Омъжи се, мама, за чужденец

Някога това принципно беше по-добрият съпруг. Независимо какво реално се случваше в семейството, ако мъжът в него беше чужденец, то се приемаше за щастливо. И как не - да се омъжи за чужденец беше мечтата на всяка майка за дъщеря й, защото на подобен съюз се гледаше като на сравнително безпроблемен и легален начин да си биеш шута от страната ни.

Майка ми също пееше в този хор, така че сред възпитателните й наставления за всякакви битови неща от сорта на „Прибирай си чинията, след като се нахраниш" често уж на шега се лепваше по някое изречение, което да ми напомни колко хубаво би било един ден да се задомя за чужденец:

„И гледай да си намериш чужденец, че да си имаш миялна машина!"

Сред другите изтъквани от нея предимства на този евентуален бъдещ брак бяха: „ще живееш в културна среда", „ще пътуваш по света", „няма да си слугиня", „мама, като остарее, ще ти идва на гости"...

В онези години, когато другият свят отвъд нашия тук винаги беше по-съвършен, генерализациите характеризираха общественото мнение и по отношение на смесените бракове бяха особено категорични.

Според тях съпругът от Западна Европа принципно е богат, този от друга социалистическа страна е компромисен, но все пак по-добър вариант от българин, германецът е стабилен, французинът е културен, италианецът е широка душа, испанецът е добър любовник, скандинавецът е строг и верен, гъркът е наше момче, ама с пари, турчинът... „абе турчинът си е турчин, не ми го хвали"!

Когато границите паднаха и светът в огромната си част се отвори за българите (и българките), смятах, че митът за по-добрия съпруг чужденец ще се стопи.  Генерализациите относно материалното благосъстояние взеха да издишат, защото на всички им стана ясно, че да си чужденец не значи непременно, че си абониран по рождение да си богат, пък и едно е две хиляди евро на месец тук и съвсем друго - две хиляди евро на месец там.

Що се отнася до чуждестранния манталитет, вярванията си останаха, само че с доста по-малко звезден прах, така че чужденецът съпруг взе полека да придобива и по-обикновен „мъжки" облик.

Все повече просто мъж, отколкото чужденец, така да се каже.

Дъщерите, пратени от фамилията да се учат в чужбина, започнаха да се прибират през ваканциите с новите си чуждестранни любими и гостоприемната българска рода с изненада откри, че и съпругът италианец, германец, французин, скандинавец или какъвто там е, също може не просто да е беден, мързелив и некултурен, но и в крайна сметка да се окаже пълен идиот.

Въпреки това обаче блясъкът на онази майчина мечта дъщерята да се задоми на Запад, в Америка или „някъде в цивилизования свят" си остана жива. И причината за това са основно две. От една страна, силният балкански модел на семейството, в който работата се дели на мъжка и женска, а партньорството е сведено до „мъжът изкарва пари, жената си гледа децата".

Той избуява над всички цивилизационни атаки за равнопоставеност и антисексизъм и свежда брачния съюз до избор на партия, в която финансите са първо условие - така де, важно е момчето да е богато, че момичето да не работи. От друга страна чужденецът съпруг все още принципно се приема за по-добрата опция, защото една огромна част от българките, когато станат мъжки майки, нещо у тях генерално откача и ги кара да си мислят, че отглеждат принцове.

Наскоро една позната, без да иска, даде най-доброто обяснение на този странен феномен, като припомни една забравена родна мъдрост, че ако искаш перфектния мъж, трябвало да си го отгледаш. Та ето така, отглеждайки синовете си като мъже за себе си, много жени всъщност възпитават едни малки балкански субекти от мъжки пол.

Нещата имат съвсем конкретни и битови измерения - малкият германец, французин или англичанин ще е дресиран от ранна детска възраст да си менажира ежедневието сам и когато завърши училище, ще бъде наритан да се изнесе от дома с една готварска книга и пет прости съвета как се пуска пералня и се глади риза.

През това време момчето на българската мама все още ще пита какво има за ядене, когато се събуди по обяд в родния дом, ще чака ризата му да бъде изгладена и през ум няма да му мине да вземе да забърка една манджа. После перфектно отгледаният според българската мъжка майка син ще се впусне в обществото с всичките си претенции към жените и ще приема без съмнение собствената си уникалност, а мама, някога сама страдала от деспотизма на личната си свекърва, ще сбъде просто перфидно и осъвременено нейно подобие. Цикълът се затваря.

Балканският модел на семейство обаче за все повече съвременни жени не е приемлив начин да влязат и живеят в брачен съюз. Затова и ако не попаднат на някое от малкото български изключения, работещите, амбициозни и развиващи се български момичета просто предпочитат да споделят живота си със съпруга чужденец. Не защото е богат или отваря вратата им към света, а защото не е „перфектният син на мама".

Като казвам всичко това в никакъв случай не твърдя, че съпругът чужденец априори е по-добрият съпруг. Твърдя само, че днес митът за него  като по-добра партия се подкрепя не от географски или геополитически съображения, а от нравствени и културологични, от принципната представа на съответното общесто за това как следва да възпитава поколението си.

