Чакането си струваше: пет години по-късно „Насекомикс" ни инжектират с нова доза от своята музика.
След албума Adam's Bushes Eva's Deep и "Инжектирай ме с любов", която всички, гледали "Източни пиеси", си припяваха - една от най-нетрадиционните и авангардни български групи вече промотира следващия си албум.
В диска „Великани и джуджета" стилът на „Насекомикс" е все толкова очарователно шантав и труден за определяне - по най-естествен начин инди мотивите в него се преплитат ту с български неравноделни ритми, ту с боса нова влияния, ту с малко електроника.
От групата наричат своя жанр „манджа с грозде" и говорят с чувство за хумор за музиката си, но са наясно с нейната магнетичност.
В 15-те песни от новия албум (повечето с български текстове) тази магнетичност извира най-редовно. Освен това „Насекомикс" са от групите, притежаващи нужната независимост и увереност, за да поднасят постоянни изненади в композициите си.
Този път те са намалили електронните влияния за сметка на звука от истински инструменти, пред които гласът на певицата Андрония Попова - Рони звучи с познатата си приказна сила.
Специално Рони е записвала своите вокали в необичайна среда - не затисната от четирите стени на музикалното студио, а на няколко от най-пленителните природни местности в България. „Песните като че ли сами си го поискаха", обяснява Рони.
Именно идеята за тези записи е в основата на целия албум, който изпраща слушателите на своеобразно природно пътуване.
Рони си припомня, че още след издаването на миналия им албум в края на 2009 г. „Насекомикс" са започнали да създават и свирят нови песни, в които по естествен начин се оформила темата за връзката между човека и природата.
Още първата песен в албума „Отвор-затвор" притежава особено въздействие - отвъд пристрастяващото звучене, което те кара да си я пееш като в транс по същия начин, по който и „Инжектирай, инжектирай...".
Зарядът на песента, оказва се, си е проличал още при записа й.
Вокалите са записани на светилището при Татул (където се предполага, че се намира гробът на Орфей и мястото се смята за свещено) и точно тогава се е развихрила страхотна буря - именно такава, за каквато Рони пее в песента.
Друго впечатляващо място, на което певицата е записвала, е пещерата Утробата, а нейният глас е озвучил още Глухите камъни, Белинташ и Чудните мостове, чиято акустика е допринесла за останалите песни от албума.
„Те са наистина магични места. Там човек се чувства силно свързан с природата", казва Рони. „И исках това нещо да го сложа в песните. То да бъде там. Когато носиш това състояние в себе си, в каквато и среда да си, ти го предаваш".
Днес на нея й се струва, че музиката на „Насекомикс" поне донякъде се е разведрила в сравнение с това, което познаваме отпреди.
Китаристът на групата Мишо Йосифов, поел и голяма част от техническата работа по албума, отчита, че това се дължи най-вече на текстовете (които този път са предимно дело на дългогодишния колаборатор на групата Марий Росен). Но според него в стила на „Насекомикс" не е настъпила някаква значителна промяна.
„Най-важното правило, което си поставихме за себе си, е да останем независими", казва Рони. И близо 15 години след създаването си, те наистина продължават да показва един възможен път на независимост в българската музика.
