Белите слушалки в ушите, закачени към вездесъщия iPod, са един от фундаменталните белези на юношеството - но според ново изследване те може да са и признак на сериозен проблем. Оказва се, че тийнейджърите, прекарващи твърде много време в слушане на музика, са изложени на голям риск да изпаднат в депресия.
Поне такива са изводите от изследване, публикувано в априлското издание на Archives of Pediatric and Adolescent Medicine, проведено под ръководството на д-р Брайън Праймак, доцент по медицина и педиатрия в университета в Питсбърг.
Според него тийнейджърите, слушащи по-често музика, вместо да отделят внимание на други типове медийно съдържание като телевизия и книги, са изложени на по-голям риск от проява на тежка клинична депресия в сравнение със слушащите музика по-рядко. С увеличаване на честотата на употреба на музика, рискът от депресия при тийнейджърите нараства с цели 80%, заявяват учените.
Кое е първо - кокошката или яйцето, музиката или депресията
Изследването не отчита общото време на слушане на музика, но на база предишни данни авторите му преценяват, че тийнейджърите в групата, която най-често прибягва към музиката, вероятно й отделят поне четири-пет часа дневно. На този етап не е ясно дали депресираните започват да слушат повече музика, за да избягат от реалността, или слушането на толкова големи количества музика може да доведе до депресията, или пък става дума за комбинация от двете.
Младежите гледат много по-често телевизия, но това не ги депресира
За изследването учените са следили в продължение на два месеца навиците на 106 участници на възраст между 7 и 17 години; 46 от тях са били по-рано с диагноза "депресия". В течение на изследването учените често са се обаждали по телефона на тийнейджърите през уикенда, за да определят в реално време какви масмедии потребяват те в момента, включително телевизия, музика, компютърни и видеоигри, Интернет, списания и книги.
При обажданията най-често тийнейджърите са споделяли, че гледат филм или телевизия (в 26% от случаите). Слушането на музика е заемало второто място с 9% от времето, следвано от потребление на Интернет и видеоигри (по 6%); на последно място по отделено време са печатните медии (0.2%). (За съжаление, по думите на самите изследователи "тъй като толкова малко от участниците са потребявали списания и/или вестници, комбинирахме тази категория с книгите, създавайки обща категория за печатни медии".)
Очевидните истини: тъжната музика натъжава, веселата - развеселява
От всички потребявани медии, само при музиката е регистрирана сериозна връзка с ръста на депресията, след като изследователите са взели предвид фактори като възраст, пол и етнос. Това обаче не означава непременно, че музиката причинява депресия - за някои депресирани тийнейджъри музиката може дори да помага.
Авторите обясняват: "Тъгата е често срещана тема в популярната музика - и може би хората се обръщат към тези послания, за да се чувстват не толкова сами в тъгата си. Или обратно, може би хората с клинична депресия търсят весела музика, за да "отклонят" негативните си нагласи или да подобрят настроението си. Според други учени усиленото възприемане на понякога мрачните теми в популярната музика може да допринася за проявата на състояния от типа на клиничната депресия."
Употребата на въображението при четене предотвратява депресии
По-ранни дългосрочни проучвания са констатирали, че четенето има защитен ефект върху психиката: четящите повече тийнейджъри имат по-малка вероятност в зряла възраст да изпаднат в депресия. Настоящият доклад твърди, че депресията може също да възпрепятства четенето като цяло.
"Донякъде е прието, че когато имаш депресия, мозъкът ти не функционира пълноценно. Така че тогава е много по-трудно да седнеш да четеш и да използваш сериозно фронталния лоб на мозъка, за да изградиш структурата, сюжетната линия и образите на героите в мислите си, докато е доста лесно да седнеш пред телевизора и да пуснеш каквото показват в момента там", коментира Праймак.
Въпреки че връзката между депресията и потреблението на различни медии е значима и научно потвърдена, необходими са допълнителни изследвания за по-доброто й разбиране, особено предвид противоречивата информация по този въпрос. Засега Праймак казва, че на база тези резултати може би родителите разполагат с надежден ориентир за откриване на проблеми при децата си.
"Това дава рядък шанс на хората да откриват ориентири за депресивни състояния в типично поведение от рода на слушането на музика", казва той.
