Когато наскоро излезе новината, че основателят на Amazon Джеф Безос е най-богатият човек на света с претенции за най-голямо богатство в човешката история, се породи един важен въпрос - действително ли той е личността, притежавала най-голямо богатство въобще?
Еднозначен отговор на този въпрос няма. Дали състоянието му, изразено в пари, е най-голямото, притежавано някога - може и да има шанс.
Ако попитаме какво може да направи с тези пари обаче отговорът става ясен и категоричен - не, Джеф Безос не е най-богатият човек в историята. Неговото състояние се оценява на около 105,1 млрд. долара, а платформата му за онлайн търговия е най-голямата в света и тепърва ще се разширява, търсейки нови хоризонти.
Факт е обаче днешното устройство на света Джеф Безос не би могъл да направи с това си състояние и 1/5 от нещата, които биха могли да си позволят например владетелите от миналото. Самото общество не позволява такава свобода на действие.
Ако в миналото държавната хазна е била на разположение на владетеля, сега подобно нещо е невъзможно. И въпреки че лидерите на големите световни икономики разпределят огромни средства и разполагат със значителна власт, това не означава, че парите са техни.
И все пак, когато се разглеждат подобни сравнения в исторически мащаб, задачата да се определи чие богатство е по-голямо, е доста сложна. Изчислява се стойността на парите и на притежаваните активи и самото им значение за хората в конкретната държава, в която е живял въпросният богаташ. На практика дори храната има различно значение за хората в различните исторически моменти. Така например има голяма разлика между това колко килокалории са консумирали дневно хората през бронзовата ера, в древен Рим, през Средновековието и сега.
Имайки предвид всичко това и разполагайки с информация за самите средства, с които богаташите са разполагали, все пак може да се определят най-богатите хора в историята.
Кой обаче е човекът, който може да се окичи с титлата "най-богатият човек в историята". Според изследване на сп. "Тайм" това е най-известният владетел на Мали Муса I, а неговото състояние просто не можело да се изброи и не може да бъде описано с някакво число.
Африканският владетел манса (владетелската титла в Мали) Муса, познат и като Кута Муса е десетият и най-известен монарх на Малийската империя.
Муса I се възкачва на трона през 1307 г. и царува в продължение на 25 години. За това време той натрупва баснословното си богатство.
Неговото управление бележи момента, в който африканските държави се радват на добро развитие и богатство, а Мали разполага с могъща армия, много природни ресурси и купища злато и сол, докато Европа все още е разкъсвана от войни и болести.
По това време държавата на Муса I обхваща голяма част от Северозападна Африка между пустинята Сахара и екваториалните гори като в империята влизали територии от днешните страни Мавритания, Сенегал, Гвинея, Буркина Фасо, Мали, Нигер, Нигерия и Чад, и поставил основите за развитието им в бъдеще.
Като цяло Малийската империя се превръща в държава с предимно градско население, като градовете на нейна територия стават близо 400. Някои от тези градове като Уалата, Тимбукту и Гао се превръщат във важни търговски центрове, а тогавашната столица Ниани става един от най-големите градове в Африка със своите 1 000 000 души население.
По-важното според проф. Ричард Смит от Колежа Ферум по времето на Муса I Мали най-вероятно е била най-големият производител на злато в света, което за това време е било изключително търсено (особено при толкова войни в Европа).
На каква стойност обаче може да бъде оценено богатството му? Наистина никой не би могъл да каже, тъй като всички описания надхвърлят рамките на възможното за това време. За това богатство обаче свидетелстват описанията на неговия керван, когато манса Муса се отправил на хадж към светите места за мюсюлманите.
Според изворите той водел със себе си няколко хиляди камили, натоварени със злато, 60 хиляди войници, придружители и роби. Пред кервана вървели 500 вестоносци, облечени в чиста коприна, които носели златни жезли в ръцете си и разнасяли вестта, че идва владетелят на Мали.
Казва се още, че когато по пътя си спрял в Кайро, Муса I похарчил толкова много злато и дарил толкова много пари на бедните, че предизвикал сериозна инфлация, след която били нужни години, за да се стабилизира Египетското кралство.
Екстравагантното му пътуване е описано от историците и увековечено в каталунски атлас от 1375 г. (на снимката) – една от най-важните световни карти на средновековна Европа.
Междувременно армията, която той поддържал за походите и охраната на империята включвала над 200 хил. копиеносци и 40 хиляди стрелци - размер, който дори в днешно време повечето държави трудно биха могли да си позволят.
Въпреки това според проф. Рудолф Уер да се цели точно определяне на цялото богатство на Муса I е грешна стратегия. Според него изворите описват всичкото това злато - владетел в златни одежди, седящ на златен трон със златна корона върху главата си - като метафора, която да опише един прост факт - той имал повече пари, отколкото човек може да си представи.
И въпреки това той е описван преди всичко като човек на духа. Той бил отдаден мюсюлманин и посветил голяма част от управлението си на строежи на джамии и мадресета (вид духовно училище в исляма), в които да могат да се обучават духовници.
Той нарежда и построяването на прочутата джамия Djinguereber, която стои и до днес.
Запомнен е и със своята щедрост и влечение към изкуствата. Въпреки усилването на ислямското влияние, той остава толерантен към местните традиции и религии.
Малийците остават толкова доволни от него, че дори 10 години след смъртта му продължават да пеят песни и да създават творби в негова чест.
"Богатото наследство на краля устоя през поколенията и до днес има мавзолеи, библиотеки и джамии, които стоят като негов завет от златните години на малийската история" казват неговите изследователи.
Никой от наследниците му не успява да го достигне по великолепие.
