Намираме се в кулминационната точка за попкултурата на гийковете - онези заклети фенове, които превръщат интересите си в култ и отдават цялото си свободно време за дълбоко потапяне в най-дребните подробности и сюжетни линии.
"Отмъстителите: Краят" превзе кината по цял свят с последната игрална версия от супергеройската вселена на Marvel в петък; "Game of Thrones", от своя страна, ще достигне средата на финалния си сезон в неделя, 28 април, в епизод с продължителност от 1:22 ч.
Ако сте сред хората, които харесват този тип зрелищни преживявания, този уикенд ще бъде незабравим за вас. А през 2019 г. вероятността да сте фенове на някой от феноменалните ТВ или кино-блокбъстъри е наистина висока.
Откакто комиксите и фантастичните романи започнаха да се трансформират в сериали и филмови саги в началото на 21 век, все по-голяма част от масовата култура беше запълнена от забавленията за гийкове (в началото бяха "Властелинът на пръстените" и "Спайдър-мен").
Днес всеки знае кой е Железният човек. Дори да не сте почитатели на Marvel, може би знаете, че Робърт Дауни-джуниър играе ролята на Тони Старк. Може би дори си представяте образа му на супергероя, а ако сте гледали някой от титулярните филми, ще си спомните и определени сюжетни линии. Iron man е един от най-популярните образи в съвременната попкултура.
И въпреки това - когато първият едноименен филм се появи по екраните през 2008 г., той беше смятан за огромен риск за Marvel. По това време компанията беше продала правата за голяма част от най-печелившите си комиксови герои на големи филмови студиа като Sony (Спайдър-мен) и Fox (X-Men).
"Железният човек" беше риск, защото Marvel заложи цялото си бъдеще като комиксов издател върху този филм, базиран на историята на по-слабо известен герой. Оказа се, че си е струвало. Останалото е история.
Ако тази нова сила започна да набира инерция преди около 10 години, то нейният своеобразен пик настъпва точно сега, когато две от най-обичаните саги достигнаха до кулминационната си точка. Всяка от тях има логичен финал, а интересът на феновете сякаш се фокусира предимно около въпроса кой от любимите измислени герои ще умре.
Както "Отмъстителите", така и "Game of Thrones" вдигнаха залозите за драматичната развръзка възможно най-високо. И това беше ключът към техния успех. При всеки от тях въпросът за съществуването на всемира е поставен до краен предел.
В "Game of Thrones" жизненото пространство като цяло се побира в рамките на един континент, в един свят, докато в "Отмъстителите: Краят" става дума за цялата вселена, с множеството й измерения. Идеята е, че рискът от тотално унищожение на всички замесени лица е безкрайно висок.
Затова този момент може да се определи като апотеоз на гийк-културата. Трудно е да си представим, че подобна концентрация на интерес и вълнение у феновете ще се повтори скоро пред екраните у дома или в киносалоните. Остава усещане, че не е възможно да се случи нещо по-великолепно от това. Че няма друг път в попкултурата освен надолу. Че когато най-после "предозираме" със суперфиналите на любимите си поредици, ще трябва да започнем да търсим нещо напълно различно.
Тази комбинация от драматични сюжети, паралелната кулминация на двете най-популярни саги и усещането за достигането на определен връх може би кара зрителите да се интересуват толкова от въпроса кой ще загине.
Но обаянието на смъртта има и други измерения. Eкзистенциалните тревоги на героите от филмите на Marvel и Game of Thrones отразяват собствените ни страхове за бъдещето на определено ниво. Разбира се, не се сблъскваме с ледени зомбита или извънземна сила, която иска да унищожава наред. Но всички сме изправени пред известни заплахи, които биха могли да съсипят съществуването ни на тази планета.
Интересното е, че началото на възхода на "Властелинът на пръстените" (история за битката между абсолютното добро и абсолютното зло) или "Спайдър-мен" съвпадна с периода на възстановяването след терористичните атаки в Ню Йорк на 11 септември.
Бумът на филмови истории за американски супергерои по някакъв начин се превърна в психологически механизъм за справяне с травмите от терора. Историите за хората, които се изправят срещу заплахи за края на света, продължават да доминират бокс-офис класациите както в киното, така и в телевизията. И това е факт, защото човечеството продължава да живее в епоха на постоянни глобални рискове.
Героите в Game of Thrones 8 и в последните "Отмъстители" са се нагледали на смърт и бедствия. Сега те не мечтаят за слава и чест, а за оцеляване. Сюжетните линии разказват за това какво означава да разполагаш с огромна власт, но и колко тежко е да избереш как да я упражняваш. Това са истории за хора, които са принудени да вземат решения в челен сблъсък със смъртта.
Филмите на Marvel и сериалът на HBО дават много различни отговори на тези въпроси, но фактът, че се концентрират върху сходни общи теми и привличат толкова голям интерес у зрителите по цял свят, подсказва, че са успели да достигнат до съществен проблем, който досега не е засяган по същия начин.
Несъмнено ще дойде време, когато този тип културни феномени ще избледнеят от масовата култура. Трудно да си представим повторение на този успех за гийковете, които са чели "Песен за огън и лед" повече от десет години преди появата на "Game of Thrones".
2019 г. бележи краят на една малка епоха в попкултурата. Но и е забележителна с това колко много хора бяха запленени от невероятните модерни митове в опита да си обяснят проблемите от реалния живот.
