Рурик Джътинг е живял в малък, прецизен и нереален свят. Всеки работен ден той се е придвижвал от един небостъргач, където се намира домът му, до друг, където е офисът му - само на 3 минути разстояние, но винаги с такси.
Когато се връща обратно в апартамента си, разположен във висока сграда от сив камък и синьо стъкло, той може да поплува в басейна на покрива, да пуши в залата за пури или да вечеря в тризвездния ресторант, от каталозите на Michelin, без изобщо да излиза навън.
Но често той все пак изминава точно 4 минути до местния пъб, Old China Hand, мътно осветено помещение с дървена ламперия, което изглежда като пренесено от предградията на Англия до сърцевината на Хонконг. Пред вратата му се вее английско знаме, по телевизията нонстоп вървят мачове, бирата се лее в изобилие, а в менюто има ростбиф.
29-годишният британец ходи там по няколко пъти седмично и поръчва бърбън и кола или халба горчив ейл. От време на време разпуска с група приятели от банковия бранш, с които прави сметки от поне 500 британски лири.
Минута след излизането от пъба и човек вече е в съвсем друг, от рода на нощния клуб New Makati, където млади момичета в еластични рокли се увъртат около чужденците и търсят мераклии, готови да си плащат за "компания".
Всичко, което Джътинг прави в Хонконг от пристигането си през лятото на 2013 г., се случва в територия, по-малка от един квадратен километър.
И все пак животът му там е отчужден, в сянката на неоновите кули на острова
За местните, чужденците в Хонконг са "гуейло", призрачни хора, наречени така заради белотата на кожата им. Прякорът обаче също донякъде показва и как чужденците се лутат без корен из града.
Евтиният квартал с червени фенери "Уан Чай" не изглежда толкова отчаян, колкото сауните в Макау, където трафикът на хора е твърде честа гледка. Но именно тези места са място, където богатите банкери могат да издигат егото си на пиедестал и да се чувстват като полубогове.
"Животът им е доста тъжен и скучен", казва бивш инвестиционен банкер. "14-часови смени, никакви приятели, никакви умения за каквато и да е друга работа, празни домове, никакви връзки, много злоупотреба и контрол, на които са подложени, скучна работа, която не могат да обяснят, и никаква представа какво се случва, защото те дори нямат времето да четат вестници. Това обяснява масовата употреба на наркотици и проститутките.
"И сексът, и наркотиците са много често срещани, но естествено, те не обичат да говорят за тях. Културата им е странна. Една от причините, поради които те толкова много се възползват от платените сексуслуги, е че те работят по 14 часа на ден и никога не биха могли да поддържат нормална връзка. Обществото тук изглежда далеч, така че е лесно те да се държат сякаш за тях не важат никакви правила," допълва той.
За известно време Джътинг е привързан към Ариане Гуарин (Яни), която среща в Анджелес Сити във Филипините, където доста по-разюзданият нощен живот привлича секстуристи от Хонконг за уикендите.
"Той се влюби," казва един от общите им приятели. Гуарин обаче слага край на отношенията им през лятото. "Ако вярваме на това, което той ни каза, тя е скъсала с него," твърди въпросният приятел.
От този момент поведението на Джътинг става все по-нестабилно и неадекватно
Той изчезва с дни и после се появява в Old China Hand, за да погълне по няколко ястия наведнъж, консумирайки едновременно риба с чипс, стек и пай. Обикаля из бара и взема питиетата на другите посетители. "Ако го оставиш да те тормози малко, се държеше приятелски. Но примерно заявяваше: "Това ли е твоето питие?" И после го вземаше и го изпива," споделя барманът.
И той активно търси жени в клуба New Makati, където в крайна сметка открива и едната от двете си жертви миналата седмица. Според полицията, той вероятно дори се е върнал в бара за питие, след като е убил първата - 25-годишната Сумарти Нингсих, чието тяло е открито в куфар на балкона на апартамента му, разположен на 31 етаж.
