Разказвайки за новоизлезлия албум "Classic Fantastic", фронтменът Хюи Морган разкрива, че новите му текстове, говорещи за свобода и оптимизъм, са всъщност резултат от предишни преживявания, политиката на музикалната индустрия и едно бурно детство.
- Как върви турнето, хубаво ли е да се завърнеш след толкова много години?
- Наистина е хубаво, приятно сме изненадани. Почти пет години минаха, откак сме били на път с екипа и сме правили турне. Влизах във форма от няколко месеца!
- Мислите ли, че след тези пет години може да привлечете нови фенове?
- Ами, ние все още само сме започнали с шоутата. Но когато погледна наоколо, определено има по-млади хора. Изненадващо е, тъй като ни нямаше от доста време! Което е нещо добро, защото вероятно те са се запалили по нас от "абе защо по-големият ми брат продължава да говори за тези типове", отиват на концерт и осъзнават, че ние сме върхът (смях).
- Мислите ли, че Великобритания и САЩ се отличават музикално по звученето, което създават?
- Ню Йорк е различен от останалата част от САЩ; Ню Йорк е казан за претопяване на култури, който ни позволява да имаме разнообразни типове музика. Мисля, че той е различен в тази насока, но пък Лондон има разнообразни места и в него се създава интересна музика - по-лесно е за музикантите да повтарят това, което вече е правено. Както съм казвал, като играеш на сигурно, продаваш повече дискове.
- Кой е по-либералният град - Лондон или Ню Йорк?
- По отношение на личната свобода, бих казал, Лондон.
- "Classic Fantastic" ще бъде първият ви сингъл, какво е вдъхновението за него?
- Аз пиша всички песни, те са като малки филми, побрани в три минути. Тази песен е човек, който тъкмо се е завърнал, след като е отсъствал от известно време, нещо като блудния син, но не чак толкова библейско. Клипът със затвора е по-дълбока метафора за затвора в разума; ние бяхме малко като на доживотна присъда със стария ни мениджър, този, с който стигнахме до съд. Не ни беше разрешено да правим музика за известно време по юридически причини и имах чувството, че сме в клопка; клипът със затвора отразява нашата новополучена свобода. Завърнахме се!
- Бяха ли незаконните действия, престъпността и средата задушаващи аспекти от вашето детство в Ню Йорк?
- Не, въобще не! Средата играе голяма роля при оформянето на човек, така че, естествено, търговията с наркотици, гангстерите и насилието може и да са били част от това! Но имаше и други неща, като многото любов в моето семейство и уважението към жените. Хората просто се концентрират върху лесните неща. Ако погледнете по-надълбоко, има повече от просто комиксовите неща, в които ни поставят!
- Вие сте половин ирландец, половин пуерториканец - това променило ли е, подпомогнало ли е живота ви по някакъв начин?
- Да, аз съм мелез точно като кучето ми! Израствайки в Ню Йорк, всеки петък вечер всичките деца от квартала се събирахме, имаше индийче, италианче, тайландче. Смисълът беше, че се запознаваш с различна храна, различни езици и различни култури. Такъв бях аз, такива бяха и всички около мен. Това помогна за моето израстване!
- Расата проблем ли беше при порастването ви?
- Това никога не ни е идвало наум като деца - бяхме еднакви. Мисля, че голяма част от расизма идва от това, че той се насажда в умовете на децата от родителите им. Това е нещо, което е необходимо да променим с течение на времето. Искам да кажа - трябва да се променим, имаме чернокож президент, което е върхът!
- Думите, отпечатани на вътрешната страна на обложката на вашия албум "Come Find Yourself" твърдят: "Обществото подготвя престъплението, което престъпникът извършва". Все още ли се придържате към това твърдение?
- Това е доста дълбока фраза, но е вярна. Особено за мястото, където израснах. Имаше два варианта в живота - като вторият беше да бъдеш престъпник. Онзи първи албум беше всичко, което ми се е случвало в живота ми, натрупало се, за да се роди той! Така че да, придържам се към тази фраза.
- Почитател на iPod ли сте или на виниловите плочи?
- И на двете. Обичам технологията, идеята, че мога да си нося лаптопа със себе си с 15 000 песни в него. Разбира се, обичам винила - имам много плочи в Ню Йорк. В моето радио-шоу за BBC 6 имам част, наречена "Vinyl Fetish" и отивам в архивите на BBC и пускам музика оттам. Аз съм малко старомоден обаче, на 41 години съм, свикнал съм с касетите и виниловите плочи, така че когато се появиха CD-тата, аз реагирах общо взето в стил "какво е това, мътните го взели".
- Кой звук ви напомня за Ню Йорк?
- Аларми срещу крадци и автомобилни аларми.
- Свободата - наистина ли има толкова много от нея в съвременната музикална индустрия?
- Честно казано, не! Стартирахме собствен звукозаписен лейбъл; ние тримата и нашият мениджър го направихме. Повечето артисти би трябвало да го сторят, иначе е стратегически трудно за теб да се развиваш като изпълнител, ако те не виждат приходи от първия ти албум, си вън от играта. Някога, когато подписахме с EMI, имахме договор за осем записа, което означаваше, че те искаха да видят как се развиваме като група. Сега изпълнителите подписват 360 сделки, което означава, че звукозаписните компании получават голям процент от печалбата, мърчандайза и прочие. Също така те толкова се боят от даунлоуди - очевидно заради приходите. Музиката трябва по някакъв начин да бъде свободна и по тази причина не се боя от тегленето. За нас е удоволствие да правим записи като група и вие би трябвало да купувате записите, но да бъем реалисти - ако някой може да се добере безплатно до музика, ще го направи. Така че най-важното нещо, което един изпълнител може да предложи, е музика на живо, концерти!
- Слушате ли и харесвате ли британския ъндърграунд хип-хоп?
- Не, намирам го за доста глупав. Когато растях в Ню Йорк, това беше времето, когато хип-хопът беше в златния си период. Ъндърграунд хип-хопът си мисля, че е имитация на художествена форма, която вече е в миналото. Дори Джей-Зи говори за блясъка в Ню Йорк, но трябва да разберете, че само 1% от населението са тези, които имат възможността да пият шампанско и да носят шапки на "Янките". Руутс Манува е креативен и не се приема твърде насериозно, уважавам го. Повечето други хип-хоп изпълнители се опитват да направят пари - и можете да го чуете в музиката им!
- Какво са "Scooby Snacks" и откъде мога да си ги купя?
- (Смях) Каквото пожелаете да бъдат - и където почувствате нужда да ги купите.
- Кои са Fun Lovin' Criminals?
- Ние сме хора, които не се приемаме прекалено насериозно! Група сме, това е! Изпълнителите съществуват само за да правят живота на хората малко по-хубав като създават добра музика. Виждате групи като Coldplay, които смятат, че лекуват рака и изпращат хора на Луната, но те са просто една шибана група! Музиката би трябвало да бъде освобождение; естествено, можеш да повдигаш проблемни теми в текстовете си, но като музикант не бива да се приемаш твърде сериозно. Не си най-важната част от уравнението - хората са по-важни!
