Когато става дума за една от най-актуалните тенденции за устойчиво строителство, е добре да уточним един важен детайл.
Конопобетонът или къщите от канабис, не се правят от същия вид коноп, от който идва марихуаната.
Набиращият популярност строителен материал се прави от растението Cannabis sativa sativa, а леката дрога - от Cannabis sativa indica. Първият притежава далеч под 1% от психоактивната субстанция, която представлява интерес при втория, където е с до 20% съдържание.
На конопа, от който се прави това, което наричаме трева, пък му липсват фибрите, налични в този, от който се правят дрехи и строителни материали.
Така че - не, за съжаление, сграда със стени и под от коноп не оказва влияние върху настроението, не и толкова пряко. Но пък има доста добро въздействие върху околната среда и сметките за отопление.
Конопът, както и доста от другите варианти за по-зелено строителство, не е ново решение. Той се влага в направата на сгради от столетия - просто в последния век е малко позабравен заради бума на бетона, стоманата и стъклото.
Завръщането му е под формата на материал на основата на коноп, наричан обикновено конопобетон. Той се прави от по-твърдите стъбла на растението, вар и вода.
Известен и като вароконоп, този материал може да се използва за стени, подове и изолация на тавани или покриви. Той не е достатъчно як, за да може да носи конструкции и да издържа теглото на цяла постройка, но върши чудесна работа за изолация или за стени, които не са носещи.
Затова и обикновено при конструкции се съчетава с материали като дърво или камък.
"Зелени заедно"...
е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Само за изолация обаче е далеч по-устойчива опция в сравнение с фибростъклото и стиропора.
Той има някои отлични свойства - задържа топлината и така осигурява енергийна ефективност - както по-малки сметки, така и по-малък въглероден отпечатък.
Конопобетонът и е огнеупорен, освен това изолира звуците и абсорбира влагата от въздуха, регулира влажността в сградата и минимализира появата на мухъл.
По отношение устойчивостта обаче конопът има и други важни характеристики. Той расте бързо и улавя въглерода, което го прави възобновяем и устойчив източник на строителен материал.
Данните на Европейската комисия сочат, че един хектар коноп улавя и складира до 15 тона въглероден диоксид от атмосферата чрез фотосинтеза.
Необходимо му е малко време да порасне - 5 месеца, което го прави по-добър "пречиствател" на въздуха от CO2 и от горите. Засаждането на коноп подпомага възстановяването на почвата и премахва тежките метали от земята.
Конопът се ползва от хиляди години и далеч не само в сгради. От него се прави текстил, въжета и навремето дори тапи за запушване на дупки на лодки и кораби.
Репутацията му обаче пострада сериозно заради забраните за отглеждане на канабиса за развлекателни цели. В България например индустриален коноп - cannabis sativa, т.е. този, които е подходящ за извличане на влакна и строежи, може да се отглежда, но по специален ред - с разрешение на министъра на земеделието. Преработката му обаче е забранена.
В доста страни от Европа пък дори и отглеждането на индустриалния коноп е забранено.
Има обаче такива, които не са налагали рестриктивен режим. Една от тях е Франция, която е сред световните лидери в отглеждането и производството на продукти от този вид канабис - от текстил и масла до конопобетон.
Там са и доста от проектите за строителство с растението, включително спортен център край Париж и 7-етажен блок с жилища за социално слаби в столицата.
В жилищната сграда конопобетонът е използван като основен материал за изолация, а сместа е поставена в дървени греди.
Проектът за блока е на архитектурното бюро "Баро Пресако", и според един от основателите му - Тибо Баро, конопобетонът е добро решение, но трябва да се има предвид, че варовикът има отпечатък - за производството на вар той трябва да бъде нагрят до около 1000 градуса.
"Няма едно-единствено решение за спасението на света, но засега конопобетонът остава позитивна възможност", казва Баро, цитиран от "Би Би Си".
Компанията му използва материала в редица жилищни и търговски сгради, които се строят в Париж. Освен това се проучват и възможности за саниране на вече съществуващи сгради за осигуряване на по-добра енергийна ефективност.
Това обаче е по-скоро изключение за момента - конопът е повсеместно слабо застъпен в строителството - трудно е да се осигури и това увеличава цената му. Затова и се влага по-скоро в бутикови проекти на екологично настроени архитекти, и то на някои места в Европа и Северна Америка, където няма строги рестрикции за отглеждането и преработката.
За да стане по-достъпен, са нужни законови промени и инвестиции за индустриалната му преработка и производство.
Търсенето на устойчиви алтернативи обаче вероятно ще подпомогне този процес.
---
