Странно е, но Мартин Скорсезе никога не е харесвал снимането на филми.
Неговата колосална следа в киното, част от която са "Разяреният бик", "Добри момчета", "Шофьор на такси", "От другата страна" и "Ирландецът", не може да се отрече, но процесът по подреждането на тези истории не е сред най-приятните изживявания за режисьора.
"Може да звучи смешно, но никога не съм обичал да ставам рано, а работата ми го изисква. Не съм ранобуден. През целия си съзнателен живот стоях до късно, за да гледам филми по телевизията, да чета, да опитвам да пиша сценарии. Минаха години, преди да разбера откъде изгрява слънцето. Не се шегувам. Научих го в Ел Ей, докато вървях по "Сънсет булевард", разказва Скорсезе пред GQ.
Сънените сутрини на път към снимачната площадка раждат и един от най-остроумните му отговори. Веднъж журналист пита Скорсезе кое е най-трудното в работата му като режисьор, а той казва: "Излизането от колата".
Отделно от ранното ставане, противоречивите чувства на Скорсезе към киното имат по-дълбок и болезнен корен. Съществувал е през 70-те, съществува и сега, като обяснява сприхавото му отношение към масата съвременни филми.
"Студиата не се интересуват от отделните гласове, от техните чувства мисли или идеи", описва режисьорът впечатленията си.
"Те разделят филмите на две категории - такива, които могат да върнат големия си бюджет и така наречените "независими филми", продължава живата легенда.
Първият път, в който режисьорът усеща тази разделителна линия в киното, е след премиерата на "Разяреният бик" през 1980 г. Критиката е на крака, гласно препоръчва лентата, но напук на отличните отзиви филмът не бележи касови успехи.
Минусите в представянето му отварят врата, през която продуцентите да налагат волята си с цел печалбите им да вървят нагоре.
Докато през 90-те Скорсезе намира как да балансира между личната си творческа визия, стандартите на киното и летвата за боксофис резултата, в началото на новото хилядолетие задачата става невъзможна.
Дотолкова, че след всеки негов филм, излязъл след 2000-та година насам, Скорсезе сериозно е обмислял окончателното да прекрати кариерата си в Холивуд.
Първият трън в петата му забива Харви Уайнстийн, чиято продуцентска компания Miramax застава за финансирането на "Бандите на Ню Йорк".
От самото начало Уайнстийн е показал, че няма да прави път на режисьорските решения, което за Скорсезе е означавало да се бори за дължината на филма, за размера на бюджета и за характера на отделни сцени през цялото време на снимките.
И до днес режисьорът твърди, че "Бандите на Ню Йорк" е първият му "страстен проект", който е бил "отровен" от Уайнстийн.
След това идва "Авиаторът" от 2004 г. От Warner Bros. привличат режисьора да работи с тях, като му издават, че Леонардо ди Каприо е съгласен да изиграе главната роля, а Скорсезе е бил силно привързан към актьора.
"Но кой си мислите, че продуцираше филма заедно с Warner Bros.? Miramax на Уайнстийн. Бях против това, но вече нямаше начин да се измъкна (...) Снимките протекоха добре, докато не дойде времето за монтаж. Тогава те нахлуха и направиха някои неща, които смятам за изключително подли", разказва режисьорът.
(Бел.ред. при монтирането на филма Warner Bros. и Miramax отдръпват сериозен дял от предварително уговорения бюджет за "Авиаторът" и Скорсезе е принуден да извади 500 000 долара от собствения си джоб, за да довърши продукцията.)
Настъпването на продуцентската гледна точка продължава и с "От другата страна".
Тогава представители на Warner Bros. канят Скорсезе на среща и го питат дали един от двамата основни герои - на Леонардо ди Каприо и Мат Деймън - не може да остане жив на финала.
"Това, което искаха от мен, бе да направя франчайз. Не се интересуваха от моралните въпроси във филма. Искаха герой, който да оцелее за друг филм. Спомням си колко тъжни бяха (от Warner Bros.), когато излязоха от студиото при първата пробна прожекция", разказва режисьорът.
С "От другата страна" Скорсезе печели първия си и единствен засега "Оскар" за режисура, което го мотивира да пусна още няколко проекта, които са му на сърце: "Злокобен остров", "Изобретението на Хюго", "Вълкът от Уолстрийт" и последния му студиен проект - драмата "Мълчание".
С последните си два филма "Ирландецът" и предстоящия "Убийците на цветната луна" режисьорът потърси финансиране от големите стрийминг платформи. "Ирландецът" е филм на Netflix, а "Убийците на цветната луна" - на Apple TV+.
Не са малко тези, които виждат "сделка с дявола" в този ход на Скорсезе. От една страна, той непрекъснато повтаря, че публиката трябва да бъде привличана в киносалоните, но в същото време снима филми, които без проблеми могат да се гледат на малък екран.
Какво може да каже Мартин Скорсезе за това несъответствие между думите и действията му? Обяснява, че от "Злокобен остров" насам търси независимо финансиране и изпитва облекчение от липсата на спорните обстоятелства, за които разказва по-горе.
Но макар и външно да е сменил отборите, режисьорът продължава да рекламира ходенето на кино като най-меродавният път към филмите.
Убеден е, че киносалоните трябва да оцелеят през следващите десетилетия, а най-голямата спънка пред спасяването им за Скорсезе е пренасищането с франчайзи и филми по комикси.
Според режисьорът обилното количество от продължения и супергерои на голям екран е "убийствено" за киното. Опасява се и че тенденцията ще остави незаличим отпечатък върху културата, така че един ден хората да асоциират киното с филмите на Marvel.
"Не искам дори да си го помислям. Мисля, че създаденото на поточна линия съдържание не е наистина кино. То е почти като филм, направен от изкуствен интелект. Това не означава, че нямат невероятни режисьори и специалисти по специални ефекти, които създават красиви изображения. (...) Но какво ви дават тези филми?", пита режисьорът.
През последните няколко месеца той редовно прекарва времето си пред екрана и гледа отново и отново последния си филм "Убийците на цветната луна" - криминална драма, която излиза на 20 октомври и по която Скорсезе работи от 2017 г.
Историята за серийните убийства на индианците Осейдж е разказана на епизоди, в структура различна от познатите ни филми на Скорсезе.
Лентата протича повече като атмосфера, отколкото като разказ, информацията се предава основно чрез анекдоти, а не чрез сухо представяне на фактите, като целта е публиката да усети, че живее в света на осейджите.
В този филм Скорсезе влага и скрит смисъл за историята на американската мечта. Споменатият цикъл при филмите му се е завъртял с "Вълкът от Уолстрийт", продължава с "Ирландецът", а връхната му точка трябва да е "Убийците на цветната луна".
"Посланието е: "Забогатейте с всички възможни средства". Това наричам аз американската мечта", казва режисьорът.
А колкото до потенциалните златни статуетки "Оскар", които според критиката филмът ще получи, Скорсезе казва, че този аспект на успеха вече не го вълнува.
"С индустрията е свършено. Поне индустрията, която познавах преди 50 години", обяснява режисьорът позицията си.
Почти на 81 г. (ще ги навърши на 17 ноември) той се е научил да се освобождава от подобни очаквания - от мнението на Академията, от реакциите на хората, от присъдата на критиката.
"Така или иначе, вече не съм част от Холивуд. Опитах се да вляза в тяхната група и не проработи. Остарях, а остаряването изисква безмилостен процес на съкращаване (...) Защо ми е непрекъснато да обсъждам, да водя спорове и да приемам съвети? Просто ще режа, режа и режа, докато остане само най-нужното", заявява режисьорът.
