Как да бъдете уверени в нещо, когато няма нищо, заради което да се чувствате уверени?
Как да бъдете уверени на новото си работно място, ако никогa досега не сте вършили такава работа? Или как да бъдете уверени в социални ситуации, когато никой не ви е харесвал преди? Или как да бъдете уверени във връзката си, ако никога досега не сте имали успешна връзка?
На пръв поглед изглежда, че увереността е област, където богатите стават все по-богати, а бедните си остават все същите загубеняци.
В крайна сметка, ако досега не сте имали опит с приемане в обществото, и ви липсва увереност сред нови хора, липсата на самочувствие ще накара хората да си мислят, че сте прилепчив и странен, тоест - няма да ви приемат.
Същото важи и за връзките. Липсата на увереност в интимността води до тежки раздели, неловки телефонни разговори и кризисни разходки за сладолед в 3 часа през нощта.
Ако винаги сте били губещите в живота, как рационално да очаквате да бъдете победители? Ако не очаквате да бъдете победители, ще се държите като губещи. Което само затвърждава цикъла на провала.
Това е порочният кръг на самочувствието - за да бъдете щастливи, обичани или успешни, първо трябва да бъдете уверени; но пък за бъдете уверени, първо трябва да сте щастливи, обичани или успешни.
Ситуацията е като с кучето, което си гони опашката.
Може да прекарате много време в опит да изясните всичко в главата си, но точно както и с липсата на самоувереност, вероятно ще се окажете пак там, откъдето сте започнали.
Знаем някои неща за самочувствието просто от наблюдаването на другите хора.
1. Само защото някой има нещо в излишък...
...(много приятели, милион долара, перфектното тяло за плажа), това не означава непременно, че той е уверен. Има магнати, които са абсолютно лишени от сигурност за богатството си; има супермодели, които се притесняват за външния си вид; има знаменитости, които се съмняват в собствената си популярност.
Така че - увереността не е непременно свързана с някакъв външен признак. Вместо това увереността ни се корени във възприятието ни за себе си - независимо от каквато и да е осезаема външна реалност.
2. Доколкото увереността не е задължително свързана с осезаеми външни показатели...
...можем да стигнем до извода, че подобряването на външните, осезаеми аспекти на живота ни няма непременно да изгради увереност.
Вероятно ако сте живели повече от едно-две десетилетия, сте изживели това под някаква форма.
Повишението в работата не ви прави непременно по-уверени в професионалните ви способности. Всъщност често може дори да ви кара да се чувствате по-неуверени.
Излизането на срещи и/или трупането на "бройки" не ви прави задължително по-уверени в привлекателността ви. Съжителството или сключването на брак не ви правят непременно по-уверени във връзката ви.
3. Увереността е усещане
Тя е състояние на психиката. Тя е възприятието, че нищо не ви липсва, че имате всичко, което ви е необходимо - и сега, и за в бъдеще.
Човек, неуверен в социалния си живот, вярва, че не му достига "готиност", за да бъде поканен на всяко пица-парти. Именно това възприятие за липса на нещо стои зад поведението им - зад потребността, прилепчивостта или раздразнителността.
Очевидното и най-разпространено отговор решение на този проблем е просто да повярвате, че всичко ви е наред. Че вече имате това, което считате, че е нужно, за да бъдете уверени.
Но мисленето по този начин - убеждението, че вече сте прекрасни, въпреки че сте неопрятно или скучно облечени, или че сте успешни, въпреки че единственото ви успешно бизнес-начинание е било продажбата на трева в гимназията - води до този тип непоносим нарцисизъм, който кара хората да твърдят, че затлъстяването (което е по-вредно за здравето от пушенето на цигари) трябва да се счита за красиво и че например няма никакъв проблем да издълбаеш името си в римския Колизей, защото... ще си направиш селфи, естествено.
Не, решението на порочния кръг на увереността не е да се чувствате така, сякаш не ви липсва нищо, и да се самозаблуждавате, че вече имате всичко, за което бихте могли да мечтаете.
Решението е просто да се чувствате комфортно с това, което може да се наложи да изгубите.
Голямата тайна на увереността е, че тя няма нищо общо с комфорта от постигнатото, а е свързана с комфорта по отношение на това, което не постигаме.
Хората, които са уверени в бизнеса, са уверени, защото нямат проблем да правят грешки и да се провалят.
Хората, които са уверени в социалния си живот, са уверени, защото нямат проблем с отхвърлянето.
Тези, които са уверени във връзките си, са уверени, защото за тях не е проблем да бъдат наранявани.
Истината е, че пътят към позитивното минава през негативното. Тези, които се чувстват най-комфортно по отношение на негативните преживявания, са тези, които извличат най-големи ползи.
Може да изглежда нелогично и противоречиво, но е истина. Често се притесняваме, че ако се чувстваме комфортно за провалите си - че ако приемем провала като неизбежна част от живота - ще сме се превърнали във въплъщение на провала.
Но нещата не работят по този начин. Комфортът по отношение на провалите ни позволява да действаме безстрашно, да общуваме, без да съдим, да обичаме безусловно.
Кучето е това, което накрая оставя опашката на мира, осъзнавайки, че тя вече е част от него.
Сега, ако ме извините, ще публикувам този текст, чувствайки се комфортно по отношение на факта, че някои хора вероятно ще го мразят.
