Започнахте ли вече да мислите за почивката си през уикенда? Разбираме ви - седмицата е белязана от доста горещи събития в страната, а шумът и въздухът в големия град могат да изморят човек дори и да не е зает непременно с тежка и изтощителна работа.
За щастие, в красивата ни страна има много подходящи кътчета за бягство от забързаното ежедневие. Особено подходящи за хората, които търсят бягство от града, са онези малки села, които създават усещането, че времето е спряло.
Затова ви предлагаме някои от най-красивите села в България, които ще ви потопят в напълно различна атмосфера, ще ви върнат назад към корените и ще ви припомнят какво точно означаваше тишината - онази, благодарение на която можете да чуете ромоляща река и или песента на птиците.
Чавдар
Когато говорим за красиви български села, няма как да не споменем Чавдар, което през последните години бе давано като пример за успешна подготовка и реализация на редица проекти, финансирани както със средства от ЕС, така и от републиканския бюджет.
Селото се намира в Софийска област в Златишко-Пирдопската котловина, на 70 километра източно от столицата по Подбалканския път.
Неговото благоустройство, гостоприемните му жители и многото възможности за туризъм са нещата, които оставят очаровани посетителите.
Впечатляват също и добре уреден парк с детска площадка, сравнително новият спортен комплекс, подновените тротоари по всички улици на селото, които също са скоро асфалтирани. Сред забележителностите, които си струва да разгледате, са църквата "Св. Архангел Михаил" в самото село, както и малко по-трудно достъпният водопад "Казаните".
Но онова, което оставя най-силно впечатление, е археологическият парк "Тополница", до който води хубав асфалтов път и се намира в местността "Св. Петка".
Малките сламени къщички, които ще видите, всъщност са реконструкция на останки от раннонеолитно селище, датирано от преди 7000 г.
По-вълнуващото е, че може да пренощувате в някоя от тях, а ако искате да научите повече за необятната история на мястото, за това е предвидена специална експозиционна зала. В парка ще намерите и работилници за каменни оръдия, керамични съдове и обработване на кожи, които напомнят за труда на предците ни.
Гела
Наричат село Гела енергийния център на Родопите, а легендите го свързват с митичния тракийски певец Орфей, който така се вдъхновявал да свири, че укротявал и зверовете в гората. Не е трудно да разберем откъде идва това вдъхновение, предвид самото място, на което се намира селото - в подножието на величествените върхове Голям Перелик, Орфей и Турлата.
Накъдето и да се обърнете приказна гледка и зеленина приковават погледа и имате усещането, че потъвате в тишина и простор. Селото е доказателство, че страната ни не отстъпва по красота дори на славещата се с невероятната зеленина Норвегия (препратката е заради популярната къщичка със затревен покрив, каквито има и в скандинавската страна).
А заради чистия въздух селото довежда стотици хора, търсещи здраве. Твърди се, въздухът е особено благоприятен за хора с дихателни проблеми заради идващия от Егейско море вятър.
3300-годишната история му история разказва, че мястото е обитавано от най-богатите членове на тракийското племе беси. А от времето на турското робство местните и до днес се гордеят, че са успели да запазят две православни църкви и 11 параклиса.
На 5 км на юг от селцето се намира и древната тракийска крепост "Градище", където може да се доближите до историята на селото, но най-добре за всичко тук могат да ви разкажат гостоприемните местни жители.
Сред забележителностите (ако гледката не ви е повече от достатъчна) са руините на Ранновизантийската базилика, църквата "Света Троица", Илинденските поляни и параклисът "Свети Илия". Може да пояздите и кон и да си организирате чудни планински преходи.
Но онова, което е задължително да направите, е да се насладите на магията от родопските гайди - това е преживяване, от което гарантирано би настръхнал всеки. След като напуснете село Гела, то със сигурност няма да напусне сърцето ви.
Лещен
За да избягате напълно от суетата и шума на града, ви е достатъчен и само един уикенд в Лещен. Селото ще ви върне назад във времето, ще ви доближи до красотата на природата и ще ви припомни българските традиции.
