След като поживях повече от десет години в чужбина, от които 6-7 в Ню Йорк, нерядко са ме питали: "Защо съм се върнал? Кое ме е привлякло в Родината?"
Реших да седна и да напиша отговора, защото не е съвсем кратък и лесноразбираем. По-скоро е провокация, тема за размисъл, както и повечето отговори на нееднозначни въпроси.
Върнах се по шест причини. Първата е, защото почувствах нужда, че искам да живея в България. Останалите пет нямат значение. Отговорът на въпроса дали да го направя си го дадох интуитивно, както и на всички важни за мен въпроси.
По-долу ще се опитам да ви кажа какво ми подсказа интуицията и подсъзнанието, както и на какво ме наведоха опитът и размислите. В началото съм изложил субективните причини, а после съм опитал да обясня обективните такива.
Субективни причини
Най-важното за мен е, че България е мястото, където знам, че искам да остарея, а аз вече минах 40-те. Тук са ми близки хората. Тук природата, народопсихологията, храната, веселбите, даже и петната по покривките са ми хубави. Лъскавите материални неща не са били магнит за мен и аз не съм им отдавал голямо значение било то тук или в чужбина.
У нас се чувствам добре. Чувствам се цялостен, полезен на себе си и на обществото. Познавам в много по-голяма дълбочина причините и се опитвам да осмисля следствията и резултатите. Хуморът ми е свойски и тъгата на хората - разбираема.
Не на последно място идва и фактът, че децата ми пораснаха и вероятността да живеят в България е нищожна, но при условие, че вече учат в Европа и са чиста порода граждани на света, вероятността да са в Ню Йорк също е непредвидима. При това обстоятелство няма какво толкова да задържи мен и жена ми там. Сърцата и на двама ни са тук.
Опит за обективно осмисляне
България е място с добър потенциал. Въпреки демографската криза и тази на образоваността тук тепърва ще се случват големи промени, за които в очакване е настръхнал целият западен свят.
Нека вземем за пример образователната система. Задавали ли сте си въпроса в каква дълбочина трябва да се промени тя и как би станало?
Нека започнем от най-малките ни граждани, при които забавата и технологиите крещят да бъдат вкарани в учебния процес. Това даже не е и трудно, примери и модели много. Най-трудното е да убедим и премоделираме преподавателите. Те си имат стереотипи и по-голямата част не са отворени към промяна. Тя ги плаши и притеснява и това е разбираемо. Звучи нормално и естествено, нали?
Но нека не си мислим, че в Англия или САЩ учителите са най-напредничавите и иновативни хора, които дерзаят и предизвикват събитията. Ни най-малко е така, поне в държавните училища, сиреч в образователната им система. Е, даваме ли си сметка как би се променила една система там, при наличието на добре организирани синдикати и що-годе задоволени учители.
Как биха се навили на радикална промяна деканите на 300- годишните им университети с безспорен принос и успехи в науката и образованието... до сега? Как биха се наложили компютрите, като основно обучително средство в толкова многолюдна система? И нека не си мислим, че само нашите цигани са неграмотни, и че само тук ще срещнем проблеми с внедряването им!
Имам познати, които са учители в Бронкс. Те и колегите им трябва да знаят добре испански по понятни причини, което обаче не намалява издевателствата върху децата по домовете им, и от съучениците им.
С почуда разбрах, че им назначили човек, който да обикаля по къщите, когато имат проблем с определено дете. Оказало се, че много от родителите не отговарят на бележките им, просто защото не могат да четат и пишат... Давам този пример за да развенчая за пореден път мита, че сме уникални и много надарени или пък много ощетени от съдбата българска. Зависи кой го твърди и дали е на маса или в интернет форум, но и в двата случая не сме много.
Спомняте ли си наредбата за забрана на вредните храни за продажба в училищата. У нас тя бе вкарана относително бързо, след като се появи като идея. В САЩ им отне години. Ами там само семейната фирма Little Debbie, която произвежда и продава евтини и съответно неполезни сладкиши има $4 млрд. оборот. Нали ви е ясно, че и те имат близки политици, и те наемат лобисти. Да не би ние да сме ги измислили тия неща?
Та, да се върна на въпроса. Тук радикалните промени, макар и трудни, са възможни в обозримо бъдеще. В развитите западни общества хората смятат, че нямат нужда от радикални промени или поне няма такава нагласа сред масите, макар и да има сигнали за обратното.
Хората имаме интуиция и се придържаме към сигурното. Западните държави с по-стар капитализъм или поне пазарна икономика имат създадена голяма инерция във времето. При нас последната радикална промяна беше преди 20-тина години, а в рамките на последните 130-140 г. се е случвало три пъти да променяме коренно порядките и приоритетите на обществото ни.
Боксуващи и зле функциониращи са както образователната система и здравеопазването, така и начинът на управлението и консумиране на властта от политическата класа.
За да не ставам многословен, ще задам следния въпрос: Смятате ли, че нуждата от радикална промяна ще затихне или пък статуквото на запад ще отслаби позиции?
Накрая само ще кажа, че тук се случват неща и то по-бързо отколкото на много други места, макар че бихме искали да е светкавично. По отношение на инфраструктурата например, големият проект дори за САЩ "The Big Dig" стана два пъти по-бавно и излезе три пъти по-скъпо от първоначално заложените критерии.
Линията на метрото на Второ авеню в Манхатън започнаха да я строят през 2003 г. и пусковият срок е 2025 г. при дължина 12-13 км. Няма и не мога да разсъждавам колко струва и дали се правят далавери. Помислете за неудобствата за гражданите, за шума, мръсотията и задръстванията.
Не сме уникални, повярвайте ми! Колкото и неуспокоително да звучи, факт е, че при нас нещата се случват и ние се учим да правим това все по-добре и по-добре. Тук хората все повече пътуват, работят навън и за сега предимно носят обратно пари и позитивен пример. Все още са малко тези, които хитреят по западному, но то и не става... засега.
Тук все още не е трудно да различиш лошите от добрите, полезното от вредното.
На запад е все по-трудно: Уж институции, уж корпорации, а отчетливо и безнаказано работят против добруването на обществото, въпреки фалшивия имидж, който създават. И краят не се вижда.
Светът има нужда от радикални промени и ние сме по-готови да ги осъществим. В това съм твърдо убеден!
