„Left Outside Alone", „Not That Kind", „Paid My Dues", „Sick and Tired" и „I'm Outta Love"... Достатъчно е да изброите две песни, без значение кои, и няма нужда да споменавате изпълнителя. Биографията на Анастейша Лин Нюкърк говори достатъчно за нея.
Творчеството й е смесица от поп, R'nB, поп рок, денс, соул и фънк - добре забъркан микс от стилове и звучения. Не по-малко миксиран е и професионалният й път. Освен певица, тази икона на началото на века е била танцьор, моден дизайнер и работи в хуманитарната сфера.
Личният й живот е комбинация от благоприятни стечения на обстоятелствата, множество препятствия и непрестанна борба - като на всеки силен човек. Анастейша е родена в Чикаго в семейството на артисти. Съдбата й се усмихва в предаването за търсене на таланти на MTV, "The Cut" през 1998 г.
Там продуцентите я забелязват и в следващото десетилетие тя изпълнява песните, които днес са емблеми на началото на 21 век. Въпреки множеството пречки, певицата не позволява на обстоятелствата да я сломят и няма намерение да се отказва.
На 1 юли 2018 г. В зала 1 на Националния дворец на културата Анастейша ще излезе за втори път пред българската публика. Освен любимите ни хитове, тя ще изпълни и песни от най-новия си албум, озаглавен EVOLUTION. Защо заглавието на албума е като обобщение на живота й, можете да разберете от нашето интервю с нея.
Какво беше детството Ви с баща певец и майка актриса на Бродуей?
Всъщност майка ми не беше актриса на Бродуей, а играеше в мюзикъли в Чикаго, а баща ми беше lounge* певец. Отраснах с мисълта, че всеки може да пее. Наричах родителите си Blue Collar Singers. Двамата едва изкарваха достатъчно пари, за да ни издържат. Майка ми обожаваше Барбара Стрейзанд. Тя и Елтън Джон бяха икони в нашия дом.
До каква степен родителите повлияха на избора Ви да влезете в развлекателната индустрия?
Това, че те бяха невероятни певци определено беше късмет в избраната от мен посока. Винаги съм била екстроверт, артист. Така че тези два фактора направиха избора ми очевиден.
Майкъл Джексън е един от хората, които Ве забелязват през 90-те в предаването „The Cut". Какво Ви каза той тогава?
Той ме потърси, докато бях в предаването, и искаше да пея в музикалния бранд, който тогава притежаваше. Каза ми: „Имаш Глас за Света". В онова време нямах представа какво има предвид, никога не бях излизала извън САЩ. Но ето ме днес, 20 години по-късно, със световна кариера. Той знаеше каква ще е съдбата ми дори преди аз да разбера.
Как изглеждаше музикалната индустрия, когато започнахте?
Беше доста претенциозна, но днес все още се забелязва това. Имам предвид, че когато започнах, трябваше да крия възрастта си - нещо, което се случва и днес. От тогава до днес има огромен растеж и развитие, но все още мисля, че ни предстои дълъг път.
Кога осъзнахте, че сте известна?
Не мисля, че и до днес съм го осъзнала. Но един от големите случаи беше, когато пресата се канеше да разкажа за заболяването си от рак още преди да съобщя на семейството и приятелите си. Може би това беше случай, в който си казах, че не съм „нормален" човек.
Кое е било най-трудното Ви излизане на сцена?
Труден въпрос. Имала съм няколко изпълнения, когато емоциите са ме завладявали напълно. Едно от тях беше миналата година, когато Принс почина. Помня как пеех „Purple Rain" в негова чест и чувствата бяха толкова мощни, че ми потекоха сълзи.
Имате много татуировки. Как решихте да си направите първата? И има ли момент на пристрастяване?
Всяка от татуировките ми е специална по свой собствен начин и представлява нещо, на което искам да отдам почит. Мисля, че има елемент на пристрастяване, защото веднага след като си направих първата, започнах да мисля за втората. Но не бива да се втурваш изведнъж - татуировките остават с теб завинаги и трябва да си наистина убеден, че ги искаш.
Все повече хора днес говорят за равенство между половете на работното място, равни работни условия, равно заплащане. Как Вие възприемате равенството между половете? Възможно ли е?
Разбира се, че е! Аз съм шефът!
Има ли феминизмът на 21 век истинска кауза? Каква е тя? Защото понякога не прилича на нищо повече от течение в съвременна поп култура.
Да, има - има кауза и има нужди. Движението #MeToo показва, че жените имат нужда да се обединят срещу нещо ужасно. Напълно заставам зад това, макар и да съзнавам, че имаме дълъг път пред нас, особено в днешните условия.
Занимавали сте се с много неща - музика, хуманитарна дейност, мода. В коя сфера обаче се чувствате най-удобно?
Обичам всички изброени неща, но сърцето и душата ми са в музиката - на тях принадлежа.
Като човек, създал собствена модна линия, как бихте обяснили модата като изкуство на онези, които не разбират за какво е „целият този шум"?
Много е трудно да го обясниш, но модата е начин на себеизразяване и източник на самоувереност. Това е начин да покажеш кой си, какво искаш и да останеш верен на себе си. Това не може да се обясни или преподаде. Трябва да го преживееш.
Какво Ви помага да превъзмогнете препятствията?
Животът. Имала съм толкова много възходи и падения - във връзка със здравето, музиката и личния живот. Но не можеш да позволиш на такива неща да диктуват живота ти. Трябва да кажеш: „Не, няма да позволя на това да ме промени." Това ме е карало да продължавам напред.
А какви качества трябва да притежава човек, за да успее в музикалния бранш?
Талант, отдаденост и трудолюбие. Тези неща са съществени. Освен това трябва да имаш и огромен късмет също. Виждам толкова много талантливи хора, които просто не са получили тази „доза късмет" все още.
Моето поколение бяхме деца, когато публиката Ви обикна и от тогава не е спряла да Ви слуша. Кои са според Вас днешните изпълнители, които ще слушаме след още 20 години?
Надявам се мен! Не мисля да се отказвам! Но мисля също, че артисти като Адел и Бионсе ще бъдат вечни - те вече са легенди и няма да си тръгнат.
* lounge music - музикален стил от 50-те и 60-те с елементи на джаз и суинг
