Сив подлез и изкуствено осветление. Сред забързаните хора млада дама с китара (в ролята - Марияна Добрева от група "Силует") пее тъжна песен. Пред нея - отвореният калъф на музикалния инструмент, вътре левчета и стотинки. Тъжната песен събира тълпа от хора, в това число и майка (или леля) с дете. От множеството се откъсва мъж с вид на юпи, който - с лек срам, си взема малко пари от калъфа на китарата. Постепенно цялата публика се включва в обира, а хлапето събира накрая стотинките.
Това е клипът на новата кампания за защита на авторските и сродни права "За да има музика и утре". Паралелно други музиканти като Милена Славова и Орлин Павлов се появиха на серия от снимки в ролите на пилоти, чистачки, бизнесмени и готвачи, за да покажат, че "Да си музикант не е хоби".
Нека на първо време си спестим разсъжденията за това доколко адекватно е приравняването на наказуемо по смисъла на Наказателния кодекс действие със свалянето на музика от Интернет (т.е. това, което взаимстваният от американска кампания клип може би не нарочно внушава). За защитаващата интересите на изпълнителите и продуцентите организация ПРОФОН, кампанията "За да има музика и утре" е успешна.
Това не се дължи на дебата в следствие на провокативното видео, а на това, че инициативата "обединява за първи път артисти и музиканти от всички музикални жанрове, разпространява се във всички водещи радио- и ТВ медии (членове на АБРО), подкрепена е и на институционално ниво, в лицето на Министерството на културата и община София", както посочват от организацията, която си партнира със защитаващата текстописци, композитори и аранжори "Музикаутор".
Повечето кампании в защита на авторските права да са насочени към пиратството под формата на отделен потребител, свалящ филм или песен от Интернет. ПРОФОН обясняват това с факта, че "в една силно дигитализирана среда, в която връзката между създателя на музикално съдържание и потребителя е максимално скъсена, ролята на бизнеса избледнява и започва да се припокрива с тази на крайния потребител".
Въпреки това, даже в организацията са на мнение, че "пазарният избор и употребата на музика са суверенно право на потребителя. Той решава сам дали да сваля безплатно музика или да я купува, дали да я ползва с цел - лична употреба или да я разпространява нелегално". В този смисъл, те могат единствено да насърчават потребителите да си купуват оригинални носители с музика или друго съдържание. Човекът пред компютъра не им е длъжен с нищо.
Големият отсъстващ
Съвсем различно обаче е положението с големия отсъстващ в тъжния клип - българският бизнес. По закон всички медии, клубове, магазини, фризьорски салони, заведения и т.н., които използват музика за повишаване качеството на своите услуги и търговска среда, трябва да сключат договори с ПРОФОН и "Музикаутор" и да плащат годишна такса, според размера на обекта, местата в него или други негови характеристики.
Според управителя на заведение Петър Иванов, исканите от праводържателите пари са относително адекватни на условията у нас - за клуб с 200 седящи места на двете организации се плаща сума, възлизаща общо на не повече от 0,03% - 0,06% от оборота. Макар заради забраненото тютюнопушене на закрито сега приходите да са по-малки и Иванов да настоява за процентна ставка за авторски права, не може да се каже, че плащането за музика само по себе си задушава бизнеса.
Въпреки това, мнозина "забравят" да си платят. От ПРОФОН посочват, че макар да са успели да сключат споразумения с различни браншови организации, "пазарът на публично изпълнение крие огромен потенциал, от който по наши преценки сме разработили едва 10-15 %".
Същото впечатление има и Петър Иванов, който не е виждал стикерите на праводържателите на твърде много места извън собственото си заведение. За трите години, откакто то съществува, са му правени 30 проверки и нито една от тях не се е интересувала от това дали правата на музиката са уредени. Въпреки желанието си да бъдaт изрядни, фактът че толкова други не го правят, кара хората като Иванов да се чувстват "рекетирани". Според него, ПРОФОН и "Музикаутор" „стоят и чакат доброволно всички да дойдат, а няма орган, който да контролира това събиране".
От ПРОФОН имат свое обяснение за ниската събираемост, даже в сравнение със съседна Сърбия. На първо място, тепърва се създава базата данни с обектите, които следва да плащат за използваната музика, а има и такива, които още не са в обхвата на съответното законодателство. Освен това, правоносителите се оплакват от "абсурдната категоризация", която позволява нощни заведения да се регистрират като кафенета или други обекти с цел да плащат по-малко. От организацията хвърлят вината на корумпираните общини, но и не предлагат какво да се направи, за да започне бизнесът да си плаща не по изключение.
"Организациите винаги парадират, че нищо не изкарват за себе си и работят за музикантите. Аз искам бизнесът да изкарва пари и да си плаща правата. Съответно да има музикален бизнес и искам в ПРОФОН и "Музикаутор" да работят едни хора, които да вземат хубави заплати, но и да събират всички пари", категоричен е Петър Иванов.
