Няма какво да се изненадваме, че македонският китарен виртуоз Влатко Стефановски избра именно София, за да представи новия си албум. Той обича българската публика и се е доказвал пред нея (пък и тя пред него) няколко пъти с "Леб и сол" и още няколко през самостоятелната си кариера.
Благодарение на тази топла съседска връзка присъствалите снощи в Sofia Live Club бяха сред първите, чули на живо най-новите композиции на китариста от албума SEIR.
"Думата "сеир" е знакова за манталитета не само на хората в Македония, а бих казал на Балканите", обясни името на албума Стефановски пред menbox.bg. „Имам и песен с това име и тя разказва за пасивното наблюдение на света около нас. Бих нарекъл това състояние "Балкански дзен" - да присъстваш, но да не си активен."
Е, публиката снощи присъстваше доста активно и ентусиазирано, и то не защото много буйстваше или подскачаше (музиката му няма за цел да е танцувална), нито пък заради балканската близост, която сме свикнали да ни се натрапва.
Просто миксът на Стефановски от арт-рок, джаз, поп, фънк и етно ритми грабва по най-естествения и директен начин.
Майсторът все още не използва много ефекти и излишни електроники, съветва и младите китаристи да не прекаляват в тази насока, а да подхождат приключенски към самата музика. Така, както той го прави от средата на 70-те насам, минавайки през етно, поп рок, ню уейв, композиране на филмова музика и множество китарни колаборации.
Голямата му сила обаче си остава етно рокът. Заедно с басиста Джоле Максимовски и барабаниста Дино Милосавлевич, Влатко ни върна (макар и за кратко) едно позабравено чувство - радостта, че сме родени именно по тези земи именно в това време.
Колко музиканти днес успяват да предизвикат това чувство и да ни извадят от "Балканския дзен" с авторската си музика? Ще се сетим за не повече от 2-3-5 имена, като триото на Влатко Стефановски няма как да не е на челно място в списъка.
"Йовано, Йованке" вдигна публиката
Идеите в SEIR са събирани от китариста през последните 10 години, а самите записи са започнали от 2009-а. Стефановски признава, че се надява с албума да предаде нещо от вътрешния си свят, както и от духа на Скопие и Македония.
Но всъщност SEIR не беше поставен като акцент в снощния му концерт. Той изсвири доста от старите си хитове, за радост и на македонската агитка, която беше дошла специално да го чуе и пееше с него.
Най-мощна реакция предизвика изключителната му версия на "Йовано, Йованке", сглобена от няколко съвсем различни части, и заблестяла от солото на басиста му Джоле Максимовски. С безмилостни слапове върху баса Максимовски вдигна рекорден за вечерта градус, преди да върне диригентската палка на соло китариста.
Самата народна песен "Йовано, Йованке", споделяна от българи и македонци (пък също и от сърби и гърци), е някакъв вид отражение на думите на китариста, че България и Македония в момента се преоткриват покрай общия си път към Европа.
Малко по-късно Стефановски отправи още едно ярко послание по своя си китарджийски начин. Първо засвири с нисък, бучащ и груб звук и му даде определението: "Politics around the world". После изви до болка най-горната струна в красив стон, когото означи като "Human spirit" и публиката ахна.
През останалото време не каза почти нищо друго, но вече нямаше и нужда.
Музиката на неприятелите
В края на 70-те най-популярната банда в Югославия „Биело дугме" начело с Горан Брегович включила като подгряващ състав едни неизвестни македонски момчета, наречени „Леб и сол".
Щом те изпълнили смазващия си прогресив рок инструментал „Кокошка", публиката била смаяна, но не колкото самия Брегович и останалите от „Биело дугме". От онази вечер започнало светкавичното издигане на Влатко Стефановски и „Леб и сол", групата, с която той изгради името си.
Но връзката между него и Брегович далеч не свършва тук - двамата споделят и обща мисия, простираща се отвъд тяхното изкуство.
„На Балканите всеки свири музиката на своя неприятел", каза преди няколко години Горан Брегович в интервю за българска телевизия. „Турците са били наши неприятели 5 века, но тъкмо турците са повлияли най-много на нашата музика и ние върху тяхната.
Сърбите воюват с албанците и с косоварите столетие и въпреки това ще намерите техните ноти при нас и обратното. Или хърватите - техните най-бойни песни имат същите мелодии като сръбските. Чрез музиката историята си прави шега с нас".
Влатко Стефановски пък беше добавил, че няма по-велика публика от тази на Балканите - може би тъкмо защото тя разбира историческата ирония. И то не толкова с главата си, колкото със сърцето.
Да, за щастие музиката на такива като Стефановски притежава силата да ни показва най-простичко каква жестока шега се крие в разединението. Така че май и ние имаме спешна нужда от китарист-посланик като Влатко.
