Те са едва около 150 000 души, но са толкова известни по цял свят, че името им е станало нарицателно. У нас наричаме, често подигравателно, "шерп" подчинения персонал, бачкаторите, които носят тежестта вместо шефа, и вършат гадната работа, която никой не иска.
Шерпите са това и според голяма част от останалия свят - носачи, планински водачи, наемният персонал, който носи багажа и кислорода и слага въжетата за туристите и алпинистите, които катерят Хималаите.
Шерпа обаче не е професия, а името на етническа група. Основната част от този народ населява от столетия подстъпите на Хималаите в Непал, в подножието на Еверест. И далеч не всички са помагачи и водачи по планините.
Името им означава "хора от изток" и идва от корените на народа шерпа от източната част на Тибет.
И макар че тези хора винаги са обитавали високи надморски височини, те катерят най-високите части на Хималаите от сравнително скоро.
Столетия наред те са били търговци, животновъди и земеделци, оцелявайки в суровите условия на височини от 2400 до 4300 метра.
Шерпа, наред с други народи от този регион, вярват в йети, дори самото име на митичното същество идва от техния език и означава "скално животно".
Според техните вярвания, чудовището е високо около 1,7 метра, покрито с козина и ходи както на два, така и на 4 крака, и обитава високите части на Хималаите.
Има дори поверия, че йети яде човешки мозъци. Според едни те първоначално са били обикновени хора, но според други са божества. Легендата гласи, че домовете на Шерпа са с ниски врати и малки прозорци, за да не може да влезе йети.
Шерпа приемат високите планини около себе си за свещени и за домове на богове-закрилници. Те са част от вярата им (официално тя е форма на будизъм) и не са пристъпвали до върховете - най-малкото са нямали причина да го правят.
Дори и днес, след като от десетилетия катерят същите тези върхове, Шерпа се покланят на върховете-божества.
За тях е практика преди преход да се отправи молитва.
Ако след ритуала времето е ясно, това значи, че планинските богове са дали разрешението си за предстоящия трек. Ако обаче е ветровито и облачно, или още по-лошо, водачите може да се опитат да убедят туристите да слязат по-ниско и да се откажат от прехода.
Макар че катеренето на най-високите върхове в Хималаите вече е достигнало до доста комерсиален етап, Шерпа не са загубили почитта си към божествата и се стараят да не позволяват на чужденците, които водят, да ги оскверняват като убиват животни или горят боклук. Според Шерпа това може да ядоса боговете.
Западняците са тези, които в опитите си да изкачат най-високите планини на планетата, въвличат и хората от народа Шерпа.
Всъщност, експедициите в Хималаите започват още през XIX век, и още тогава европейците разбират, че помощта на хората от тези райони ще им е необходима.
Първите помощни обаче са Шерпа, които живеят в Индия, а тези от Непал се включват чак през 50-те години на миналия век, когато страната се отваря за чужденци.
Тогава идва и големият пробив - британската експедиция, при която новозеландецът Едмънд Хилъри и Шерпа Тензинг Норгей достигат за пръв път в историята връх Еверест.
Самият Норгей не е избран случайно - той е бил част и от предишни експедиции и към онзи момент е местният човек, стигал най-високо от всички заедно с неуспешна швейцарска експедиция година по-рано.
Така 1953 година и успехът на Хилъри и Норгей слага началото на нова ера в планинарството и нов начин за прехрана на Шерпа.
Оттогава десетилетия наред Шерпа са невъзпятите герои на Хималаите, осигурявайки помощ на стотици планинари, изкачили се до осемхилядниците. Далеч не всички експедиции се осъществяват с помощта на тези хора, но това е факт за огромната част от изкачванията. Обикновено обаче славата е само за клиента, въпреки че шерпите са тези, които са му я осигурили.
И немалка част от тях изкачват Еверест всяка година. Рекордът за най-много изкачвания на върха е на водач от Шерпа.
