Сагата с включването на "Хизбулла" в списъка за терористични организации на ЕС претърпя ново развитие, след като Германия и Франция дадоха подкрепа за това.
Израел отдавна се опитва да издейства причисляването на ливанската шиитска групировка в черния списък на Брюксел, като поводът е атентатът на бургаското летище „Сарафово" от 18 юли миналата година.
След няколко месеца упорити призиви от Тел Авив и САЩ, както и съмнителни публикации в израелския печат, България официално обяви, че "Хизбулла" има пръст в атентата, при който загинаха петима израелски туристи и българският шофьор на летищния автобус Мустафа Кьосов.
Въпреки това, ЕС продължава да се двоуми дали да признае "Хизбулла" за терористи или не. Организацията има и политическо крило, което участва в управлението на Ливан и редица европейски държави поддържат официални отношения с него.
Сред тях е и Франция, която обмисля варианта да признае за терористи само военното крило на "Хизбулла", за което Израел твърди, че е изпълнител на мокри поръчки от Иран. Френското правителство изтъква като друга причина и помощта, която ливанската организация оказва на режима на Башар Асад в Сирия, съобщава в. "Times of Israel", позовавайки се на базирания в Лондон „Arab Daily".
Изданието твърди, че в сряда френският външен министър Лоран Фабиюс е информирал държавния секретар на САЩ Джон Кери за решението на Париж.
След като е имал разговори с представители на Американския еврейски комитет и експерти по въпросите на сигурността, германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих заяви, че подкрепя забраняването на ливанската група в Европа, съобщи авторитетното списание „Spiegel".
Ако бъде потвърдено, че групировката „Хизбулла" е замесена в бомбената атака срещу автобус в България през миналата година, то ще има сериозни основания за включването на шиитската група в списъка с терористични организации, посочва говорител на Фридрих. Подобно е и мнението на германския външен министър Гидо Вестервеле.
САЩ официално смятат "Хизбулла" за терористична организация. Същата е позицията и на Канада, Холандия и Великобритания. "Хизбулла" отричаха да имат връзка с атентата.
Въпреки огромния си оръжеен арсенал и политическо влияние в Ливан, позициите на групата и възможностите й за политически маневри са сериозно ограничени в последните години, най-вече заради войната в съседна Сирия, но и заради безпрецедентни трудности в самия Ливан.
Ако бъде призната за терористична организация, "Хизбулла" ще се превърне в огромна въпросителна за Европа. Сред неизвестните са какво ще стане с нейните активисти и как ще се избегне опасността от конфронтация.
Служебният премиер Марин Райков коментира днес българската позиция за "Хизбулла", като подчерта, че при положение, че не може да се постигне пълен консенсус сред европейските партньори за мерките, които трябва да бъдат предприети към организацията, "не е България тази, която ще оказва някакъв натиск или ще притиска партньорите с някаква настоятелност".
Той отбеляза, че разбира притесненията на българите за това, че страната е подлагана на натиск по чувствителната тема и заяви, че това е "един голям упрек към политическата класа". "Можете да бъдете убедени, че аз не подлежа на такъв натиск. Интересът на моята нация, на моя народ седят над всичко", подчерта Райков.