У нас, за съжаление, превес има позицията „на мама момчето трябва да се ожени за добро и кротко момиче", а „дъщерята да си намери някой богат, че да не се мъчи". В този ограничен кръг от претенции относно брака няма как да стоят категории като равноправие, антисексизъм, споделена отговорност и партньорство.

Накрая, като съпруга в смесен брак, ще споделя накратко за протокола личните си наблюдения относно спецификите на този така мечтан някога съюз.

Съпругът западноевропец винаги остава много изненадан, когато българската му съпруга се изненада, че той й предлага да пусне прахосмукачка. За него (без да генерализирам, де) домашните задължения са обща работа и затова изобщо не очаква съпругата му да е домашната слугиня. По същата логика той не смята, че жена му е длъжна да му глади ризите и ужасно много й благодари, когато тя го направи в онези случаи, в които химическото чистене не работи или домашната помощница не е дошла.

Западноевропейският съпруг не се притеснява да излиза сам с бебешката количка или да отиде да играе с момиченцето си на къщичка на общата детска площадка. Той също така простира, умее да готви и не вдига скандали за натрупани чинии в мивката, които работещата му съпруга някак магично не е успяла да оправи.

За него е недопустимо да се хвърля храна, да се яде безразборно всичко, да се харчат пари за вредни неща, да се оставят светнати лампите в празните стаи, боклукът да не се събира разделно, тоалетната и обувките да не са чисти (и той ги чисти наравно с жена си), децата да се лигавят и глезят неконтролируемо. Не му влиза в представата за брачен съюз и идеята да дава джобни пари на жена си (освен, ако тя не отглежда децата у дома, което за него си е работа) , както и да я поставя в неудобно положение на публични места.

Разбира се, че е способен на домашни скандали, но ще ги провежда само на територията на дома и без свидетели.

За да не излезе, че го идеализирам, нека кажа и другите неща. За съпруга от цивилизования свят тоталната славянска привързаност към семейството е непонятна. Постоянното обсъждане на всичко в роднински кръг, ежедневното звънене по телефона, посещенията при мама и тате всяка неделя, панихидите, именните дни и курбаните му идват в повече.

Просълзяванията на раздяла, бабината всеотдайност и хвалби на внучетата, тоталната мамина посветеност и самоотверженост от балкански тип - също. Не очаквайте да приеме и купищата приятели, които са готови да се натресат по всяко време в дома ви или държат да се ходи на почивки на големи, общи тумби.

Може би ще му е трудно да свикне и с общата българска улична простащина, но това не е сигурно - на някои чужденци това най-много им допада, особено когато го приемат за човешка непосредственост и чистосърдечие. Вероятно съпругът чужденец ще прави повече сметки на парите си, ще иска да планира отрано семейните почивки, ще е готов да излиза само в петък или събота вечер.

В края на краищата чужденец или не всеки съпруг може да се окаже класически идиот, точно така както и всяка съпруга, независимо от националността си, може да се превърне в истинска вещица. Този текст няма за цел да идеализира или оплюва - той просто се опитва да щракне в крачка непрекъснато променящия се, но все още жив мит за идеалния съпруг чужденец и да докаже, че като всеки друг обществен мит и този се крепи на сапунени мехури. Сам по себе си отразява точно вътрешното ни недоволство от собствения ни манталитет, а това все пак, надявам се, е отправна точка към някаква промяна.

#1 iii_krv 19.09.2015 в 14:36:30

**За него е недопустимо ..... да се оставят светнати лампите в празните стаи,** ==================== А защо тогава по американските филми, когато се влиза вечерно време в някой апартамент (или къща), в която (който) преди това е нямало никой, винаги всички лампи светят, изключая случаите, когато вътре дебне престъпник- тогава е тъмно и никой от гледащите филма не вижда какво става.

#3 Yani 19.09.2015 в 15:57:24

iii_krv лампите светят щото е филм чужденците не са от най-спестовните (точно обратното в някои случаи даже), нито са от най-културните и като цяло не са много по-различни от българите. Живея в Англия от около 2 години вече и имам доста различни наблюдения...не генерализирайте толкова и определено не изхождайте от филмите, реалността е доста по-различна.

#4 паяка 19.09.2015 в 16:29:03

Ще започна с топлото нашенско послание: Бе , я си Еби майката! "Този текст няма за цел да идеализира или оплюва " Ма как щяло!? Целта беше да се похвалиш, че си сбъднала мечтата на майка ти за теб и вече фамилията бленува нова мечта- да вкараш в калъпа и щерките си.

#5 im_loser 19.09.2015 в 17:23:05

Как се печели индулгенция че си меркантилен и се самоспазаряваш с някой за бъдещето си? Женската мистерия е силна, докато има жертва в името на поколението, но това възпитание на "торпедото на мама", което ще завладее богатия западен ндивид за доброто на семейството.. се оказа незнамколко% грешно. Само дето няма Имам да каже че завладяваме света..