С времето ролята на Шерпа също се променя. Легендата Райнхолд Меснер - южнотиролецът е първият човек, изкачил всички 14 8-хилядници, казва, че преди десетилетия алпинистите са водели шерпите до върха. Днес обаче именно тези хора са истинските алпинисти и водят чужденците до върха, оправяйки и решавайки всички проблеми вместо тях.
Днес те вече подготвят всичко възможно от базовия лагер до върха, а за клиентите им остава просто да се качат, което повече напомня на туризъм, а не на алпинизъм, смята Меснер.
Той обаче не се смята, че шерпите трябва да бъдат винени за това - напротив - приветства ги за развитието.
Днес огромната част от експедициите се организират от непалски компании, включително и на Шерпа, а преди десетилетия се е налагало експедициите да се менажират от европейски и американски оператори.
"Това, което се случва на Еверест, е чист туризъм. Планината е подготвена за туристите и те плащат много пари, за да използват инфраструктурата, която да ги отведе до върха, осигурена преди това от шерпите. Няма нищо лошо, хората там живеят от туризма и семействата на Шерпа се издържат от това", коментира той пред Explоrersweb.
Но освен че с годините те опознават планината и са в състояние да се ориентират по-добре от всеки друг, както и естествената им връзка с този брутален терен, Шерпа имат и чисто физиологично предимство.
Когато става дума за височини - едно от най-жестоките предизвикателства на планините, Шерпа са суперхора.
Те се справят по-бързо и по-добре на големите височини. За хората, които живеят по-ниско, достигането над 2400 метра често води до симптоми на височинна болест, които с височината стават по-сериозни. Обичайно те отшумяват при аклиматизация, затова и изкачването на високи върхове се прави постепенно.
От 2400 метра нагоре кислородът във въздуха започва да намалява, което води до главоболие, проблеми с апетита и съня. При тежки случаи на по-големи височини има риск от оток на мозъка или белите дробове и дори от смърт.
Шерпа обаче от хилядолетия живеят на над 2400 метра и са развили генетични промени, които им позволяват да се справят по-добре на високо.
При катерене на по-голяма височина, човешкото тяло започва да произвежда повече червени кръвни телца, за да осигури повече кислород за мускулите. Това води до сгъстяване на кръвта и съответно повече работа за сърцето, което трябва да я изпомпва.
При Шерпа обаче този ръст на червените кръвни телца е по-малък и съответно води до по-малко промени във функцията на сърцето.
Проучване на Университета в Кеймбридж установява също, че митохондриите в клетките на мускулите им са в състояние да превръщат кислорода в повече енергия в сравнение с другите хора. Тази по-добра ефективност на клетъчно ниво позволява на тези хора изминават по-дълги разстояния с по-малко кислород.
Освен това проучвания сочат някои мутации в определени гени, свързани с метаболизма в условия с по-малко кислород, които също помагат на Шерпа.
Туризмът и планинарството променят живота на Шерпа и благодарение на повечето средства и възможности, младите хора от този народ вече избират други професии - стават учени, бизнесмени или пилоти, а местата им в експедициите се заемат от други етнически групи.
В момента рекорда за най-много изкачвания на Еверест се държи от Ками Рита Шерпа, който е стигнал върха 30 пъти.
Пред медиите в Непал той разказва, че синът му учи туризъм, а дъщеря му - компютърни науки, и децата му не искат да се занимават с водене на експедиции.
Други обаче имат послание - като 18 годишният Нима Ринжди Шерпа, който изкачи всички 14 осемхилядници и стана най-младият човек с подобно постижение.
Нима не беше придружител и "шерпа", а използваше услугите на агенции, като той самият е от семейство на Шерпа, които държат най-голямата компания за трекове в Хималаите.
"Искам да покажа на младите поколения Шерпа, че могат да се издигнат над стереотипа да са само помощници, да видят своя потенциал като атлети, приключенци и творци. Ние не сме само водачи, ние сме пионери, тези, които проправят пътя", гордо заяви младият Шерпа.
Времената се менят, хората - също.
