50 години, след като ни даде "Кръстникът", животът за Франсис Форд Копола продължава да тече в обичайното си темпо.
Старата слава все още го следва, макар че през последните години се поизгуби като име от големите екрани. Почеркът му в историята на киното си остава, но въпреки това намирането на средства за новата му идея е също толкова мъчително, колкото за всеки прохождащ режисьор в Холивуд.
На 82 г. обаче Копола няма проблем да се хвърли отново в дълбокото, като поеме най-големия финансов риск в кариерата си. Залогът е 120 милиона долара от личните средства на режисьора, а целта е реализиране на мечтания му филмов проект "Мегаполис".
След като прекарва 40 години в търсене на финанси за високобюджетната си идея, пред GQ Копола казва, че се е отказал да тропа по вратите на големите студия. Вместо това ще отнесе визията за "Мегаполис" в собствената си продуцентска къща Zoetrope и ще отклони 120 милиона от бизнеса си с вино, за да задвижи снимките на филма.
Дали скокът ще си заслужава? За режисьора определено отговорът е да.
В неговите представи "Мегаполис" ще е епичен проект, който изследва перспективите пред едно утопично общество от бъдещето. Мястото на действието ще е футуристичната версия на Ню Йорк, която ще се базира на елементи от живота в Древен Рим.
Интерес към снимките имат Кейт Бланшет, Оскар Айзък, Зендая и Форест Уитакър, но като се има предвид, че въпросът с парите стои неуреден, все още няма официално потвърден актьорски състав.
Но за Копола тези бариери преди старта никак не са нови. Дори в най-комерсиалния си пик - след излизането на първата част от трилогията "Кръстникът", режисьорът среща трудности при намирането на пари за филмите си.
Много често е чувал, че мащабното му въображение не съвпада с банковите възможности на продуцентите, затова те фино са го насочвали към гангстерската тематика, за която е по-вероятно да компенсира големите си разходи.
Копола обаче не се пречупва лесно. Инати се пред опцията да се щампова като режисьор на филми за мафията, а когато иска да работи по нещо различно от вариации на историята за фамилията Корлеоне, вади парите от собствения си джоб. Това се случва и с кино класиката му "Апокалипсис сега".
"Знаете ли защо притежавам правата върху "Апокалипсис сега"? Защото никой друг не ги искаше. Бях спечелил пет Оскара, бях най-известният филмов режисьор в града, но пак никой не искаше да ми плати", припомня си режисьорът пред GQ.
Самофинансирането на лентата му струва 26 милиона долара и след края на снимките той обявява банкрут. Малко повече от десетилетие се опитва отново да си стъпи на краката, когато се появява възможността да отглежда лозя и да произвежда собствена марка вино.
А по думи на режисьора тази инвестиция му се отплаща доста по-щедро, от който и да е филм, който някога е снимал.
"Същото ще направя и сега. Знам колко важен е "Мегаполис" и с времето мечтата ми да го заснема се засилва. Какво като финансирането е трудно? Какво значение има, ако не възстанови капитала си? След 50 години хората ще го гледат и ще питат - какво има в Мегаполис, какво иска да ни каже той, какво ще означава, ако наистина се случи", споделя Франсис.
Кариерата му тръгва от тази точка. Той винаги е искал хората да си задават въпроси, когато излизат от киносалоните, да изпитат стимул за изследване на емоциите и мечтите си. А това няма как да се случи без личния подход в работата, смята Копола.
Липсата на личен ъгъл е и причината, заради която първоначално отхвърля предложението на Paramount да режисира "Кръстникът".
"Не исках да работя по "Кръстникът". Исках да правя по-лични филми. С истории, които идват от сърцето ми. Които сам съм написал. Но накрая бях убеден от семейството и приятелите ми, че адаптацията на романа ще си заслужава", разказва Колола.
50 години след премиерата на лентата с Марлон Брандо и Ал Пачино обаче режисьорът продължава да има сложни отношения на любов и омраза с екранизацията, която го превърна в звезда.
"Този филм ме съсипа - в смисъл, че беше толкова успешен, че всичко, което направих след това, се сравняваше с него", обяснява Копола в последното си интервю
Това е и парадоксът в кариерата на големия режисьор - въпреки големия си успех той все още чака момента, в който спокойно ще може да работи по собствените си идеи, а не по чужди.
Колкото и да обича филмите, той не може да се разпознае в голяма част от предложенията, които идват на бюрото му. Като тук режисьорът отваря една голяма скоба за съвременната филмова индустрия, фокусирана върху продукциите на Marvel.
"Какво е филм на Marvel? Филм на Marvel е един прототип, който се повтаря отново, и отново, и отново с претенциите, че е нещо различно. Това се прави и от талантливи хора. Вземете например "Дюн" на Дени Вилньов и "Смъртта може да почака", режисиран от Кари Фукунага - двама изключително талантливи артисти и все пак филмите им следват една и съща последователност. С едни и същи ефектни сцени, които съществуват, за да оправдаят бюджетите им. Но въпреки това, те са талантливи режисьори", на мнение е Копола.
Като примери за добро кино от последните месеци, той посочва римейкът на "Уестсайдска история", режисирана от Стивън Спилбърг.
"Ще ми се Уестсайдска история да се справи невероятно на боксофисите, за да напомни на хората, че премиерите на голям екран са далеч по-важни от така нареченият стрийминг. Стриймингът е като домашно видео, а домашното видео не е киноизкуство", казва режисьорът.
Независимо че вижданията му може да се сторят отживелица за някои, човекът, който запозна света със семейство Корлеоне, остава твърд в убежденията си - истински качественото изкуство идва само отвътре.
"Винаги казвам на децата си: "Нека филмите ви бъдат лични. Пренасяйте вашата индивидуалност и собствените си мечти в историите. Мисля, че най-голямата тръпка в живота е да имаш мечта или да си представиш нещо и след това да видиш, че е реално. Няма друго подобно чувство", твърди Франсис Форд Копола.
