Още една седмица, още една серия спекулации „ще го бъде ли, няма ли да го бъде" повторното събиране на легендите от Led Zeppelin.
Този път тон даде китаристът Джими Пейдж, оплакал се от поведението на певеца Робърт Плант и заявил пред New York Times: „Разбрах, че миналата година Робърт Плант казал, че е свободен през 2014-а и питал какво мислят останалите двама (Пейдж и басиста Джо Пол Джоунс, б.р.).
Ами той много добре знае какво мислят другите двама. Би било страхотно за нас да направим още концерти за бандата. Но той просто играе игрички и честно да ви кажа ми писна от това".
Изказването кореспондира с нещо, което чух по-рано тази година от човек, който познава Пейдж: Плант споменал на Пейдж, че ако е рекъл Бог и вятърът задуха в тази посока, може би - евентуално - той можел и да се събере с Пейдж и Джон Пол Джоунс. Отговорът на китариста бил нещо в стил: ами ние те чакахме с години и повече няма да си правим труда.
Не е голяма тайна, че винаги Плант е бил причината Zeppelin да не се съберат. Пейдж е издал много малко нови неща през 34-те години, откакто барабанистът на рок титаните Джон Бонъм умря: албум с Рой Харпър, два със злополучната супергрупа The Firm, един соло албум и един саундтрак за филм на Майкъл Уинър, както и по един албум с Плант и Дейвид Ковърдейл.
Повечето си енергия той посвети наа грижи за наследството на Zeppelin и неговото преиздаване, ремастериране, правенето на филми и DVD-та.
Деветте солови албума на Плант (и още един насрочен за тази година) плюс още три с други изпълнители не постигнаха много повече от тези на Пейдж, но той е единственият от бандата, който направи истинска солова кариера, независима от Led Zeppelin. Съответно той е и този, който ще трябва да направи повече жертви, за да се събере с останалите.
Призраците от миналото
Но има и още нещо, а именно противоречивите чувства на Плант относно Zeppelin. От една страна е създалата се дистания, дошла с възрастта. През 2012 г. той ми каза, че текстовете му от онова време са били думи на младеж, който отдавна е изчезнал.
"Ранните песни на Боб Дилън, независимо как ги е създал, независимо какво е ставало тогава, той ще може да ги прави вечно и ще знае, че означават нещо и днес. Но аз, аз бях рок имитатор, харесвах Еди Кокран, харесвах малки случки и истории от петдесетарската музика".
А последният общ концерт на Zeppelin през 2007 г. (със сина на Джон Бонъм Джейсън на барабаните) той описа като „повторно посещение при пациента".
Възниква и въпросът колко опетнена е паметта за бандата от ужасите - лични и професионални - в по-късните години от съществуването й. В зенита на Zeppelin през 1975 г. Плант и тогавашната му жена Морийн сериозно пострадаха в катастрофа. След две години 5-годишният му син умря от стомашна инфекция докато той беше на турне с групата.
„Мисля, че наистина младостта ми приключи", разказа ми Плант за този период. „Бях на 27 и напълно обезсърчен. Малко преждевременно свърши, но това беше. Каквото щеше да се случи впоследствие, щеше да е различно. Така и стана".
А който е чел книгата за Led Zeppelin на Барни Хоскинс Trampled Under Foot, знае колко упадъчна, страховита и противна е станала цялата организация във и около бандата през последните години от съществуването й.
Отвращението на Плант от това си личи в книгата; възможно е все още за него идеята Zeppelin да не е свързана само с музиката, а и с твърде много неща, които не иска да си спомня дори през времето на един концерт.
Противоречиви чувства
По два пъти съм интервюирал Пейдж и Плант, и двата пъти Пейдж беше в луксозни хотели в Централен Лондон, и двата пъти Плант беше в своя квартал в Северен Лондон. Изглежда певецът умишлено иска да се дистанцира от цялата идея за Zeppelin.
И макар от време на време да флиртува с възможността да се върне при старите си приятели - за раздразнение на Пейдж - не е изненадващо, че иска просто да се докосне до миналото, без да му се отдава напълно. Както казах, той изпитва противоречиви чувства към бандата, а не презрение.
Затова и ми каза: „Имам нужда редовно да съм в някакви нови зони. Иначе какво въобще правя?".
Тъй че в крайна сметка как мислите, ще се събират ли Led Zeppelin? Това би ме удивило. Колкото ме удивлява и че все още има хора, които вярват, че ще се случи.
Няма лошо - и да се съберат, и да не се съберат, си остават легенда. Лошото е, че напоследък няма нови супер рок банди. Повечето нови неща, които заслужават внимание - албуми, концерти, турнета, са на групи, създадени преди 2000-та година. Къде са новите Цепелин, Пърпъл, Металика, ЕйСИ-ДиСи? Има ли нова група като Гънс ен Роузис, Нирвана, Пърл Джем, Редиохед и мн. други, да не ги изброявам. Новите рок групи са от зализани с гел, захаросани, като излезли от някой реалити формат индивиди, които правят блудкава музика (с редки изключения).