Епидемия от конспирация

„Спомням си, че четох ревю за филма „Реална фантазия" VII, който много исках да гледам. Първоначалната ми реакция беше разочарование, защото само след две години щяхме да бъдем под военен режим".

Годината е 2004-та и Матю Елиът, родом от Сан Антонио, Тексас, е погълнат от теории на конспирацията.

Първият му досег с тази тематика е след атентатите в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Тогава за много американци се пропуква митът, че родината им не може да бъде нападната или уязвена. Събитията са толкова неочаквани и опустошителни, властите дават противоречиви обяснения, затова Матю и много други като него приемат официалната версия за фалш.

В опит да намери обяснение за терористичните нападения в „сърцето на Америка", Матю се натъква на известно конспиративно движение, което обвинява американското правителство на кръвопролитията.

Логиката на тези поборници пасва на Матю и той започва да вярва, че група, наречена New World Order, дърпа конците на всичко. „Те обясняват нещата стъпка по стъпка. Целта е накрая да се установи военно положение и пълно погазване на нашата свобода", посочва Матю.

Десетилетие по-късно, вече на 34 години, той е в процес на „възстановяване и лечение" от теориите на конспирацията.

Загърбил е разбирането, че винаги има някаква сила в сенките, която работи срещу интересите на обикновените хора. Промяната става постепенно, но Матю е убеден, че сега е различен човек.

Реакцията му в миналото всъщност е доста нормална. Това е параноичен модел, който се повтаря с всеки световен шок, с всяка голяма криза и с последващия хаос в медиите - видяхме същото и след атентатите в Париж от 13 ноември.

Ден по-късно блоговете преливаха с информация, че не става дума на никаква „Ислямска държава", а за заговор на правителството с цел да се всее омраза към мюсюлманите. Други припомняха, че джихадистката групировка е създадена от Запада. Трети свързваха касапницата с местните избори.

Теориите на конспирацията, макар понякога да звучат като виц, са устойчива „религия", която поне от половин век насам има своите последователи.

Те непрекъснато обменят информация, а интернет им дава огромно предимство. Промяната е именно в скоростта, с която конспиративните теории се разпространяват в дигиталната ера. За сравнение - версията, че САЩ сами са атакували пристанището Хърл Хърбър като повод да се включат във Втората световна война, се появява няколко месеца по-късно.

„Много по-лесно е да получите достъп до конспиративна информация, отколкото преди няколко години. Много е лесно да намерите хора, които мислят като вас, дори да имате зрънце съмнение в това, което твърдят институциите", коментира социалният психолог Карън Дъглас.

Популярната култура също оказва влияние - от филмите за Джеймс Бонд и шпионските романи до научната фантастика. Тук са и медийните сензации от сорта на кацането на Луната е фалшификат, Ебола е средство за намаляване на населението в Африка и има лекарство за СПИН, но се пази в тайна.

Да не говорим за групи в социалните мрежи като „Знаят ли българите какво е Chemtrails и колко е опасно за хората?", както и за пророчествата на Ванга, които могат да бъдат пригодени селективно към почти всичко, което се случи по света и у нас.

Защо?

В книга „Подозрителен ум" Роб Брадърсън изследва характерните черни на хората, които вярват в конспирации - те никак не са малко, почти всеки втори американец.

На първо място е вродената склонност към съмнение и оспорване на установените правила и истини.

„Когато се случи нещо неясно и двусмислено, имаме склонност да смятаме, че е нарочно, че е планирано от някого, че отзад стои заговор или тайна организация, отколкото да приемем събитията за инцидент, хаос или извънредна ситуация", коментира той.

Така например малките деца смятат, че възрастните кихат нарочно, като форма на забавление. Разбирането, че всичко е нарочно се променя с годините, но все пак остава в нас. Да вземем обикновена житейска ситуация - ако разлее коктейла си върха вас в бар и ако пийнали повечко, вие веднага приемате, че това е преднамерено, а не случайно.

Външни фактори също имат значение. Това е историята на Райън - фамилното му име е запазено в тайна, който толкова се доверявал на своя приятел Джими, че изведнъж, вместо обичайната размяна на дискове и качествена музика, започнал да вярва в Chemtrails, в субстанция - екстракт от кайсии за лечение на рак, която е забранена от Агенцията по храни и лекарства на САЩ съвсем умишлено, защото вреди на интересите на фармацевтичната индустрия.

„Изолирах се от семейството и от останалите си приятели. Винаги искаш да събудиш тези, които са ти най-близки. Накрая стигахме до притеснителни и срамни разговори", допълва той. Връщането му към нормалния живот започва, след като Джими се жени и двамата се отчуждават.

Карън Дъглас обаче не смята, че вярването в теории на конспирацията е едностранно лошо нещо. „Ако всеки приема сляпо каквото каже правителството, властите, големите компании, който и да е, тогава ние няма да сме нищо по-различно от стадо овце", изтъква той.

И все пак има негативи. Дъглас е установил, че версията за намеса на британските служби в смъртта на принцеса Даяна е намалила доверието и участието на гражданите в политиката. Движението срещу ваксините, което убеждава родителите да не ваксинират децата си, също е риск за публичното здраве.

Брадърсън приема конспиративното мислене за функция на мозъка, а самите теории - за естествено следствие от това развитие.

Когато хората вярват на своите политически представители, разбират действията им и вярват, че не са корумпирани, тогава склонността им да вярват в заговори намалява.

Учените смятат, че най-удачният отпор срещу тях е да се промотира критичното мислене в обществото, както и политическата прозрачност.

„Бях свободен, бях щастлив. Нито едно от страшните предсказания не се сбъдна", разказва Райън за момента, когато се е освободил от конспирациите и се е озовал в свят, където няма сили на злото и действия, прикриващи нездрави интереси. Според него двигателите на планетата са други - некомпетентност, завист и липса на състрадание.