. Кой те кара да се излагаш пред цял форум, а и още повече да ме подкрепяш, като, поради липса на аргументи, прибягваш до ad hominem, последното спасение на посредствения? Ми, давай, продължавай да ме подкрепяш, макар че с това излагаш самия себе си.

@Nenimir, само да отбележа, криеш се зад минуси, а не си признаваш, че нямаш аргументи и си се заблудил относно способностите на Айнщайн, да не говорим за гениалността му.

Nenimir, има ли значение с какво име ще наречем пространството или силата? Пространството е субстрат,който се поддава на въздействието на силата,(ензим,катализатор и т.н.). Субстрат необходим за получаването на други вещества - биологични,химични...Като влиянието им е взаимно. Според Ницше няма атоми,(те са наша измислица,с която се опитваме да опростим,(и "обясним"),света). Също така няма субект/обект,причина/следствие и т.н. Виж повече във "Воля за власт". Знам,че е трудно да се възприеме...

@deaf, тук говорим за Айнщайн и затова отново отбелязвам, че не може и дума да става за обсъждане на някакви възгледи на Айнщайн по отношение на каквито и да е понятия, включително понятията пространство и време. ``Теорията'' му пропада преди всяка възможност да се обсъжда каквото и да било, защото въпросното пропадане се дължи на най-безцеремонно незачитане на онова, което сам е постулирал. Това даже не е погрешна ``теория'', а е чиста глупост, нелепост, абсурд. Глупостите и абсурдите изключват обсъждането на каквото и да е, камо ли на понятия като пространство и време, да не говорим, да предполагат провеждане на експерименти за доказване на валидността им. Няма нужда от експеримент, за да докажеш, че глупостта е глупост. Отделно от зададената ни тема за Айнщайн, която не може да има абсолютно нищо общо с обсъждане на каквито и да е понятия или на каквото и да било, то, ако се интересуваме от същността на понятията пространство и сила, то не е пространството, което се подава на въздействието на силата, а са телата, които са разположени в това пространство, които са подложени на въздействието на силата (механична, Лоренцова или каквато друга си пожелаеш). Телата са подложени на силата и, ако има пространствено преместване като резултат, то се върши работа. Така, за да е физически смислен законът на Д'Аламбер (който е очевидно следствие от втория закон на Нютон), то непременно трябва да се вземе пред вид работата, която върши силата, когато говорим за движение. Но, да не се разпростирам по-надълго и нашироко по темата. Само ще спомена, че можеш да се увериш във валидността на горното, ако изходиш от абсолютните истини на физиката, каквито са дефинициите на скорост и ускорение. Това само го споменавам, а как точно ще се убедиш чрез тези абсолютни истини, е за друга дискусия. Относно пък възгледа, че нямало атоми, това е отхвърленото още от Болцман идеалистично разбиране на Оствалд, който бидейки авторитет се опитва да направи за смях Болцман пред всички академии в Европа. В резултат на това осмиване, чувствителният Болцман се самоубива, като преди това казва, че няма да минат и двеста години, преди да се установи реалното съществуване на атомите. Е, не двеста, а само няколко години след смъртта на Болцман се появяват категоричните експериментални доказателства на учени като Перен, Смолуховски и т.н., анализира се Брауновото движение и днес реалното съществуване на атомите е безспорно установен факт. Само помисли какво развитие е претърпяла експерименталната техника с разните му електронни, сканиращи тунелни микроскопи и какво ли не. Да се връщат за обсъждане въпросите свързани с реалното съществуване на атомите, е чиста загуба на време, защото няма никакви основания за съмнение по отношение на този безспорно установен факт. Науката, освен нагли глупости, като тази на Айнщайн, наложени й силово, се радва на огромно реално развитие и на твърдо установени неоспорими истини. Премахването на абсурди като този на Айнщайн (не е само отнсителността му; и другите му теории срадат от същото му ниско качество на мислене) не отбелязва края на науката, а единствено нейното прочистване от затлачващ я баласт. Такъв вид баласт, да й бъдат натрапени глупости, като тази на Айнщайн, и то в такъв мащаб, е без прецедент в историята й. В науката, през цялото й развитие, е имало погрешни теории, които впоследствие са били отхвърляни, но, тези теории са били погрешни поради неразвитост на науката, на експерименталните й методи. Никога в науката вътрешнопротиворечива теория като айнщайновата не се е пръквала, камо ли да я завладее до такава степен, като раков тумор в тялото й, който и до днес продължава да расте с генериране на производни глупости като космология, черни дупки, голям взрив, струнни теории, теориа на елементарните частици и какво ли още не. Остави, ами заблуждават обществото, че експерименти като тези свързани с Хигс бозона, гравитационните вълни, GPS и т.н., ако изобщо са валидни, има ли нещо общо с доказаната глупост, с доказания абсурд наречен Айнщайнова относителност. На това безобразие трябва да му се сложи край и интелектуалецът не трябва сън да го хваща преди да се пребори да се премахне от тялото на физиката въпросната нелепост.

Поправка: теория, а не теориа; имали, а не има ли.