Другата страна на медала
Той е не само управител на относително голяма заведение, но и китарист на рок групата Saltriver. Така той е страна и по обратния процес - изплащането на отчисления от праводържателите към музикантите.
Механизмът, по който плащат ПРОФОН и "Музикаутор" е следният: медиите им изпращат редовни отчети за музиката, която са пускали в ефир. Организациите обработват информацията и съобразно ротациите разпределят на всеки изпълнител или група полагащият им се процент от събраните от всички обекти пари. Това би трябвало да е една сигурна сума за артистите в сегашния период на все по-слаби продажби.
За съжаление, приходите от авторски права са твърде скромни. Ако за някого може и да изглежда резонно самоопределящата се като ъндърграунд група Saltriver да "заработи" в относително силна година 9 лева, то надали може да се каже същото за по-разпознаваемо име като "Остава".
Нейният китарист Георги Георгиев посочва, че без групата осезаемо да е напуснала ефира, през последните години паричните отчисления намаляват. "Не смятам, че парите засега отговарят на постигнатото и популярността на групата. Мисля че в страна като Унгария щях да живея нормално добре само от музика. Сега трябва да работя за някой друг, ако искам да си го позволя... и в откраднатото време да мисля за музика", заявява той. Според него, разликата с другите държави е в това, че на Запад се действа безкомпромисно и никой не си помисля да ощетява творците.
За двамата музиканти проблемът с малките отчисления се корени в подаваните от медиите плейлисти. Saltriver се сблъскали "челно" с проблема преди години, когато преговаряли с чуждестранен продуцент. Поискали от "Музикаутор" отчет за една от годините, в които имали добри ротации, но това се оказало изключително трудна задача без реален резултат. Според Петър от Saltriver, липсва достатъчен контрол над медиите и при това положение те нямат никакъв стимул да вършат своята работа съвестно. Той и Георги от "Остава" смятат, че въвеждането на автоматизиран софтуер за разпознаване на песните може и да е скъпа инвестиция, но ще промени ситуацията коренно.
Според ПРОФОН, контролът над информацията от медиите вече е на достатъчно високо равнище, като заради това и организацията е сключила договор с агенция за паралелен мониторинг на ефира.
Милиони, но не за нас
Въпреки проблемите със събираемостта и статистическата информация, праводържателите всяка година разпределят по няколко милиона лева на текстописци, композитори, аранжори и изпълнители или техни представители. За съжаление, тук има една много важна бележка под линия - около и над 80% от събраните от ПРОФОН и "Музикаутор" пари отиват при чуждестранни изпълнители, защото те просто се въртят повече в ефира.
Един от начините това да се промени е въвеждането по законов път на квота за излъчване на български изпълнители по радиостанциите и телевизиите, както е в някои европейски държави като Франция. За ПРОФОН "това е мярка за запазване и промотиране на националната музика и култура с цел гарантиране разнообразието и богатството на генофонда на европейската музикална култура". Според музиканта и управител на заведение Петър Иванов, подобно решение би създало по-конкурентна среда у нас и би задвижило музикалния бизнес.
Тези законодателни промени теоретично биха довели до по-големи отчисления за българските изпълнители, особено ако и събираемостта от бизнеса се повиши. На този етап, обаче, квотата за родни изпълнители е някъде в неясното бъдеще.
Музиката като промо материал
Така, освен все по-трудно продаващите се дискове, за музикантите остават малко източници на приходи. Един от най-големите са живите участия. В тяхно име доста групи даже и у нас "подаряват" музиката си, за да стигне до възможно най-много хора.
ПРОФОН смятат, че "ако бизнесът се развива според пазарните правила, българските изпълнители няма да зависят до такава степен от участия на живо". Освен това, от организацията посочват, че във времена на криза доходите от права са особено важни за тези от творците, които вече са в напреднала възраст.
„Не искам да печеля от авторски права, искам да печеля от това, че хората ни канят по клубовете. Искам да се създаде една нормална бизнес атмосфера по отношение на музиката в България", посочва Петър от Saltriver. Групата е предоставила за свободно сваляне песните си с идеята, че ако някой хареса музиката им, ще отиде да ги види на живо.
"Хубаво е да сваляш за информация и, ако станеш фен, да купуваш. Radiohead го казаха: "Това е албумът ни, дайте колкото смятате, че струва! Може би това е бъдещето", допълва Георги от "Остава".
Музикантите не са особено очаровани от клипа с момичето, китарата и тъжнотията. "Тези кампании са супер необходими, трябва да се покаже на хората, че това е голям проблем и ако продължава така, утре няма да има кой да прави концерти и записи, няма да има съвременна българска музика", посочва Георги, но и допълва, че "За да има музика и утре" не му изглежда позитивна, модерна и истинска. "Прилича ми на тия надписи едно време по стените: "А ти предаде ли зърното навреме?", посочва той.
