Най-егоистичното поколение

Преди няколко години един американски писател пише книга за мъжете и жените, издържали на Голямата депресия, които след това са участвали и във Втората световна война. Той отдава почит на куража, издържливостта и прозорливостта им, като нарича книгата си "Най-великото поколение".

Ако някой се опита да даде определение за поколението, родено между 1945 и 1965 - т.нар. бейби бумъри - може би най-благосклонно би било да ги нарече "Най-лошото поколение".

Сега обаче е всепризнато схващането, че днешните младежи може би ще бъдат първото поколение в модерната история, което се очаква да бъде по-бедно от своите родители.

Вината - все пак и на родителите

В доклад от началото на миналия месец бе прогнозирано, че младото поколение ще бъде с 25% по-бедно от своите родители, когато навърши 65 години. Вината за това вероятно не е изцяло на техните родители, но те със сигурност трябва да поемат голяма част от нея.

Може би някой по-позитивно настроен автор би нарекъл бейби бумърите "Поколението с най-голям късмет". Но това как се отнасяш с богатството си е точно толкова важно, колкото и това как превъзмогваш бедите.

Богопомазани

Нищо чудно, че бейби бумърите се чувстват толкова богопомазани - в сравнение с техните предшественици, те наистина са такива. Родените в края на Първата световна война прекарват юношеските си години в Голямата депресия, а в началото на двайсетте си години носят военна униформа, рискувайки живота си.

Както разкрива докладът на Комисията по качеството на здравните услуги във Великобритания, някои от последните оцелели от войната са прекарали последните си дни в мръсни болнични легла, заобиколени от негодна храна. "Най-великото поколение" може да бъде смятано и за най-злочестото.

За разлика от него, родените след Втората световна война прекарват по-голямата част от тийнейджърските си години, радвайки се на свободата на 60-те, не са задължени да служат в армията, могат да очакват постоянно подобряващ се жизнен стандарт и, като резултат от това, никога не се отървават от някои лоши навици на пубертета.

Да видим децата и внуците

А сега нека обърнем внимание на децата (и внуците) на благополучните бейби бумъри. 
Днес почти един милион млади хора на възраст между 16 и 24 години са безработни, тъй като работните места, които много от тях са очаквали да заемат, вече са прехвърлени в Китай, Индия или Виетнам. А тези, които все пак успеят да се сдобият с работа, няма да се радват на нито едно от очакванията за пенсия на своите родители.

Да, това е вярно - все пак те не са изправени пред апокалиптичните страхове на Студената война. Въпреки това, тези притеснения са заместени от нестихващите конфликти за енергия, вода, миграция или религия. Да не споменаваме и какво причини "поколението с най-голям късмет" на околната среда, която всички ние споделяме.

Не става въпрос единствено за това, че представителите на бейби бум поколението са първите в модерната история, които израстват, без да им се налага да се бият във война. Освен всичко останало те са щастливите обитатели на страна на чудесата на консумеризма, в която изглежда, че всеки постоянно забогатява.

"Нека бъдем откровени," заявява аристократът Харолд Макмилън през 1957 г., "повечето от нас никога не са живели толкова добре". И той е прав.

Живеем в свят, в който медицината прави толкова големи стъпки напред, че спокойно можем да очакваме да надживеем родителите си, а и да бъдем по-здрави от тях.

Ваканциите ни стават по-дълги и отиват по-далеч: вместо няколко дни по родното крайбрежие, вече уверено очакваме поне две слънчеви седмици на някой лазурен средиземноморски плаж, а защо не и на екзотичен остров на другия край на света?

Разполагаме с перални и съдомиялни, собствени домове и национална система за здравно осигуряване, така че всички сме спокойни ако не за бъдещето си, то поне за ежедневието си. 
Нашите баби и дядовци са считали пресите за изцеждане на пране и шкафовете за месо за лукс, а ако сега нямаме фризери и плазмени телевизори, се определяме за бедни.

Те не са просто уреди, които би било добре да имаме - ние ги смятаме за наше право. Това чувство на заслуженост превръща идеите за дълг към някакво колективно цяло в запазена марка на глупаците, облечени в старомодни шапки и палта.

Превърнали сме се не само в най-късметлийското, но и в най-егоистичното поколение в историята.

Родителите ни са били пестеливи през кризисните времена. Но какво посъветва американците светилото на бейби бумърите Джордж Буш, когато фундаменталистите разбиха самолетите си в Световния търговски център? Да отидат да пазаруват.

