"Лятото свърши, за съжаление" е преобладаващ мотив в настроението напоследък, а социалните мрежи преливат от постове за сбогом с море, пясък, вълни и чайки.
Това е традиционно настроение за това време на годината, а през 2024 г. съвпадна и със захлаждане, дъжд и съответните още по-минорни нотки. 15 (или 16) септември слага окончателно пирона на лятото и усещането, че животът е свършил, доминира и сред хората, които нямат ученици вкъщи.
Едни жалят топлите дни, други - периода на отпуските и ваканциите, трети - плажа и морето. Настава една меланхолия и унилост, сякаш предстои мракът на Мордор, а не есен, зима и пролет, след които и отново лято.
А това, че лятото е свършило, всъщност е нещо много хубаво. Ето и няколко основателни причини да приемаме края на този сезон и началото на нов с радост:
Жегата
Летата стават все по-неприятно, ограничаващо топли, и тазгодишното финишира със сякаш безкрайна гореща вълна. Не е приятна жегичка, а направо деморализиращ огън - температури над 35 градуса изпиват всякакви живец и капка тонус, и изсмукват желанието да правиш каквото и да било извън покритието на климатика.
Есента носи приятно захлаждане, с което енергията се връща. Температурите и слънцето са по-гостоприемни - не е нужно да се мажеш с пластове слънцезащитен крем и да носиш 2 литра вода само защото си си подал носа навън.
Не се налага и да ограничаваш активностите си само в ранните сутрини и късно вечер - можеш да обикаляш улиците в 3 следобед колкото си искаш и без да рискуваш топлинен удар.
Уютът на есента
Е, през този сезон може да се случи да вали дъжд, но и това има своето очарование - да се сгушиш под одеялото и да дремнеш, унесен от тропота навън. Да се отдадеш на уютен мързел и бинджване на сериали, оправдавайки го с времето и влагата.
А със захлаждането и смяната на сезона от лятната мараня най-накрая изплуват и цветовете. През есента въздухът и светлината са различни и позволяват почти цял ден в златния час, с ярко синьо небе и отчетливи контрасти в цветовете.
Да не забравяме и смяната в окраската на листата на дърветата и играта на зелено, жълто, оранжево и червено, както и различните аромати - вместо на скара мирише на печени чушки, село и спомени от детството.
Този сезон е и доста по-разнообразен, многопластов и с повече сюжети - от топлите, почти летни дни през мъглите до евентуалния първи сняг.
Отпуските
Поради гореописаната жега традиционната слава на лятото като отпускарски сезон постепенно замира. Това всъщност е време предимно за море и то на не прекалено южни места, където е адски горещо. Евентуално става за разходка и из най-северните райони на Северното полукълбо.
В дълги периоди от време дори в планините не се живее от жега.
Заради високите температури лятото вече се оказва много по-ограничаващо за туризъм от есента. В края на септември и дори през октомври например още е пълно с места, които не просто са подходящи за море - там температурите едва по това време стават човешки.
Така септември, октомври и дори ноември стават идеални за пътуване, да не говорим, че на редица места не е и толкова пренаселено, особено в по-късна есен.
Освен това туризмът се глобализира все по-повече и според климата има дестинации, подходящи за всеки един месец от годината. Концентрирането на отпуските и времето за пътуване само в един сезон ограничава възможностите да се видят доста други интересни места.
Почивките
А и кой може да издържи без по-дълга отпуска цяла година или да разчита само на официалните почивни дни? Фиксацията върху лятото като единствено време за ваканция и отпускане обезценява страхотните варианти за отдих в останалите сезони или просто лишава от необходима почивка.
Защото все пак животът тече 12 месеца в годината и да прекарваме 9 от тях в жалене и копнежи по останалите 3, вместо да вземем каквото можем и от 12-те си е сериозна загуба.
И не на последно място - всичко омръзва. На лятото можем да се радваме благодарение на съществуването на есента, зимата и пролетта. Без тях то ще загуби цялото си очарование и ще се превърне в безкрайна и омразна досада.