На подобно мнение е и Петър от Saltriver: "С тези кампании се втълпява, че всеки човек е престъпник, така излиза, че сме 7 млн. престъпници". Неговият колега от "Остава" изказва и предположението, че с насочването на цялото внимание към свалянето на музика за лична употреба се отклонява дебатът в обществото от по-големите проблеми на сцената, сред които е и отношението на медиите към българските изпълнители.
Вместо епилог
Както вече посочихме, "За да има музика и утре" вероятно е успешна кампания - обединила е музиканти от различни жанрове, тъжният клип върви по голяма част от медиите, а държавата официално е декларирала своята подкрепа. Всички са "за"... на думи. Междувременно клубове с лиценз за кафенета правят десетки хиляди левове оборот със свалена музика всяка вечер, а по радиото се въртят 15-ина вносни хита.
Докато безсърдечната тълпа обира клетата музикантка, тези, които по закон са задължени да хвърлят поне жълти стотинки към БГ сцената, си правят оглушки. И няма изгледи скоро някой да промени това.
Абе,няма сваляте петройките ве ей!Не ви е срам.Ше взимате хляба на гладните музиканти.Ето,аз примерно нищо не свалям.(Щото българската музика е толко тъпа,че не искам да я слушам,ма тва е друга тема)
Жал ми е че Васо Гюров е лицето на тая организация, така че стискам зъби да не кажа нищо лошо - просто Гюров е икона. Обаче бива ли БГ-музиката да не създава (почти) нищо, а да плаче само за авторски права и отчисления?
смъртсмърт.... и кур за васо гюров! курвалъка е нейният живот.... и тя има право да се издържа от това, което умее да прави най-добре когато ебете за без пари вие й отнемате този шанс ебането без пари не е невинно занимание
А може би това е хитър начин група Силует да си снима безплатен клип?
http://www.youtube.com/watch?v=e_XE3lct7sw
http://www.youtube.com/watch?v=hy06vTfZPeU
Аман от алчни некадърници. Да правят концерти, да вадят пари, не да ми роват по хладилника и да ми крадат колата и да циврят като недоклатени тийнеджърки заради някакви емпетройки, дето и бездруго никой не ще да сваля. Пък като не могат да вадят пари от концерти, било то защото песните им са некадърни или сащото те самите са некадърни - да се хващат да работят по строежите или където щат, какво ни занимават с техните простотии. Някои забравиха, че музиката е изкуство, не бахур, и че музикантите уж трябва да са творци, а не счетоводители, и трябва да правят музика, вместо да ми смятат някакви безумни отчисления. Навремето бях фен на Гюров, ама сега... същият е като оня, другия, Маричков.
Ае,да питам,как така хем сме чекиджии,хем скопени.В смисъл,като сме скопени,как да се пипаме,като няма кво?
Мнението на Pseudonimous казва доста важни неща по въпроса. Аз искам за пореден път да добавя и доначукам някои, които споед мен се забравят: 1. Начина на работа на организациите като ПРОФОН и Мюзикаутор приемат метод на работа абсолютно идентичен с този на италианската мафия преди средата на миналия век. Това нито е пазарно, нито е дори морално. 2. Подобни организации ВЪЗПРЕПЯТСТВАТ развитието на възможности авторите и изпълнителите САМИ ДА ПРОДАВАТ труда си. Понеже явно това не се разбира от всички нека натъртя на поне един елемент от механизма - техните методи създават впечатлението, че всичко, което не е закупено и то с тяхно участие във веригата е нелегално и ощетяващо твореца. Това не е вярно, те не са господ на всички творци, нито всички творци продават труда си, нито го продават с тяхно участие, ако го правят. Създаването на общо възприет свободен пазар, където музикантите директно могат да предлагат музиката е невъзможно, докато за официално и представително се възприемат не десйтвията на музикантите, а действията на ПРОФаН и продобни. Разбира се, това ще унищожи продуцентския бизнес, но според мен трябва да кажем лека му пръст, неговото място в бъдещето е само и единствено в организиране прояви на живо - точка. 3. Пак се обръщам към всички - не ползвайте думата пиратство, защото не е вярна, тя е пробутана в главите ви от същите тия нетворчески организации и продуцентския бизнес. Времето на създадените през 20 век бизнеси е свършило, при сегашната технология техните услуги са излишни, а косвения ефект на избор на ценности правен от тях вместо потребителя (радио, телевизия и други програмни медии) - е, той е и вреден за развитието на хората и унищожителен за музиканти и други таланти. Техния път към публиката е преграден от гореспоменатия предразсъдък и от изолацията, в коятобиват поставени от владеещите избора на програмно съдържание. 3а. Това, което наричат пиратство е нормалния начин за обмяна на информация, неизползването му е алогично и противоречи на самата природа на света базиран на днешните технологии. Това всъщност е еволюция на сам-издат в най-евтин начин на продуциране благодарение на технологията. Аналогията с отворения код работи дори по-добре в тая сфера, отколкото при софтуера, където се е родила - представянето, резюметата и другата обща информация за медийните продукти превъзхожда всяка съществуваща бизнес форма и това се дължи и от части на факта, че създаващите я не са пряко облагодетелствани от това. 4. Всички опити да се заменят подобни услуги с платени се оказват некачествени и скъпи, както за клиента, така и за търговеца. 5. Това е най-важното - тия организации са стожери на масовата и ограничена култура. Аз не желая нито моито, нито вашите деца и внуци да бъдат възпитаване от избора на радиоводещи и телвизионни директори. Никое от решенията, които те предлагат не заменя (дори разумно платено) свободата, скоростта и качеството, което получаваме без тях - междинните брънки. Моя призив е махнете се и оставете еволюцията да си свърши работата, инче ще трябва да се учим по най-сладка вода да ходим и да умираме от жажда. Какъв шанс за оцеляване имат подобни същества, а?