По времето на арестуването му, блед, небръснат и подпухнал, той е практически неразпознаваем в сравнение със снимките, правени преди пристигането му в Хонконг
Там той изглежда като усмихнат ученик с рошава кестенява коса или като атлетичен млад студент.
Джътинг е израснал в провинциално градче в Съри, като майка му Хелън е провеждала курсове по грижа за малки деца в Чъртси, преди да отвори бар за млечни шейкове в Уокинг. Баща му Греъм е механик, инженер, специализиращ се в инсталацията на машини.
От 4 до 8-годишна възраст Джътинг е посещавал вече закритото подготвително училище "Уолъп". "Беше много малко, по-скоро местно селско училище, без особени претенции," казва негов бивш съученик.
"Всички родители се познаваха. Рурик беше кротко и тихо момче. Помня го най-вече в класната стая как учи усърдно; определено не беше от шумните деца."
После постъпва в Абърли Хол, пансион в Уорчестършир, и в колежа Уинчестър, за който печели стипендия. Там според приятелите му той се нагажда към свръх-конкурентната среда, обръсва косата си и приема прякора "killer", произлизащ от изписаното на обратно негово име - "Kirur" - и се присъединява към училищния отбор по гребане.
Един от училите по същото време в Уинчестър младежи, който после е завършил Оксфордския университет и сега живее в Сидни, казва, че гребците можело да бъдат видени редовно рано сутрин да тренират по река Ичън край училището. "Гребците обикновено бяха най-големите интроверти, отиваха там и почти се самоизтезаваха. Трудно беше да говориш с тях. Имаха репутация на леки психари и никога не можеше да си спокоен около тях.
"В училището имаше много силен конфликт на егота и характери. Там се постъпва трудно и насочеността е към големи постижения," казва бившият му съученик. "Като най-голямо постижение в живота се приемаше да се добереш до работа, която ти носи невероятно много пари. Не че училището се е старало да налага това; просто такава беше културата сред студентите."
Оттам се прехвърля в колежа "Питърхаус" в Кембридж през 2005, където също се присъединява към клуба на гребците и е секретар на историческото общество "Клио". Снимките във Facebook страницата му го показват да позира с две жени приятелки край река Кам и да посещава луксозни официални вечери на свещи в 700-годишната главна зала с дървена ламперия на "Питърхаус". Той е бил и член на отбора по крос.
Скокът във високодоходния банков бизнес
През 2008 след дипломирането си постъпва в Barclays, където работи в екипа за "структурирани капиталови пазари" (SCM), екзотичен дял от финансите, където заплащането е изключително високо. Около 100-те членове на неговия екип са имали задачата да извършват сложни данъчни процедури от името на неимоверно богати техни клиенти и компании. Поделението, което е закрито през февруари 2013, бе разкритикувано наскоро от бившия британски финансов министър лорд Найджъл Лоусън, че се е занимавало с "укриване на данъци в индустриални мащаби".
"Всички те бяха много специализирани в най-екзотични данъчни системи," пояснява езин източник за сплотената група от банкери. "Това е много специфична област за затворен кръг от хора, но в нея се печелят много пари, и всички те се специализират точно в това."
Като член на SCM екипа, Джътинг е печелил "около половин милион долара," допълва източникът. В Хонконг - където той е изпълнявал подобна роля за Bank of America/Merrill Lynch - вероятно заплащането му е било дори още по-високо.
С повече пари, отколкото може да похарчи, работа, в която е подложен на огромен натиск, серия от провалени връзки, и квартал с червени фенери до прага на дома му, изглежда в последните седмици той е излязъл извън контрол, като редовно е влизал в местния пъб Old China Hand и е крещял, че е психопат.
Негов приятел коментира, че е бил много притеснен за психичното му състояние и е приканил Джътинг да потърси помощ. "Той обаче дори не отиде на лекар," споделя той.
