Европейските лидери одобриха през нощта новите правила за икономическа и финансова координация и повишена фискална отговорност на страните-членки на ЕС. Решено е държавите от общността, които превишават допустимите нива на държавен дълг (60% от БВП) и дефицита (3% от БВП), да бъдат санкционирани под формата на специални депозити, които ще трябва да внасят.
Санкциите ще се активират на по-ранен етап от досега, дори преди да е прескочен 3-процентният праг за бюджетния дефицит и ще влизат в сила почти автоматично. Освен ако съответното предложение на Европейската комисия не бъде отхвърлено с квалифицирано мнозинство в Европейския съвет.
Това може да стане също и ако нарастването на дефицита става твърде бързо. Санкциите ще се прилагат и при страни от ЕС, които са превишили 3-процентовия таван. За пръв път те ще се налагат и на страни, които са с държавен дълг от над 60% от БВП и не го намаляват достатъчно бързо.
Въпросът за политически санкции с отнемане на правото на глас на страните нарушителки също остава на дневен ред. Той ще бъде обсъждан на следващи срещи, въпреки че първоначалната идея, обявена от германския канцлер Ангела Меркел, срещна силно недоволство от представители на страни-членки.
Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой съобщи още, че европейските лидери са обсъждали дали и как може да бъде отчетен ефектът върху фискалната политика на страните, провеждащи пенсионни реформи - този въпрос обаче също ще бъде обсъждан на следващи заседания.
Само преди дни Европейската комисия отхвърли искането на 9 страни, сред които и България, разходите за реформиране на пенсионната система да не бъдат включвани в изчисляването на бюджетния им дефицит.
Друга новина от срещата на върха е подетата от британския премиер Дейвид Камерън кампания против увеличаването на европейския бюджет за 2011-а с 6% в момент, в който всички правителства в ЕС, включително и Великобритания, съкращават разходи. Въпреки че решението вече е одобрено от Европейския парламент, Камерън иска преразглеждане, и е пуснал петиция, под която са се подписали 11 европейски лидери, съобщи BBC.
"Ограничени промени" за Лисабонския договор
Лисабонският договор, влязъл в сила през декември м.г. след дългогодишни усилия, ще претърпи "ограничени" промени, решиха още еввропейските лидери късно снощи след тежки 8-часови дискусии в Европейския съвет.
Моторите на общността - Франция и Германия, все пак успяха да наложат искането си за промени в Лисабонския договор като условие да приемат "безпрецедентната реформа" на еврозоната след гръцката криза, въпреки съпротивата на други страни.
Постигнатото тази нощ принципно решение предвижда председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой да проведе консултации за промени в договора, те да бъдат одобрени на следващата среща на върха и да регламентират създаването на постоянно действащ кризисен механизъм за еврозоната.
Този механизъм трябва да играе ролята на постоянна мрежа за сигурност за страните от еврозоната, които изпаднат в голямо затруднение като Гърция през пролетта, със задачата да бъдат успокоени пазарите. Такъв Фонд за подкрепа беше създаден през юни само за срок от три години -до средата на 2013 г.
Самият Херман ван Ромпой отказа подробности как се е стигнало до решението снощи въпреки сериозните разногласия. Окончателното решение за промените ще бъде взето на следващата среща на високо равнище през декември, а целта е промяната на договора да завърши до средата на 2013 г., предаде БТА.
