Доста неща могат да бъдат опасни в планините и преходите из тях не са сред най-пълните с адреналин занимания.
Простото ходене не може да се сравни с далеч по-рискови занимания като ски, планинско колоездене или дори планински маратони.
Но има маршрути, които също носят много адреналин, реални опасности, изискват добра подготовка и психика, и в общи линии са за най-смелите и опитните планинари.
Всяка пътека в планината може да бъде опасна при особено лошо време, неадекватна екипировка или при пълната липса на опит. Тези маршрути обаче са си страшни и за най-подготвените и нито един от тях не е за хора със страх от височини.
Striding Edge, Англия
В страна, която няма кой знае колко високи върхове, не се очаква да има планински маршрути, които регулярно да вземат човешки животи. В прочутата Езерна област на Англия обаче има място, което е известно с предизвикателствата, които предлага.
Това е острият хребет Striding Edge, който води към връх Хелвелин, третия по височина в Езерната област - 950 метра. Именно малката надморска височина и лесната достъпност на прехода го правят и по-опасен - прекалено много хора са изкушени.
Туристите могат да избират и пътеки под билото, но любителите на адреналина ходят по самия ръб, който е остър и каменист, на моменти изисква и алпинистки умения, а понякога трябва и да се лази.
Освен острия ръб, тук опасното е и времето, което може да се сменя изключително бързо, а през зимата маршрутът е смъртоносен заради леда и снега.
Дългото падане по камъните надолу може да бъде фатално.
El Caminito del Rey, Испания
Пътечката на краля е може би най-известният опасен планински път в Европа. Намира се в каньона Ел Чоро, близо до Малага.
Тясната 1 метър пътечка се вие край отвесните скали, на 100 метра над река Гуадалорсе. Дълга е около 3 км и първоначално по нея преди век са минавали работници, които са строели язовир в околността. Тя не е природно явление - направена е от хората - от бетон, дърво и желязо.
Пътят е посетен от Крал Алфонсо XIII, откъдето идва и името му.
Дълго време той не е бил поддържан, което не е възпирало смелчаците - дори и пропадналите участъци, през които е трябвало да се минава изключително внимателно.
Заради няколко фатални инцидента маршрутът е затворен, а от 2015 г. е достъпен отново, като вече има и защитен парапет. Но пак си остава място, на което ти се завива свят.
GR20, Корсика
Също един от най-опасните и тежки маршрути в Европа, най-вече заради техничния терен в съчетание с топъл климат. Целият път отнема около 2 седмици и прекосява острова от южния до северния край.
Пълен е с траверси, отвеси и скални ръбове и куп места, където човек трябва да се държи за метални въжета.
Angel's Landing, Юта, САЩ
Маршрутът в Националния парк Цион в Юта не е за всеки.
8-километровата пътека е добре поддържана и дори павирана на места, но последният ѝ участък е с изкачване от над 400 метра по хлъзгав ръб от варовик с пропасти от двете страни. Пътят е взел поне няколко жертви.
Маршрутът е и изключително популярен, което го прави и по-опасен заради повечето хора и трафика по опасния ръб. В най-тежката си част пътеката е колкото да мине един човек и образуваните задръствания също представляват риск.
Mist Trail, Калифорния
Този маршрут в Националния парк Йосемити също е особено популярен. Той води към известния гранитен купол Халф Доум - един от най-иконичните върхове в Америка.
Тук са починали над 60 души, най-вече заради няколкото по-технични и сложни за катерене участъка, подходящи само за хора в много добра форма. Последните метри са осигурени със стоманени въжета, но си остават изключително опасни, защото са хлъзгави, особено в мокро време.
The Maze, Юта
Лабиринтът в Националния парк на Каньоните в Юта, САЩ, е опасен и защото е отдалечен район с объркващи и опасни пътеки. За да се стигне до маршрута, се кара дълго по прашни пътища, а охраната на парка изисква от всички да съобщават местонахождението си.
Районът е пълен с дълбоки дерета, където има свлачища и падащи камъни, често и наводнения. На това място дори навигацията е изключително трудна заради множеството задънени каньони.
Хуа Шан, Китай
Маршрутът към Южния връх на планината Хуа Шан, една от петте велики планини на Китай, често е наричан най-опасния преход на света.
Върхът не е толкова висок - 2150 м, но до него се преминава по неравни стъпала и серия стълби, а накрая идва и участък, известен като "дървената пътека", който е точно това - тесни дъски в скалата, по които се минава край пропастта, окачен на сбруя и карабинери към стоманено въже.
Освен с въже, туристите не са подсигурени с нищо, няма мрежи или парапети - само отвесни скали и пропаст.
За капак пътеката е и двупосочна, така че в един момент на човек може да му се наложи да се разминава с други туристи.
Да не говорим какво става при дъжд, сняг или просто силен вятър.
Уайна Пикчу, Перу
Това е планината, която се вижда точно зад и над прословутия Мачу Пикчу - древния град на инките.
За да се качи човек на върха, трябва да мине по "изкачването на смъртта" - секция от 500-годишни стръмни стъпала, под които е пропаст, чак до долината отдолу. Стъпалата са изсечени от инките в гранита и с тях се изкачват около 300 метра.
Преходът, част от "Пътеката на инките", отнема 3 часа и си заслужава гледката, но не всеки е в състояние да се справи с подобно предизвикателство. Пътят е през трошаща се и разпадаща скала, камъните са хлъзгави, освен това доста хора поемат но него неподготвени и без подходящи обувки.
Времето също често е проблем - с ниски облаци и мъгла, а на места човек трябва да се държи на стари стоманени въжета.
Освен това слизането надолу е по-тежката и ужасяваща част.
