Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Париж-Берлин: Je T'Aime...Moi Non Plus

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози не могат да постигнат съгласие за управление на еврото в момент, когато кризата с европейския дълг заплашва самото съществуване на европейската валута...
Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози не могат да постигнат съгласие за управление на еврото в момент, когато кризата с европейския дълг заплашва самото съществуване на европейската валута...

Ако дългогодишната дипломатическа сапунена опера, чиито звезди са германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози, имаше саундтрак, основната песен в него щеше да бъде "Je T'Aime ... Moi Non Plus" ("Обичам те... Аз също не те обичам") на Серж Гейнсбург.

Двамата отново са заети със спаринг схватка на политически разногласия и лични нападки. Тези епизоди обикновено завършват с прегръдки на помирението, когато двамата осъзнаят, че колкото и да е нестабилна връзката им, Евросъюзът не предлага по-добра партия. Този път обаче разправията изглежда е по-сериозна и потенциално разрушителна, тъй като лидерите не могат да постигнат съгласие за управлението на еврото в момент, когато кризата с европейския дълг заплашва самото съществуване на единната валута.

Напрежението си пролича миналия понеделник, когато дълго планираната среща между двамата беше безцеремонно отменена часове преди Саркози да посети Маркел в Берлин. Темата на дискусията: икономическото управление на еврото - проблем, който доведе до дълбок разрив между лидерите.

Първоначално от Париж заявиха, че германците са отложили срещата заради назряващия конфликт сред управляващата коалиция в Германия по повод одобряването на плана на правителството да съкрати 95 милиарда долара от бюджета за разходи в обществения сектор до 2014 г.

В сряда обаче от немска страна отрекоха тези твърдения и заявиха, че от Париж са поискали отлагането. Каквато и да е истината, решението за отлагането на срещата е в символичен контекст. Докато Германия полага огромни усилия да съкрати разходите в държавния сектор в отговор на кризата с дълга, френските власти търсят начин да се преборят с бюджетния дефицит, енергично уверявайки нацията, че няма да има сурови ограничения.

Спарингът се разигра в много лош момент за Европейския съюз, който от десетилетия взема пример от френско-германското партньорство, за да оформя политиката и кризисния си мениджмънт, както и за да затвори устата на традиционния британски евроскептицизъм.
Много от най-важните постижения на ЕС - включително налагането на еврото и общата аграрна политика, се дължат на съвместната работа на Франция и Германия. Но въпреки че често са съгласни по въпроси като противопоставянето на войната в Ирак и регулирането на международните финансови пазари, сблъсъците между двете страни винаги са остри.
Бившият френски президент Франсоа Митеран се опитваше да блокира обединението от страх, че Германия ще стане твърде силна в Европейския съюз, а неговият наследник Жак Ширак изглеждаше готов да размени удари с германския канцлер Хелмут Кол през 1996 г., когато се обсъждаше дали европейските правителства да отстъпят известни правомощия на Европейската централна банка, както настояваха германците.
За тригодишното си управление Саркози неведнъж обърна гръб на Меркел при сериозни политически дебати и потърси (временно) подкрепата на „новия си най-добър приятел" Великобритания.

В настоящият тежък момент различията личат най-ярко в противоположните икономически философии на двете нации. Германия работи здраво, за да намали цените и заплатите и поддържа зависимата си от вноса икономика конкурентоспособна.

Според властите в Париж тази стратегия е в ущърб на останалите членки на Евросъюза и ще забави възстановяването на целия регион. Междувременно нивата на френския дълг са високи и стават все по-застрашителни, но правителството отказва да вземе непопулярните мерки, които налагат германците. В Париж се страхуват, че намаляването на разходите ще попари и бездруго скромния икономически ръст на страната, ще забави възстановяването и ще предизвика масови протести.

Разногласията между двете страни сега са съсредоточени около управлението на еврото. Франция настоява за активна „политическа икономика" в мениджмънта на общата валута, наложена от 16-те правителства от Еврозоната. Германия поддържа налагането на по-широки правила за отговорно икономическо управление сред всички 27 членки на ЕС, като всяко решение, което не е регулирано от тези правила, ще се взема от правителствата.

В резултат на това френските лидери сега гледат на германските си колеги като на скъперници, които не желаят да подкрепят общите интереси и солидарността, които бяха основна причина за въвеждането на еврото. Те критикуват и колебанията на Берлин да участва в създаването на кризисен фонд в размер на 1 трилион евро, за да бъдат подпомогнати най-задлъжнелите партньори - стъпка, която французите считат за свой личен триумф.

Германските власти енергично оспорват твърдението, че са били против създаването на фонда и дори настояват, че той е бил тяхна, а не френска идея, но признават, че избирателите им не желаят да спасяват държави, които не следват немската политика на „затягане на коланите".

„Това партньорство е добре смазана машина, която балансира външната политика на двете държави след Втората световна война и въпреки тревогите за последните разногласия, то ще оцелее - заяви Карел Лану - изпълнителен директор на Центъра за изследване на европейската политика в Брюксел. - И преди сме виждали белези за пропукване на съюза - преди и след избирането на Саркози. Но тъжната истина е, че няма друга алтернатива в управлението на Европа, освен френско-германското партньорство."

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените