Ейми постигна много за 27 години. Многократната носителка на „Грами" живя бързо, умря млада и остави малко наследство от неиздадена музика, която обаче преди броени дни удари пазара под формата на посмъртна компилация. Тя обхваща песни от цялата й кариера и носи името "Lioness: Hidden Treasures".
Много хора помнят певицата по-малко заради неповторимия й талант като ретро-соул/бибоп изпълнителка и повече заради скандалната личност, в която се превърна - поп произшествие, носещо се из центъра на Лондон с дозатори за кокаин на показ. Но това не спря нейните фенове да се втурнат към магазините, за да си купят двата й студийни албума, след като разбраха за смъртта й през юни.
Изглежда, че дори преди тялото на Уайнхаус да изстине, дебютният й албум от 2003 Frank и шедьовърът й Back to Black през 2006 бяха се издигнали на върха на поп класациите по целия свят.
Със сигурност отдадените почитатели на Уайнхаус ще бъдат развълнувани от 45-те минути събрано творчество от демо касети и отпаднали аудиозаписи - колекция, за която главният продуцент на албума Салаам Реми обаче твърди, че няма да доведе до "ситуация, подобна на случая с Тупак".
Но Lioness крие много неочаквани изненади и за хората, които обикновено не се идентифицират като фенове на Ейми. По своя собствен несигурен начин, албумът проследява развитието на певицата. От напрегнатото й ранно въплъщение в стараеща се да бъде харесвана тийнейджърка до заваленото говорене и опустошената величественост на предпоследния й албум.
Освен това, три или четири от парчетата в новия албум демонстрират замайващия потенциал на Уайнхаус. И загатват какво можеше да постигне тя, ако беше способна да надживее демоните в себе си.
Чували сме някои от тези песни и преди. Например акустичния кавър от 2004 на "Will You Still Love Me Tomorrow", изпълняван първо от Shirelles (който е част от саундтрака на "Бриджит Джоунс 2: На ръба на разума") и един от последните професионални записи на Уайнхаус, "Body and Soul", кавър на джаз-хита с Тони Бенет, който лесно можем да си представим кънтящ от колоните на някой магазин по време на коледното пазаруване - песен, която можем да чуем и в последния албум на Бенет, Duets II.
Други песни от Lioness пък просто звучат като нещата, които сме чували и преди. А именно: въпреки подвижния ритъм на парчето, напрегнатият кавър на "The Girl From Ipanema" звучи точно както бихме очаквали от боса-нова хит, преработен за трип-хоп публиката от нео-Моутаун попдива.
Но повторното слушане на Lioness провокира един важен въпрос: къде биха били останалите възцарителки на ретро стила като Дъфи или Адел без приноса на Уайнхаус в този жанр?
Кавърът й на парчето от Ruby & the Romantics "Halftime" е изпълнен с този тип всепроникващ ню-соул бийт, който направи Уайнхаус толкова велика. Тя е от онези песни, които вдъхновяват останалите изпълнители да следват джаз-аренби звученето, което тя успя да създаде.
Продуцираният от Реми хит "Like Smoke" не само улавя мощния контраалтов глас на Уайнхаус в изобилие, но и дава на скандалната дива нещо, отказано й приживе: мечтана колаборация с рапъра от Куинс Nas. Любимият й MC (и музата за нейния хит "Me and Mr. Jones"), Nas, й връща комплимента с римата: "Ти си по-студена от п*тка на пингвин" - една от любимите обиди на Уайнхаус, залегнала в кавъра.
Подобно на голямата част от най-добрите й песни, "Best Friends, Right" съчетава уникалното вокално интониране на Ейми с почти религиозни вокали. Те подчертават кокетната лоялност, която тя приживе очакваше от близките до нея хора. Или просто можем да наречем това пристрастяващо поведение: "Someday I'll buy the Rizzla, so you get the 'dro," пее тя.
Lioness завършва с неоспоримото скрито съкровище в албума: версия на един химн на Леон Ръсел, който често се преработва в кавъри - "A Song for You". Песен, която самият идол на Уайнхаус Дони Хатауей изпълнява през 1971.
Певицата записва кавъра в личното си студио на тавана на дома си през 2009, в апогея на най-скандалния си жизнен период. Дали омагьосана от вече разтопило се в организма й наркотично вещество, или пък заради нестихващата й мъка от загубата на голямата й любов - бившия й съпруг Блейк Фийлдър-Сивил, Уайнхаус плаче, докато пее.
"Сякаш е пеела буквално за себе си", спомня си Реми пред сп. "Rolling Stone". "Раздала се беше изцяло в тази песен".
Уайнхаус звучи почти като Едит Пиаф в парчето, което предава характерната мрачност на Portishead и късния Айзък Хейс. Емоционалното й страдание е достатъчно доловимо, за да накара човек да му се прииска да я прегърне.
"A Song for You" придава омагьосващ заключителен акорд на кариерата на покойната изпълнителка:
"И когато животът ми свърши, спомни си когато бяхме заедно, бяхме сами и пеех тази песен за теб".