Разположено е по южните склонове на Западни Родопи, на около 8 км. от Гърмен и на около 57 км. от Банско. Дори само докато стигнете до там, вече ще вибрирате на една доста по-спокойна честота при гледките на вековните букови и елови гори и криволичещата край пътя река Канина.
А в селото ще ви посрещнат калдъръмени улички, 200-годишни двукатни къщи, повечето от които с огромни чардаци и просторни дворове.
Сред нещата, които трябва да видите почти задължително в Лещен, са църквата "Света Параскева", строена през 1833 г. и запазена в автентичния си вид и небезизвестната Глинена къща, превърнала се в една от най-големите атракции на селото, макар да е строена по-скоро от другите къщи и всъщност да е наш съвременник.
Издигната е изцяло от глина, дърво и слама, а мнозина я сравняват с къщата на анимационния герой Фред Флинстоун. В самата къща може и да пренощувате, а усещането е доста интересно.
Ковачевица
След като сте стигнали до Лещен, съветваме ви да изминете още 8 км и да посетите и невероятното село Ковачевица. Скътано е в Западните Родопи, а единственият път до него тръгва от село Гърмен и минава именно през Лещен и село Горно Дряново.
Ковачевица е още едно от многото места у нас с пребогата история - възниква още през 1656 г. Твърди се, че това е станало при опитите за помохамеданчване на българското население в Родопите, което в търсене на спасение се заселило в по-непристъпните части на планината.
Заради типичната му архитектура през 1977 г. е обявено за исторически и архитектурен резерват. Особено характерни за селото са двуетажните и триетажни къщи с издадени горни етажи.
Църквата "Св. Никола" е построена през 1847 г., по-късно - през 1900 г., към нея е изградена и четириетажна камбанария. Днес е една от забележителностите на селото.
Тук най-доволни биха останали любителите на селския туризъм, които ще намерят преди всичко спокойствие. Освен разходки из тесни улички, могат да се опитат и традиционни български ястия. А след обилен обяд какво по-хубаво от туристическа разходка - оттук водят маршрути до водопад "Синия вир" и местността "Кози камък".
Лакатник
Вече сме ви разказвали за него. Правим го пак, вероятно защото сме сантиментално свързани с него, но и защото знаем, че няма да съжалявате. А и за да покажем, че не само в Родопите има прелестни села.
Всъщност две са населените места с името Лакатник и често се бъркат. И в двата случая става дума за села, но името на едното е само Лакатник, а на другото - Гара Лакатник, и отстоянието между двете е около 8 км. Онова, което ви съветваме да посетите, всъщност са скалите край Гара Лакатник.
За тях е изписано много. Онова, което обаче вероятно все още не знаете, е, че популярната къщичка в скалите отскоро е осветена и може да бъде видяна дори вечер от пътя по Искърското дефиле или от площада на селото. Скалите са лесно достъпни дори и за не толкова подготвени планинари или обикновени туристи, но изискват сериозен хъс.
Една от отбивките по скалистата пътечка непременно трябва да е Алпийският заслон (въпросната къщичка) в местността "Орлово гнездо", а другата - Кръста, който от няколко години се издига величествено в скалите в памет на загиналите алпинисти и който също е осветен през нощта.
Може да минете и през пещерата Темната дупка, но в нея могат да влязат само подготвени и екипирани пещерняци. Крайната точка е Паметникът на септемврийците от 1923 г., издигнат в чест на загиналите от фашистки разстрел местни жители.
Може да ви се стори изморителна разходка, но ви уверяваме, че гледките от скалите си струват всеки метър нагоре. Накрая като заслужена награда повечето туристи се отбиват и в местното заведение с името "Пещерата" - защо ли? Защото наистина е пещера.
С това далеч не свърша обиколката ни из красивите български села. Има още много, за които си струва да бъде разказано и още повече - да бъдат посетени. Обещаваме да ви запознаем с тях съвсем скоро.