Истината е в музиката на живо. Концерти, участия, клубове. Ако музикантът се справя добре ще печели и ще може да се издържа доволно. Това с плащане на права за свалена или чута музика са булшит. Да, живите участия изискват много по-голям професионализъм и много повече труд. Но никой не е обещавал, че професията музикант е лесна.
а какво стана с чистите кражби на наши "творци" от чужди такива? веднага се сещам за новия "филма" "два вонящи варела, три лайна и един тъп режисьор". тоя кретен ако трябва да плаща на гай ричи 100 години на кОпа злато нема да му стигнат. бахти наглеците жалки! и т.н.... примерите сигурно са стотици.
горкия дриско, родил се е умрел, за тва е и толкоз изнервен...
ааа това пародия ли се води?
Коментарите леко "бягат" от смисъла на статията, щото той (смисълът) се лута между ПРОФОН да събира такси от медии и заведения и тегленето на МРЗ-тки (Ме Ре Зет-ки), според един сисадмин на едно селско читалище. Ще споделя моите мисли и по двата проблема, ама разделно. 1. За ПРОФОН. Имаше по време на соца една Държавна агенция "Музика". Всички музиканти и групи - естрада, фолклор, класика - всичко, което излизаше на турне, имаше договор с тази Агенция. Тя прибираше парите от турнетата, отчисляваше ДОД и осигуровки и ги внасяше в бюджета, прибираше си 2 % комисион за издръжка и остатъка плащаше на творците. Никой не можеше да я заобиколи. Нито Лили Иванова, нито Емил Диитров, нито Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, ако щете. Явно ПРОФОН се изживяват на ДА "Музика", ама времената вече са други и такива паразитстващи организации нямат място в днес. 2. За авторските права. От автобиографичната книга на основателя и собственик на "Върджин Рекърдс" Ричард Брансън(препоръчвам) придобих представа за начина на работа на студията с авторите и творците. Обяснявва с подробности как са работили с първия си голям (в последствие) изпълнител - Майк Олдфилд и "Тюбулар Белс". Звукозаписните (продуцентите) подписват договор с изпълнителите за определен брой албуми. Закон при тях е албумите да са повече от три. Колкото повече - толкова по-добре. Продуцентите осигуряват студио за запис, миксериг, издаване на албума и разпространение. И плащат еднократна сума на изпълнителите за албума. От там нататък те притежават правата върху разпространението и постъпленията от албума. Освен това в договора фигурира клауза и за турнета. От приходите от тези турнета продуцентите прибират до 40 %. Те осигуряват техническата екипировка и транспорта, както и други глезотии на изпълнитеите. В този ред на мисли, да спомена със съфорумците, че преди времената на Интернет албумите (винилите) бяха безбожно скъпи, а билетите за концертите - смешно етини. Сега нещата се обърнаха. Албумите са почти без пари, а цената на билетите хвръкна до небесата. Например: билетите за Аеросмит в Дъблин започваха от 250 евро. Но Стивън Тейлър не е обелил и дума срещу пиратството. И за финал. Тези кампании не защитават правата на авторите и творците, а правата на тези, които се опитаха да ни наложат ограничения от типа на АСТА. Алчните продуценти. Това е истинага, тавагишчи... Приятна вечер! От сън спомени НЯ-МА!
Rodrigo, много добре си свирят , you idiot , вземи го изсвири ти , 10 години няма да ти стигнат да се научиш няма нищо пресилено и измъчено, свирят и пеят с лекота, звученето на живо е на ниво!