Не спират вълненията в музикалната индустрия около стрийминг портала Spotify. Първо Джими Бъфет поиска от основателя на Spotify Даниел Ек „увеличение". След това Тейлър Суифт изтегли цялата си музика оттам.
А сега Боно се притече в защита на Spotify. „Истинският врагове не са дигиталното сваляне или стриймингът. Истинската борба е между прозрачност и непрозрачност", каза фронтменът на U2 на ежегодния технологичен събор Web Summit, привлякъл 20 хил. души тази година. „Музикалният бизнес исторически се е оплел в доста голяма самозаблуда", добави той.
Изпълнители и композитори обаче не спират да се оплакват, че печалбата от музикалните стрийминг услуги е твърде нищожна в сравнение с тази от продажби на дискове или от iTunes и други даунлоуд услуги. Договорите за отчисленията са различни и могат доста да варират, но е често срещано музикантът да получава малка част от едно пени всеки път, когато песента му бива слушана чрез стрийм. Затова едва ли е изненадващо, че артисти като Бионсе, Coldplay и The Black Keys са премахнали музиката си от Spotify.
Толкова скромно възнаграждение за един стрийм означава, че милион стрийма носят около 5000 долара. Това кара доста артисти, включително британската звезда Ед Шийрън, да гледат на Spotify единствено като на начин да бъдат открити от широката публика, а не като на средство за печалба.
„Той доста помага на един албум да изгрее, защото просто го качваш там като плейлист, вместо като отделни песни в iTunes", заяви Шийрън пред Sky News миналата седмица. И подчерта, че да успееш да превърнеш малка част от една голяма аудитория в заклети фенове, които плащат за концерти и мърчъндайз, пак си е победа.
Стрийм феновете не купуват?
Най-популярните артисти, като Тейлър Суифт, правят милиони долари от дискове и онлайн сваляния, затова решението им да пускат музиката си за стрийм е повече с маркетингови и имиджови цели.
Специализираният в музикалната индустрия адвокат Крис Касъл набляга на факта, че Суифт има преимуществото да избира как да стигне до феновете си. Наскоро появилият се нов албум на певицата - „1989", продаде близо 1.3 милиона копия миналата седмица, което е рекорд за седмични продажби на албум от 2002 г. насам. „Spotify се нуждае от хитовете, а хитовете не се нуждаят от Spotify. Толкова е просто", казва той.
В проучване от миналото лято, анализаторът Марк Мълиган установи, че 23% от слушащите музика чрез стрийминг са загубили навика да си купуват поне по един албум месечно - а ефектът от стрийминга върху платените сваляния на музика е още по-пагубен.
Защо Боно говори за прозрачност
Тези данни обаче могат да се тълкуват различно. Доста слушатели настояват, че ако музиката не е достъпна в Spotify, те ще я пиратстват или въобще няма да я слушат.
Популярна теза е, че стриймингът е важен в ранната фаза от кариерата на артиста, когато той има нужда да се популяризира, и в късната фаза, когато хитовете му остареят. Но дори тази теза може да не е актуална още дълго, при този непрестанен спад в продажбите на дискове и онлайн сваляния и впечатляващото израстване на стрийминг услугите.
Spotify разкри, че през май е достигнал 10 милиона абонати на своята премиум услуга и има общо 40 милиона активни потребители от над 50 страни по света.
Само че в своето изказване по темата Боно говори повече за това по какъв начин парите отиват от Spotify към притежателите на правата, а не толкова за самия размер на възнагражденията.
Като казва „непрозрачност", той има предвид димната завеса, в която потъват артистите и притежателите на правата, докато се опитват да узнаят точно колко пари и откъде им се полагат за пускане и изпълняване на произведенията им.
Тази информация си остава трудна за намиране, затова правопритежателите вечно се съмняват, че биват мамени. Някои могат да си позволят следователи или адвокати, други просто трябва да се примирят с чековете, които получават по пощата.
В това отношение Spotify предлага специално табло за музиканти и композитори, които могат да следят къде и в какви количества се стриймват произведенията им, както и колко им плаща за това Spotify, независимо че тези плащания обикновено преминават през доста посредници.
Нуждата от решение
Но проблемите се простират отвъд прозрачността. Като изпълнител, композитор и текстописец, Тейлър Суифт заявява: „Моето мнение е, че музиката не трябва да е безплатна" и добавя, че „за ценните неща трябва да се плаща".
Тя не споменава конкретни проблеми със Spotify като причина да изтегли музиката си оттам, но според Financial Times нейният лейбъл Big Machine не може да приеме двустранната система на музикалния портал.
За какво става въпрос: Spotify има безплатна услуга, при която потребителят разполага с ограничен брой песни, които може да стриймва, както и неограничена услуга за 9.99 долара на месец.
Spotify обаче задължава артистите да правят песните си достъпни и за двете услуги. А екипът на Суифт настоявал, че безплатната услуга намалява твърде много печалбите на Spotify, с което пада и процентът отчисления, които може да отдели.
Бъдещето си остава доста неясно, но ако търсим известна доза оптимизъм, тя идва от Уенда Харис Милърд, изпълнителен директор на консултантската фирма за дигитални медии MediaLink. Тя прогнозира, че ходът на Суифт от миналата седмица може най-сетне да доведе до някакво разрешение на дълго продължилата битка за музиката в уеб пространството.
„Това разтърси артистите и техните представители", каза тя относно последните събития около Spotify. „Това може да събере всички на масата, където най-сетне да се намери решение".
Но кое е това решение, което ще задоволи артисти, лейбъли, музикални услуги и потребители? Все повече изглежда, че такова просто няма.