#10 1Sion1 19.09.2015 в 20:23:24

След като прочетох и тази статия вече не просто смятам, че авторката е поредното комлексарче, което за някой лев би написало всичко , а че е просто със сериозни проблеми и има нужда от спешна помощ.В този ред на мисли се отказвам да анализирам написаното, което очевидно е плод на тежко психическо разстройство.

#11 паяка 19.09.2015 в 20:36:41

Еми явно мрази ''всичко българско и родно'', но повече от това мрази мъжете. А кулминацията е мъж българин, който има и майка.

#13 Dox 19.09.2015 в 23:07:56

Има човешки качества, присъщи на всички хора по света. Не знам защо, Касимова ги представя само като български, поне аз така я разбрах. Това, мъжът да носи пари, а жената да не работи и да се грижи само за децата, въобще не е характерно само за балканите. Колко американски филми сме гледали, дето мъжът, с вече разхлабена вратовръзка се прибира в къщи, където го очаква любимата му съпруга, приготвила вечеря, и /много често/ един или двама малки разбойници и той още от входната врата вика: "Хани-и-и-и! Ам хо-о-оу-у-ум! А до колкото знам, именно на Уинстън Чърчил принадлежи фразата, с която той казва, как си представя перфектната за него англичанка - "Боса, бременна и до печката". По татово време /май беше някъде в края на 70-те/, чух един виц, дето още го помня: Срещат се две /вече на възраст/ стари приятелки. - О-о-о, Пенке! - О-о-о, Димитринче! - Как сте бе душичко? Как са децата! - Ами, какво да ти кажа, Димитринче. нали знаеш - животът си върви, ние си остаряваме /смее се/. - Ма кажи де, как са, какво правят? - Ами .... синът се ожени, дъщерята се омъжи ...... и така. - Чудесно! Сигурно са щастливи - и ти покрай тях? - Бе ... как да ти кажа, виж, синът хич, ама хич не случи на жена. - Е защо? - Ами ..... основно той се занимава с децата. Помага им в уроците. Извежда ги да си играят. Приказки им разказва. Пазарува. Много често той готви, чисти ... . Докато снахата, жена му де, само е по фризьори, гледа си маникюра, всеки ден е по кафенета с приятелки .... . Какво да ти кажа ... - А дъщерята? - А, виж, тя много случи на мъж. Ма знаеш ли колко е свестен и колко и помага. Той се занимава с децата, помага им в уроците и домашните. Извежда ги навън да си играят. Пере, чисти, готви, пазарува - златен мъж, ти казвам. Така дъщеря ни има време да обърне малко внимание и на себе си - да иде на фризьор, маникюра да си оправи, да се види с приятелки ... . А относно отношението ни към чужденеца, еле пък западняк - много подходящ за случая е един от задочните репортажи на Георги Марков /Лека му пръст!/. Може да го видите тук http://georgimarkov.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/01/03/legendata-zapad-horata-i-jivotyt.465406

#15 паяка 20.09.2015 в 09:44:07

Срещат се две приятелски семейства с дъщери след 20г. И едната жена пита другата - а дъщеря ви как е? Ами много сме доволни отговаря майката. Ожени се за един грък, много се обичаха,голяма любов , но нещата не потръгнаха и след 1г. се разведоха.Той и остави 1 апартамент в Атина.Но сме много доволни.После тя срещна един французин,обич,любов,ожениха се, но нещата не потръгнаха и се разведоха.Той и остави 1 апартамент в Париж.Но сме много доволни.После тя срещна един германец,обич,любов голяма,ожениха се но нещата не потръгнаха и се разведоха след 1г.Той и остави 1 апартамент в Берлин.Но сме много доволни. А вашата дъщеря как е ? Ами и нашата дъщеря стана курва,ама хич не сме доволни !

#16 Alejandro 20.09.2015 в 12:56:17

Ами аз съм точно такъв ,каквото е описанието за "чужденец" "западно-европеец" ! Явно по стечение на обстоятелствата... или защото майка ми ме възпитаваше както трябваше... или просто защото съм женен за западо-европейка... знам ли ?

#26 бай Йух 22.09.2015 в 23:47:32

99% от коментарите показват, че булгарина си е 100% бай Ганьо

#27 tougherty 23.09.2015 в 09:48:08

Един виц по темата: Срещнали се две майки на момичета и се заговорили. "Оооо, нашето момиче е много добре. Първо се омъжи за един богат нашенец - имаше голяма къща, мерцедес, пари. Той обаче не се оказа много добър съпруг и затова тя се разведе и се омъжи за един французин - той имаше имение, домашна прислужница, вила в Сен Тропе. Обаче и той не я заслужаваше и затова тя се разведе с него и се омъжи за един американец. Той пък има заводи, къщи, яхти, самолет и нашето момиче е супер. Много сме доволни." Втората майка отвърнала: "Абе тя и нашата е курва, ама ние хич не сме доволни."

Новините

Най-четените