Около празника 17 септември - деня на нашата скъпа столица София, решихме да направим една кратка поредица от блиц интервюта с дейни и приятни градски хора, които да разкажат за своята София.
Защото знаем, че градът - това са хората. И защото празникът на София е празник на мъдростта, вярата, надеждата и любовта.
Васил Георгиев е писател. От истинските. Познавате го или предстои да го откриете като автор на сборниците с разкази „Будистки плаж", „Уличник. Истории на софийските улици", "Деград" и романa „Апарат".
Новият роман на Васил Георгиев се нарича „Екс орбита". За него той казва, че е
„иронична антиутопия за близкото бъдеще, към която ни тласкат съвременната масова култура и политика. В същото време е увлекателен и динамичен биопънк роман."
Васко вече е разказал София. Ние просто му задаваме няколко допълнителни въпроса.
София е...
Град, който има някакъв шанс да оцелее, за разлика от повечето градове в България.
Кое е любимото ти място в София и защо?
Витоша, ясно защо.
В какво вярваш?
Че някой ден в София ще се карат повече колелета.
На какво се надяваш?
Да не изсекат Борисовата градина.
Какво обичаш?
Има много хубави неща. Залезът зад Люлин, Резньовете на Витоша, даже и Перловската река ми харесва, когато не носи комари.
Как представяш София на приятелите ти чужденци?
Витоша. Евтин алкохол. Хубави барове. Свобода.
Кое е клишето за София, което искаш да разбиеш?
Че хората в София са по-умни от хората, които не живеят в София. Хората, живеещи в големите градове, изпадат в сериозни илюзии по отношение на собствената си значимост и разбирането на социалните въпроси.
Това е така, защото градът е едно затворено общество, което губи връзката с постоянната борба за оцеляване, със земята и въобще - с реалните неща.
Какво откриваш само в София?
Повече са нещата, които не откривам.