"Отидете в Disney World във Флорида. Вземете семействата си и се радвайте на живота по начина, по който искаме да му се радваме," проповядва той.

Родителите ни са имали Клемънт Атли, вероятно най-добрият министър-председател на 20 век, който след смъртта си оставя имение на стойност 7000 лири. Ние имаме Тони Блеър, месия-мултимилионер.

Преобладаващата характеристика на това поколение - моето - е неговата самовглъбеност.

Правителството, избрано през 1945 г. и оглавявано от Атли, работи за изграждането на нов Йерусалим във Великобритания - кръстоносен поход в името на доброто, който трябва да унищожи петте гиганта - алчност, болест, нищета, невежество и бездействие.    
Ала децата на този Йерусалим имат по-лични амбиции.

"Техните родители, по-големи братя и сестри се бореха за здравеопазване, образование, пълна заетост и икономическа сигурност," пише Франсис Бекет, един от ранните възпитаници на изолираната от реалността академична вселена на университета "Кийл". "А бейби бумърите се бориха за правото си да носят дълга коса и да се наслаждават на секса".

На власт са късметлиите

Анкетни проучвания показват, че изненадващо голяма част от това солипсистично поколение все още абсурдно се смята за "противопоставяща се на елита" и "по-недоверчива към управляващите". Истината е, че сега на власт е именно "поколението с голям късмет" - и това е така от години насам.

Ние участвахме в първия запой, познат на науката, в който махмурлукът бе наследен от децата ни. Да вземем например жилищата. Огромната им цена със сигурност е една от най-непривлекателните и злокачествени характеристики на изминалите 40 години.

Въпреки това, от десетилетия насам медиите съобщават за покачването на цените на имотите, сякаш това е причина за празнуване, а на спадането им се гледа като на нещо лошо.

Но последствието от тази мания и заемите, които я направиха възможна, е разрушаването на връзката между цените на имотите и заплатите: закупуването на нов дом сега е отвъд възможностите на толкова много млади хора, че голяма част от тях се съмнява дали някога въобще ще успее да си купи приличен апартамент или къща.

Единственото обяснение на тази обсесия на нацията по цените на имотите е самодоволното убеждение на бейби бумърите, че щом веднъж излязат на пазара, единственото нещо, което трябва да направят, за да забогатеят, е да си седят на постаментите.

Но кой може да ги вини? 

През 1968-а, когато първите представители на това поколение започват да мислят за своето установяване, във Великобритания са построени 425 000 жилища. Миналата година общият брой на новите сгради едва надвишава 100 000 - по-малко от всяка друга година от 1923 г. насам. Нищо чудно, че цената на имотите нараства.

Инвеститорите от "благополучното" поколение следват съветите на телевизията, която може да бъде определена като "имотно порно" и се захващат със схеми за покупки с цел отдаване под наем, създавайки нов начин за вземане на пари от младите, с които да се гарантира сигурността на старите.

Младите хора гледат към имотите, които не могат да си позволят, затънали в блато от дългове, защото до началото на 90-те бившите студентски лидери от късметлийското поколение вече са се добрали до лейбъристките кабинети.

Като президент на типично бейбибумърската организация "Национален студентски съюз" Чарлз Кларк - възползвал се от безплатно висше образование -  иска "адекватни" студентски субсидии. Като министър на образованието преди около десетилетие, той въведе доплащане на студентските такси. След като получиха контрол върху държавната хазна, бейби бумърите изцедиха публичните активи и пропиляха богатството, осигурено от петрола в Северно море.

Правителствата на някои предишни поколения може и да са били безразлични, но поне са били достатъчно прозорливи, за да не разчитат на обещания като "безплатни пари" и "публично-частни партньорства" (схема, в която частни компании изграждат проекти като училища и болници, след което ги отдават под наем на държавата), както и всякакви подобни измами, които последните правителства приеха толкова охотно.

Както каза консерваторът Дейвид Уилетс в дните, преди да стане министър в настоящата администрация: "Бейби бумърите са виновни за гръмкия провал на опитите да бъдат защитени интересите на бъдещите поколения."

Новото разкритие, че близо един милион млади хора са безработни, загатва колко трудно ще бъде на някои студенти да изплатят дълговете, с които сме ги натоварили.

За младежите с богати родители, пътят към платената заетост, правеща те данъкоплатец, е познатата от началото на 21 век практика - "летящ старт" в кариерата като доброволец, момче за всичко или стажант, който на практика не получава заплата.