Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

“Жокера: Лудост за двама”: Плюнка в душата на Готъм

Защо, бе, Господи Снимка: WBD
Защо, бе, Господи

Когато Тод Филипс излезе със своя версия на Жокера през 2019 г., бях в лагера на хората, които обожествяваха неговото виждане за принца-клоун.

Вярно, че в историята му липсваше пуцането от предишните филми за Батман, а Жокера на Финикс стоеше като смачкан призрак до чудовищата преди него. Но разказът притежаваше смисъл, сантименталност и сърце.

Беше завладяваща приказка за покълването на една персона в среда, която сама си го е поискала.

Ако искате вярвайте, но дори след като разбрах, че продължението "Жокера: Лудост за двама" ще е мюзикъл, в мен пак гореше някаква надежда, че режисьорът няма да принизи най-иконичния злодей в света на комиксите до някакъв празен памфлет.

Но, уви, Филипс се е подхлъзнал жестоко. Направил си е гаргара с Жокера, с Харли Куин и с Готъм и заради престъпленията си сега ще си получи точно това, което заслужава.

Гледайте трейлъра на "Жокера: Лудост за двама" тук:

Тод Филипс излезе поредният коварен сметкаджия, който сключва сделки с дявола и след това минава като валяк през творението си, без да му мигне окото.

"Жокера: Лудост за двама" е парадът на разказвателната му немощ, опитала се да извади плод от почва, която е пресъхнала.

Продължението се разпада на конструктивно, наративно и емоционално ниво, държейки се като бледо подобие на това, което представлява митът за Жокера. Даже в сравнение с играта на Финикс от 2019-та.

Снимка: WBD

Първият Жокер на Филипс имаше прекрасно ядро за развитие на историята. Вкара ни в корумпирания Готъм, където дори кметът и милиардерът Томас Уейн, баща на бъдещия Батман Брус Уейн, не бяха читави хора. Безпринципността на тях и останалите на върха бе накарала обществото в Готъм да закоравее.

Всеки бе закален срещу елементарното съчувствие, освен душевно болния Артър Флек (Хоакин Финикс), който не разполагаше с инструментите на здравата психика, за да си направи броня. Затова се появява алтернативната му форма на живеене - Жокера.

Ето това е божествено писане, с кеф и майсторлък.

Не мога да ви опиша какъв пир за душата е да си имал толкова любим герой като дете и с "Жокера" от 2019 г. най-накрая да разбереш историята на произхода му (бел. ред. или поне някаква нейна версия).

Но щастието не трая дълго, защото с "Лудост за двама" Тод Филипс попилява всичко, което направи за нас.

Втората част започва като анимация, показваща, че Жокера е вече легенда в Готъм. За него е направен филм, който действа като дрога на жадуващата за отмъщение (или справедливост?) тълпа.

Снимка: WBD

След краткото рисувано интро лентата придобива по-мрачните игрални нюанси на лудницата "Аркам". В стройна редица виждаме лекуващите се пациенти, които носят урината и изпражненията си в метални кофи и ги изливат в мивките.

В центъра на гротескната картина е Артър Флек в най-ниските му форми на съществуване. Героят е зомбирано от лекарства същество, служещо за долни забавления на надзирателите в "Аркам". От Жокера няма и помен.

Всъщност обяснението какво се е случило с побъркания клоун ни дава адвокатката на Артър. Тя му казва, че ще оформи защитата му около тезата, че Флек страда от раздвоение на личността и Жокера е неговият защитен механизъм, отключил се след дългогодишно насилие.

Целта ѝ е да събуди съжалението в съдебното жури и да спаси Артър от крайната присъда - екзекуция.

Дотук "Жокера: Лудост за двама" копира емоционалната картина на първия "Жокер". Отново имаме поводи да съчувстваме на героя и да намерим обосновка в епизодите му на агресия. Така обаче филмът не се държи като продължение, а като същата история, но при различни обстоятелства.

Новото идва с появата на Харли Куин, която се представя като Лий (Лейди Гага). Тя е луда фенка на Жокера и сама се е регистрирала в "Аркам", за да го преследва. Но въпреки че е напълно обсебена от него, двамата се срещат по чиста случайност - в певческия хор за пациенти с леки психични заболявания.

От трейлърите и синопсисите бях останала с впечатлението, че вторият Жокер ще ни покаже разпалването на любовта между двама умопобъркани, но не би. Във връзката на Артър и Лий няма никаква искра. Липсват и етапите за създаване на взаимоотношенията им.

Снимка: WBD

Тя се появява спорадично, за да му напомня кой е той, и след това потъва във фантазиите му, където се скъсват от пеене.

Тези мини концерти, които поемат сериозна част от филма, са супер дразнещи.

Но още по-силно ме побърква фактът, че използват Жокера - с грима и костюма му - като маскарадна фигура за вариететна програмка. А Харли Куин е изобразена като някаква случайна луда, която просто е там.

Жокера, такъв какъвто беше през 2019 г., е ответната реакция на обществото в Готъм. И е жалко, че Филипс е излязъл от пределите на реализма, за да ни сервира тази бутафория.

Не е заложил спусъците, които да извадят клоуна наяве, каквито в първия "Жокера" бяха тройното убийство в метрото и разкритието, че майката на Артър се е отнасяла с него като с диво животно.

Подобни подсюжетни линии липсват, а Филипс преоблича главния си герой както и когато му скимне.

Между отделните истории на фабулата - срещата на Артър с Лий, пеенето, мъченията в "Аркам", съдебния процес - също няма връзка. Отделните части се появяват, а за да разберем как едното е довело до другото сигурно трябва да се свържем с петричката врачка.

Снимка: WBD

Върхът на абсурдността обаче е финалът, който няма да ви издавам, за да имате шанс да се разочаровате сами.

Единственото, което спасява филмовата пародия да не се разполови като "Титаник" под напора на логиката, е изключителната кинематография. Не че това има кой знае какво значение, когато историята върви като сакат кон.

И преди да съм забравила, нека ви отговоря на най-важния въпрос - криви ли се Хоакин Финикс. Не, не се криви. Играе чудесно, както и Лейди Гага. Можеха да покажат и повече, ако им бе даден по-солиден материал.

В "Размисли за гилотината" Албер Камю е написал, че всяко общество получава престъпниците, които заслужава. И докато гледах първия "Жокера" си мислех, че това е най-точният цитат за филма.

Но след като видях и "Лудост за двама", си мисля, че обществото ни си заслужава не само престъпниците, а и филмовите творци. С какво обаче сме го заслужили и защото точно над нашите глави се изсипа такъв водопад от кьопави заглавия, не мога да ви кажа.

"Жокера: Лудост за двама" излиза по кината на 4 октомври.

ПРИСЪДАТА ЗА "ЖОКЕРА: ЛУДОСТ ЗА ДВАМА": 2 от 5 кафенца

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените