Сан Франциско има горда и извратена история като крепост на сексуалната свобода. Като се започне от психеделичните оргии до свободата за хората с различна сексуалност, отхвърлянето на моногамията и още, и още. От сексуалната революция през 60-те насам няма друг американски град, в който хората да са толкова щастливи без дрехите си.
Много се е изписало и за изчезването на забавленията в Сан Франциско след избухването на втората технологична революция.
Не е учудващо, че музикантите, артистите и писателите напускат града, а секс партитата отшумяват. Трудно е да се присъединиш към оргия, когато работиш на две места, за да платиш колосалния наем на миниатюрния си апартамент. А и тройките са сложни за изпълнение на единично легло.
Всъщност всичко това просто става по-странно, по-организирано, по-често и понякога дори не включва секс. От бързи срещи в обедната почивка до купони, на които присъстващите осъществяват единствено зрителен контакт, светът на организираната интимност в Силициевата долина процъфтява.
Но това е различен свят от онзи от златните времена на свободната любов на Западния бряг на САЩ. Сексът и интимността в Сан Франциско през 2019-а са пречупени през призмата на технологиите и парите.
Хипи общността на града беше родена от недоволството и от стремежа към сексуална свобода. Сега обществото живее полигамно и е точно като да живееш със съквартиранти, за да плащаш по-нисък наем.
Новите жители на Сан Франциско жадуват за близост, а местни организатори са повече от щастливи да им помогнат.
Един поглед към събитията във Facebook доказва, че има достатъчно възможности жител на града да се усамоти с някой непознат за вечерта. Може да започне с лекции за тантрическия секс, да мине през упражнения за еротично връзване с въжета, а накрая да отиде на парти с гушкане, наречено "секс със сърцето". И това са само събитията, които се случват в светлата част на деня!
Според организаторите на подобни събития градът е прекрасно поле за експерименти, за опитване на нови неща и за мислене извън клишетата, каквото не се случва в други части на САЩ. Никъде другаде го няма този микс от възможности за професионално развитие, социални инициативи и желание за изследване на табутата.
На други места тези, които искат да установят връзка, трябва просто да се погледнат в очите. Такава е идеята зад най-големия експеримент за зрителен контакт на бреговете на езерото Мерит в Оукланд. Въодушевлението там не идва от експериментиране със забранени вещества, а от отделянето на окситоцин в организма – хормона, който води до емпатия и любов, и е свързан със зрителния контакт.
Алисън Дарлинг, писателка от Сан Франциско, взема участие в събитието с масово взиране. Описва го като „по-интимно от оргия”. Цялостното усещане на събитието е странно – някои хора са социални, разговорливи и си подхвърлят шеги около други, които стоят на земята и се взират в очите на човека срещу себе си.
Според Дарлинг има много малко неща, които са по-интимни от това да гледаш в нечии други очи за по-дълго време, без значение дали става дума за непознат или не.
Възходът на стартъпите и превръщането им в най-големите корпорации на планетата сякаш отнемат от усещането за свободен дух в Сан Франциско. Но без значение колко пари се стичат в града, той все още се усеща като място, в което всичко е свързано с поемане на рискове.
Може да е много изтощително да обикаляш град, в който всеки е на мнение, че променя света. Гордостта на хората може да бъде подушена по улиците, заедно с много други нежелани миризми. Но в индустрия, в която дори в най-големите фирми се подкрепят гушкането като форма на тийм билдинг и употребата на гъби в малки дози, идеята за намиране на нови, непознати начини хората да се обичат изглежда някак нормална.
В екстремния край на формите на интимно споделяне през 2019-а могат да бъдат открити хедонистични събирания на до 700 души, които продължават с дни – в музеи, разнебитени хотели и складове из Района на Залива. Тези популярни събития се случват веднъж на няколко месеца. Имат сатиричен характер и отвъд атмосферата ала „Широко затворени очи” и приемането на различни химически субстанции, представят на присъстващите широка гама от интерактивно психеделично изкуство и театър.
Писателят Ахмед Кабил наскоро посещава едно подобно събитие и описва видяното – от проект за барокова фотография на дупета до съвокупляване на еднорози. Тези партита са част от това, което Кабил определя като „развиващия се психеделичен подземен свят в Района на Залива”.
Според него контракултурата и киберкултурата са неразривно свързани с Района на Залива още от 60-те години. Хора от технологичния бранш, които имат утопични представи за общностите и са любопитни към изучаването на различните душевни състояния, винаги са били и ще продължават да бъдат от тези кръгове.
По-голямата част от тази Нова ера на интимност е чисто, споделено забавление.
Но точно както Лятото на любовта евентуално бива завладяно от сводници и кофти типове, искащи да спят с всичко, което видят, поддържаните от наркотици „гушкания” в наши дни понякога се превръщат в неприятни и дори опасни събития. Такива, които се връщат назад в едни не особено прогресивни и мизогинистични времена. На някои от тези събития гордостта на технологичните предприемачи се използва от тях като извинение за това да се държат с жените като със секс играчки.
Дори на невинно събитие като парти със зрителен контакт, границата между свързаност, интимност и секс може в един момент да се окаже мъглива.
Писателката Алисън Дарлинг е изпитала това на свой гръб. При посещението си на подобно събитие тя е имала наистина интимен момент, в който с по-възрастна жена се разплакали, докато се гледат. Същевременно Дарлинг не може да забрави очите на съмнителните типове, които са я гледали така, сякаш имат задни помисли. Именно заради това тя не е сигурна дали някога отново би посетила подобно събитие.
Резултатът от това е, че много подобни партита вече имат правила – забраняват се алкохолът и наркотиците или присъстват специалисти по намаляване на риска. При други се гарантира, че сред присъстващите ще има баланс между половете.
Средностатическият млад човек, който се мести в Сан Франциско, днес може би вече не е стопаджия, който бяга от консервативно градче в търсене на изкуство, свободно мислене и наркотици. Вместо това е по-вероятно да е завършил елитен колеж, оцелял е след петдневно интервю с голяма технологична компания и се мести в плащан от компанията апартамент, в който ще прекарва по едва 15 часа седмично.
Широко обсъжданата смърт на изкуството и културата в Района на Залива може да е довела до това много музиканти да се преместят в градове като Лос Анджелис или Портланд, а споделени пространства да затварят врати заради инвазията на пари за стартъпи и астрономическото покачване на наемите, което е следствие от нея.
Всичко това обаче не е потиснало жаждата на града за разпускане, правене на нещо странно и търсене на нови начини за свързване между хората. Дали ще е чрез зрителен контакт, гушкане или нещо по-извратено, Силициевата долина със сигурност не е обикновена.
