Какво е задължително да направиш в Копенхаген, ако искаш да си като местните и да усетиш града?
Наемаш колело и обикаляш в плътния велотрафик, който е в пъти по-натоварен от автомобилния.
От няколко години обаче градът, който е разположен край канали на морето и е плосък като тепсия, предлага нещо неочаквано - ски, и то целогодишно. Пистата е разположена в сърцето на столицата на Дания, при това върху работещ завод за боклук.
Това е Copenhill - Копенхълм. Известен е и като Amager Bakke - хълмът на Амагер - островът, който представлява част от града и е на точно 10 минути с колело от емблематичното пристанище Нихавн.
Най-високата точка на ски-пистата е на 85 метра над земята, а дължината на съоръжението е 450 метра. Позволява ски, сноуборд, плюс пътека за преходи и тичане отстрани. Има и стена за катерене, която с височина от също 85 метра се смята за една от най-високите в света.
Пистата е отворена за ски целогодишно, като при липсата на естествен сняг се ползва специална изкуствена настилка, под която има трева.
И всичко това се намира върху действащ завод за преработка на отпадъци и производство на топло и електроенергия.
Дори и да не си падате по подобни спортове, изкачването на върха на хълма си заслужава.
Това е най-добрата гледка към Копенхаген, морето, вятърните турбини, каналите и моста към Малмьо в Швеция и е достъпна със стъклен асансьор, от който се виждат машините в завода.
Проектът, завършен преди няколко години, се нарича Ресурсен център Амагер и е дело на Bjarke Ingels Group (BIG), компанията на известния датски архитект Бярке Ингелс.
BIG стои зад проекти като новите сгради на Световния търговски център в Ню Йорк, централата на Google, Националния музей на военноморския флот на САЩ и още редица здания в Дания и по света.
Като например сграда за Lego, която изглежда като гигантско "Лего" и, естествено, новият ресторант на друга емблема на Копенхаген - ресторант Noma.
Шокиращата на пръв поглед идея за ски писта върху завод за боклук всъщност е логична - според хората от BIG и Ингелс.
От самото начало общините на Копенхаген, които притежават ресурсния център в Амагер, са искали инсинераторът за боклук да е достъпен за хората - например с градина на покрива.
Това е била и целта на Бярке Ингелс - за място, където хората да се връщат.
Част от идеята дошла от спецификата на самия завод, който гори 560 000 тона от боклука на Копенхаген и съседните общини - 10% от всички нерециклируеми отпадъци в Дания.
С него се произвеждат ток и отопление за над 200 000 домакинства.
Архитектите забелязали, че начинът на работа на завода - от камионите, които носят боклук (до 300 коли дневно), през турбините за парата, получена при нагряване чрез изгарянето, до обработката на получените при процеса газове, изискват пространство, което се издига от ниско към високо.
Тоест, заради оборудването и спецификата на работа, сградата така или иначе е трябвало да има ниски и високи части и наклонен покрив.
След това Ингелс и хората му се огледали из околните части на Амагер, където има и парк за водни ски, сетили се, че в Дания няма къде да се практикуват алпийски ски и така се родила останала част от идеята.
Първо от компанията планирали по-простоват наклонен покрив, на който да има и парк. Усещането обаче било като "да сложиш червило на прасе", цитира outsideonline Бярке Ингелс.
Така в търсене на нещо по-трансформиращо средата се появила пистата.
Не само, че досега никой не е правил ски писта върху подобна сграда, но самият завод за боклук, който замества стария инсинератор на Копенхаген, е един от най-чистите в света.
Системата в него работи с пара и се променя според нуждите - ако има необходимост от повече ток, парата се насочва за генериране на електричество, ако има по-голяма нужда от парно - затопля вода.
Въпреки че гори огромни количества отпадъци и изпуска пушек, съоръжението не замърсява околната среда и е напълно безопасно за хората, които спортуват върху него.
Например пепелта, която остава след изгарянето, се обработва и отива за направа на пътища и сгради.
Заводът има и система от филтри, които пречистват пушека от прах и пепел, както и катализатор, който премахва над 95% азотния диоксид. Има и системи за премахване на близо 100% от тежките метали и серния диоксид.
Така от върха на Copenhill излиза пушек като в разгара на индустриалната ера, но в огромната си част той е само пара.
Бярке Ингелс нарича този подход "хедонистична устойчивост" - според него добре функциониращите и устойчиви градове помагат не само на околната среда, но и подобряват живота на жителите си.
За да има успешна устойчивост, хората трябва да се наслаждават на живота сред нея, вярва той.
