Ако щом чуете любима песен вкъщи, грабвате дезодоранта и се раздавате като за последно, то е време да отидете на караоке.
Тук е мястото, където със сигурност ще имате възможност за изява - да изпеете любимата си песен, а защо не е и две, и три... колкото пожелаете. И да се срещнете с всякакви караоке чешити.
Ултрасите
Интересна е личността на истинския караоке фен. Обикновено този фен има една постоянна караоке компания, с която „движи" и с която е редовен посетител на определен бар. Няма петък, няма събота - тези фенове са си там! И мястото е едно. Караоке феновете не сменят непрекъснато баровете, а си „заплюват" един и си ходят основно там. И тъй като са редовни клиенти, те се познават с целия обслужващ персонал - от чистачката, през сервитьорите и барманите, до диджея. Те са един вид у дома си.
А певческите им изяви са главозамайващи. Изпълнителите в конкурси от типа на „Пей с мен" или „Гласът на България" често не могат да стъпят и на малкия пръст на тези певци. Има такива таланти, че често съм настръхвала от тези гласове и сценичното им поведение. Често обаче тези фенове са с привилегии при диджея и колкото и рано да си се заявил „за участие", те се пререждат един вид и щеш не щеш чакаш.
С нахалство към прогрес
Всичко е ок. Обаче има и един друг тип караоке фенове, които освен че се налага да ги изчакаш, тъй като са те прередили, не могат да пеят, а са със самочувствието, че умеят. Няма лошо, в караоке баровете няма изпитна комисия, но все пак да не можеш да пееш и да се пререждаш вече идва в повече...
Само за компания...
Доста по-поносими са феновете тип „само за компания". Те обикновено не желаят да пеят, защото „не могат", но дали е така?! Никога не са излизали отпред на сцената, за да знаят. Не са получили обратна връзка за гласовите си данни, но са се ограничили в рамката „Ще дойда за компания" и идват да се кефят на приятелите си - певци.
Така е и в живота - има хора, които си мислят, че умеят куп неща и се бутат навсякъде, дето има една дума „минават през трупове", за да достигнат целта си, а има и друг тип, които дори и да имат някакъв талант, предпочитат да го скрият вдън горите тилилейски, само и само да не излязат извън зоната си на комфорт, камо ли на сцена пред публика - колкото ида ги дърпаш натам. Преди време четох за едно проучване в САЩ, резултатите от което показват, че 90% от запитаните предпочитат по-скоро да умрат, отколкото да излязат на сцена.
Пияниците
Тези са ми сред фаворитите. Обикновено в разгара на вечерта вече са „на кило и канче" и им е все едно какво пеят, камо ли как го пеят. Поръчват своя любима песен и се започва един велик кахър, от който няма измъкване, освен ако не отидеш до тоалетната (макар че докато изчакаш опашката, е напълно възможно вече да са те предредили на микрофона). Те също се раздават максимално, само че „леко" провлачват думите на песента, а някои от тях и падат на колене по земята, целуват я и т.н. След изпълнението обикновено отиват да целунат и диджея.
Караоке диджей...
Не му е лесно, от него зависи 70% от вечерта, а само 30% от пеещите (което важи за всички видове диджейство). Ако диджеят не е обигран, не умее да усеща настроението на аудиторията и съответно да си подреди песните, веселбата дори може да се провали. Съответно ако караоке диджеят няма опит в това как да подреди изявите на хората, може да се стигне до същата развръзка.
Първоначално той ги извиква по ред на номерата, т.е. кой когато си е дал заявката, но с течение на вечерта изпълнителите стават много и се налага да ги редува, за да няма обидени. В общи линии, ролята на караоке диджея не следва да се пренебрегва, защото тя е ключова. Той стартира караоке вечерта - често изпява свое любимо парче (и той е човек в крайна сметка) и той я приключва.
Обслужване и цени...
Много често сервитьорите и барманите в караоке клубовете също искат да „изгреят" на сцената. Затова и те са активни участници в купона и микрофонът става техен, когато пожелаят да се изявят. Те дори предизвикват изпълнителите по някакъв начин - с танц по време на песента им или нещо друго...
Цените на питиетата в този тип барове много често са доста надути, няма големи бири, или пък за да пееш, трябва задължително да си закупиш алкохолна напитка. В замяна получаваш картонче, на което изписваш имената си и името на песента, която ще изпълниш. Едно картонче = една песен. Добре де, ако не пиеш алкохол?! Трябва да вземеш картончето на другарчето или да си поръчаш една бира, а друг да я изпие, само и само, за да пееш?! Избери си!
Като цяло обаче този тип заведения са чудесни за разпускане с приятели. Независимо дали можете или не - пеенето зарежда с позитивна енергия. Или както казва героинята Галя във великия руски филм „Ирония судьбы, или С лёгким паром!": Люди поют, когда счастливы! (Хората пеят, когато са щастливи!). Българската пословица гласи: Който пее, зло не мисли. Изводът е един - пеенето е щастие и ражда доброта!
Подкрепям. Да не говорим, че някои от гореописаните неща не съм ги виждал в никое караоке... Ама пък не знам из българско как ги правят работите..