След месеци изпълнени с очакване най-накрая дойде моментът да бъде открит фестивалния сезон на България. Честта има първото издание на Loud Festival, който се проведе на 2 и 3 юни в парка до втори терминал на Летище София. Фестивалът протече с много кал, не чак толкова дъжд, солидни опашки и първокласен метъл.
Първият ден на Loud Festival беше отреден на по-спокойните банди, като началото беше поставено от норвежците Tristania. Точно в 17 ч. прозвучаха първите акорди на Year of the Rat от последния албум на групата. Последвалите парчета бяха разходка из последните няколко албума на Tristania, като през цялото време вокалистката Mariangela Demurtas властваше на сцената и се възхищаваше от топлото посрещане от страна на феновете.
Една от най-чаканите групи в първия ден на фестивала бяха италианците Lacuna Coil, за които това беше първото посещение в България. Въпреки ранното им излизане на сцената, те бяха посрещнати с бурни овации, като центърът на вниманието беше пленителната Cristina Scabbia, която демонстрира подобаващи енергия, сценично поведение и външен вид. Сетът на италианците беше смесица от най-големите хитове и парчета от новия албум. Някъде сред всичките игри с публиката Cristina направи препратка от няколко ноти към парче на Lady Gaga, като после се пошегува "Не мога да повярвам, че го изпяхте". Финалът беше даден с очевидно любимата на феновете Spellbound.
През целия фестивален ден, ту започваше, ту спираше да вали лек дъжд, който допълнително спомогна за разкалването на пространството пред сцената. С поредното притъмняване на небето на сцената излязоха полските blackened death metal титани Behemoth, боядисани и облечени в типичните за тях костюми. С кристален звук бандата разходи публиката из творчеството си, като успяха да раздвижат дори някои хора, които очевидно бяха дошли, за да гледат W.A.S.P. С благодарности и "Hail Satan!" приключи сетът на поляците.
В това време опашките за бира и храна бяха достигнали завидни висоти и на всеки гладен или жаден му отнемаше по поне половин час, за да се снабди с желаните продукти. Това е и основната критика към организацията, която като цяло беше добра - нямаше ги обичайните забавяния на групите, дългото чакане, за да се влезе във фестивалната зона, вмирисани тоалетни и други познати явления. За съжаление през по-голямата част от първия ден звукът беше под всякаква критика, макар че озвучителите се стараеха да пооправят нещата.
Вечерта продължи със сета на Symphony X, които бяха очевидно доволни от първото си посещение у нас. Още в началото стана очевидно, че групата е в адски добро настроение, а вокалът Russel Allen се постара да не останат съмнения за това. Той в общи линии владееше сцената, докато групата изпълняваше перфектно поредица от парчета от последния им албум. Някъде по средата на сета им, Russel сподели, че публиката е единственият двигател на това да се създава музика и благодари на българските фенове за подкрепата, която дават на групата.
Още преди W.A.S.P. да излязат на сцената се усети вълнението на публиката. Шестото посещение на американците започна с 20 минути закъснение, като за интро чухме сбор от най-големите им хитове. Сетът на групата не се различаваше особено от последното им посещение в София, като чухме най-големите класики, омешани с парчета от последния студиен албум Babylon. С бисът, който включваше Chainsaw Charlie (Murders in the New Morgue), Heaven's Hung in Black и Blind in Texas, беше поставен край на първия ден на Loud Festival.
Ден две започна с жарко слънце и ужасяваща миризма на нещо средно между обор, мръсен аквариум и свинска кочина, която се носеше от позасъхналото кално блато пред сцената. Това не пречеше на най-заклетите фенове на холандците Asphyx да окупират оградите, за да се раздвижят с малко old-school death metal. С изключително настроение и далеч по-добър звук, отколкото в първия ден, холандците успяват да причинат и лек мошпит. В паузите вокалът Martin van Drunen се проявява като голям приказливец и споделя, че групата е кацнала в София преди два часа, пък вече ритат задници.
Въпреки силното изпълнение на Asphyx, публиката - далеч по-ентусиазирана и сякаш по-многобройна, отколкото в първия ден - очевидно проявява повече нетърпение за първото участие на шведските легенди Meshuggah. Без излишни обяснения бандата започва ударно с Demiurge от новия им албум Koloss. Групата буквално изпълва фестивалната зона с бруталното си звучене, което е още по-голямо удоволствие, благодарение на перфектният звук. Тежката музика върви с тежко сценично поведение и вокалът Jens Kidman очевидно знае това. В средата на сета над фестивала се изсипва поредният дъжд, който този път е с пороен характер и успява да превърне вонящата кална маса от позасъхнало неудобство в масово явление, дълбоко до над глезена. Това не пречи на група ентусиасти да направят мошпит в калта, нито на Jens да направи стейдждайв и да попее сред калта и публиката.
Може би ако след Meshuggah трябваше да свири някоя по-млада група, щеше да се загуби тотално, но за щастие сцената беше заета от ветераните Soulfly, които са любимци на родната публика и идват за пети път у нас. Сетът на Cavalera и компания започва с откриващото парче от новия албум и е изпълнен с класики на Sepultura, класики на Soulfly, още едно от новите парчета и заигравки с Black Sabbath и Pantera. В това време мошът придоби впечатляващи размери, а като страничен ефект се явяваше хвърчащата навсякъде кал, която не остави никого неопетнен.
Макар и не толкова възторжено посрещнати, колкото Soulfly, канадците Annihilator не забавиха темпото ни най-малко, като откриха с Ambush от последният им студиен албум. След това последва разходка из най-добрите парчета от цялата история на групата, в която нямаше излишни приказки. За втори път на родна сцена, след концерта им в Каварна през 2010, Jeff Waters и Dave Padden - най-дълго задържалият се член на групата, освен Waters - показаха, че са страхотен тандем. Waters не спря да снове по сцената, докато Padden демонстрира перфектни вокали и китари. Краят беше сложен със заигравка с Hells Bells на AC/DC и любимата на феновете "Allison Hell".
С 30 минути закъснение от предварително обявената програма, Slayer излизат на сцената и без обяснения забиват World Painted Blood, Psychopaty Red и War Ensemble, от които си проличава, че заместникът на Jeff Hanneman, Gary Holt, член на други траш легенди Exodus, не е случаен. Сетът продължи с някои от класиките на групата сред които задължителните Mandatory Suicide, Postmortem, Spirit in Black, изненадата на вечерта Die by the Sword. Интересно е, че звукът на Slayer също е разпределен, като в албумите - китарата на Kerry King вляво, а тази на Hanneman, в случая заместника му Holt, вдясно. Финалът идва с South of Heaven, Angel of Death и Raining Blood, след които групата се скрива зад сцената и с това Loud Festival 2012 приключва.
Цялостното впечатление от първото издание на Loud Festival може да се събере в изключително позитивни коментари към музиката и далеч по-негативни коментари към организацията. Да се надяваме немалкият опит на организаторите да бъде показан догодина, когато със сигурност трябва да има Loud Festival. Дотогава ни остават само позитивните спомени от музиката, тъй като калта се отмива сравнително лесно.