Човек и добре да живее, идва един момент да подрежда стари вещи и да изхвърля ненужни боклуци. А голяма част от насъбраните в килера неща не са просто боклуци, те са спомени...
И като те ударят право в носталгията, после седни и си спомняй за онези героични времена от края на детството и началото на младежките години.
За поколението на т.нар. милениъли, към което спада и пишещият тези редове, този период идва именно някъде около встъпването в новото хилядолетие - това пищно време, в което компютри вече имаше, но далеч не бяха масови, видеоигрите все още не бяха мултимилионна индустрия, която на практика е вече един от най-популярните спортове. Тогава дори никой не ги броеше за спорт...
Ерата на мутрите малко по малко залязваше, дивашките истории изчезваха и да си момче в тази специфична възраст със свободно време повече от необходимото беше просто нещо велико.
В галерията ще припомим някои от онези невероятни неща, които даваха смисъл на онзи безметежен момчешки живот.
Е да, беше страхотно време. До e-mil - през 2002-ра не помня толкова много хора да имаха персонални компютри, конзолите бяха най-много китайски копия на NES, а който имаше роднина в чужбина играеше PS. Тогава процъфтяваха кварталните компклубове, задължително в някой гараж. До родината мултимилиардния бизнес с видеоигри не беше достигнал още, а и без бърз и достъпен интернет на никой не му и пукаше за него - най-играната игра тогава беше един безплатен мод за Half-Life, сети се сам за коя игра говоря. А и сам казваш как пиратските CD-та избиваха пазара, колкото и НСБОП да ги газеха с багери в поредния репортаж на По Света и У нас. И до ден днешен имам някъде в нас CD-та с мп3 и филми, да не говорим за игри. Ерата на интернета беше по-късно, към 2004-5 стана по-бърз, по-стабилен, по-достъпен, и естествено най-важното - по-евтин, за да може родителите на хлапетата от 2002-ра да си го позволят. Още си спомням и първите реклами на БТК ADSL с оня ухилен полуидиот. Компклубчетата тогава и взеха да умират, към 2005-та, точно поради интернета. Но чара на 2002-ра беше в нямането. В нощната в клуба, приятелчетата, дето техните ги търсят, ерата на дънещите от слушалките на играчите Ванко 1 и Шамара, Спенснята, до пича с гаджето, гледащи пиратски филм в кьошето, защото в малкия град киното няма филма, а няма и къде да го гледат. А футбол се играеше навсякъде. Отчасти и заради футболното първенство в Далечния Изток,поради което хлапетата на 2002-ра висяха пред телевизорите в кафенетата, за да гледат Роналдо 1, Роналдиньо и Михаел Балак, Бекъм, Ривалдо, понеже Велико Търновото вкъщи пак не иска да работи... Достатъчно носталгия за днес. Хайде ще си пусна Ювентус - Фиорентина, а може и да направя една нощна. For old times' sake.
До e-mil: E малкото, дето имаха, пердашеха на пиратски ЦД-та.Не оспорвам, че на запад (и изток) гейминдустрията разцъфтяваше, само дето в България нямам наблюдения масово да се купуваха оригинали. Та великата световно развита гейминдустрия беше влязла в нас почти хич. И понеже съм от по-малък град, може би в София да е имало бум на продадените видеоигри през 2002-ра, но ме съмнява. Дори и в момента торентите като замунда продължава да си ги има, та за 15 и кусур години смятай колко великата гейминдустрия е навлязла в нас. За футбола през последните 100 години нямам наблюдения. Ако фамилията ти е МакКлауд, моите почитания. До Кени: Подкрепям мнението ти. Много от приятелчетата от ония години не станаха хора.