Днес в Иран се провеждат избори за президент като на тях ще бъде определено кой ще е наследника на Хасан Рухани, съобщават световните агенции.
Кой ще е президент е важно, защото макар аятолах Али Хаменей да е най-важната власт в страната, държавният глава има правомощия в области като индустриалната и външната политика.
За отношенията със Запада е от значение и дали победителят е хардлайнер или реформист, по-отворен към САЩ и към взаимодействие със света - двете основни крила, оформили се в последните десетилетия.
Право на глас във вота имат над 59 млн. души от общо 80-милионното население на Иран, като за 1,3 млн. граждани това ще е първото гласуване.
За вота се бяха кандидатирали първоначално около 500 души, но Съветът на настойниците - орган, съставен от 12 юристи, натоварени със задачата да тълкуват Конституцията на Иран, отсяха общо седем кандидати, които бяха допуснати до вота.
Кандидатите трябва да отговарят на 4 основни условия - да са навършили 40 години, но все още да не са навършили 75 години, да са мюсюлмани, да имат висше образование, да имат доказан управленски опит и да нямат криминално досие.
От седмината допуснати до вота, към четвъртък общо трима оттеглиха кандидатурите си. Сред тях беше и външният министър на Иран Мохамад Джавад Зариф.
Междувременно редица дисиденти и част от кръга на реформистите в иранското управление се обявиха за бойкот на изборите, тъй като според тях изключването на няколко претенденти е намеса в самия вот, която облагодетелства един от кандидатите, представител на по-консервативните политически прослойки.
Сред кандидатите, които не бяха допуснати до вота, са Ешак Джахангири, първият вицепрезидент на Хасан Рухани, както и Али Лариджани, бивш консервативен председател на парламента.
Така в момента общо 4 души се борят за гласовете на избирателите. Сред тях фаворит за победа е Ебрахим Раиси - консервативен шиитски духовник, който оглавява съдебната власт. Той беше кандидат и на президентските избори през 2017 г., когато Рухани победи, но сега според редица анализатори въпросът е дали той ще вземе победата си на първи, или на втори тур.
60-годишният духовник е служил като прокурор през по-голямата част от кариерата си, а кампанията му беше фокусирана върху борбата с корупцията и решаване на икономическите проблеми на Иран.
Някои активисти за човешките права обаче изразиха притесненията си спрямо Раиси заради ролята, която той е играл в организирането на масови екзекуции на политически затворници през 80-те в годините след Ислямската революция.
Неговият основен конкурент е представителят на умерените кръгове Абдолнасер Хемати - бивш управител на централната банка на Иран. Той освободи поста си в самото начало на кампанията.
Смятан за технократ, способен да работи с всички кръгове и фракции в иранската политика, Хемати би бил фаворит за победа, ако не бяха сериозните критики спрямо него за неуспеха му да смекчи американските санкции над иранската валута. Именно тези санкции имат важна роля върху икономическото състояние на страната в момента, а то беше водеща тема по време на кампанията.
Освен тях двамата, кандидати са още 66-годишният секретар на Съвета за целесъобразност, който съветва Върховния лидер, Мохсен Резай, както и 50-годишният хирург и отскоро първи заместник-председател на парламента Амирхосеин Казизаде Хашеми. И двамата са изявени хардлайнъри.
Резай е дългогодишно лице в политиката на Иран - бивш командир на мощната Революционна гвардия (IRGC) по време на иранско-иракската война 1980-88 г., който досега на три пъти се е кандидатирал за президент, откакто напуска армията. Известен е с твърдата си позиция срещу запада.
Основна тема в кампанията беше икономическото състояние на страната, както външната политика.
Известно е, че върховният лидер Али Хаменей е твърдо против всякакво сближаване със САЩ и Запада, но за сметка на това именно по този път може да се стигне до отпускане на американските санкции и съживяване на ядреното споразумение от 2015 г.
Според експерти дори и да бъде избран хардлайнър за президент, Иран ще продължи политиката си за възстановяване на положението от ядреното споразумение, тъй като въпросът се решава от най-висшето ръководство. На страната е необходимо икономическо съживяване и този приоритет остава за иранските лидери.
Очакванията са избирателната активност на сегашния вот да бъде изключително ниска, като според проучване на държавната социологическа агенция ISPA едва 42% се очаква да дадат гласа си. За сравнение избирателната активност за последния президентски вот през 2017 г. беше 73%.
Това би било исторически минимум за всички избори в Иран след Ислямската революция през 1979 г. и би създало проблем за иранските лидери, които виждат избирателната активност като знак за легитимност.
В четвъртък Рухани каза на иранците да не позволяват на "недостатъците на една институция или група" да ги спрат да гласуват - очевидна препратка към Съвета на пазителите.
Върховният лидер аятолах Али Хаменей гласува рано в петък сутринта в Техеран и насърчи хората да гласуват, заявявайки че всеки глас е от значение за бъдещето на страната.
Президентски избори в Иран ще се проведат едновременно с шестия кръг на изборите за общински съвети за градовете и селата.
Вотът за президент на Иран ще се проведе с електронно в 24 провинциални столици, където няма да се използват хартиени бюлетини или обичайни урни. Повече от 72 000 избирателни секции са отворени в цялата страна.
