Ние сме хора втора употреба. Винаги сме били такива. Възприехме и положителните, и отрицателните неща от много "по-развити" от нас страни. По-лесно е, нали? Внасяхме си идеи, стари дрехи, 20-годишно месо и какво ли не още...
Последното, което сами си поканихме, са юпитата, които години наред са живели далеч от нас, но с желание дойдоха да ни оправят.
Те положиха и продължават да полагат "усилия" да ни спасят от "нескончаемите кризи". Успоредно с това си понапълниха джобовете, построиха хотели и т.н. и поизпразниха и без това празните ни джобове.
Чета поредните предложения за излизането то кризата, която уж ни беше попрескочила или успешно подминала, и ми се плаче...
На родителите ни, които са работили по близо 40 години и имат по около 200 лева пенсия, ще им наложат данък на пенсиите.
На майките, които и без това се броят на пръсти, ще им се намали заплащането на майчинството.
Да се изключат една трета от лекарствата, които се изплащаха от здравната каса...
И колко още "смели и безпогрешни предложения", за да се напълни държавната хазна ... но от чий джоб?
Вдигнаха ни цената на тока, на парното, на газта, на хранителните продукти, на билетите в автобусите...
Ще вдигнат и пенсионната възраст. Неминуемо.
Безработицата расте...
Младите не искат да живеят в родината си. Нямат работа. Не искат да раждат деца. Ако родят, трудно ги гледат.
Аз съм една от тези, която призова сина си да се върне от Америка, защото тук няма криза, има работа и бъдеще за младите. И излъгах - синът ми се върна, от година е без работа, работи като общ работник в строителството (но няма постоянна работа).
Аз съм една от тези, които току да се приближи до възрастта за пенсиониране и тя се вдига, а през това време ту ме съкратят, ту търся работа и безработицата все повече ме отдалечава от заветните точки и възраст за пенсиониране.
Аз съм една от тези, които имат разклатено здраве и стискайки зъби, не си позволявам да боледувам, да отсъствам от работа, но отделям 1/3 от заплатата си за все по-скъпите лекарства.
Аз съм една от тези, които имат болен родител, нуждаещ се от постоянни грижи, чийто болничен лист от 5 дни за гледане на болен родител вече трети месец не е изплатен.
Аз съм една от тези, които като получат заплатата си, тичат да платят всички данъци и такси на държавата и често пъти се прибират с празно портмоне.
Аз съм една от обикновените хора, които вече трудно издържат, които нямат сигурност в собствената си родина, които не живеят нормално, които се чувстват употребени, излъгани, стъпкани, унизени от поредните експерименти как бедните да станат още по-бедни, а богатите - още по-богати.
Аз съм една от хората втора употреба.
