Синдромът на идеалната съпруга

Керълайн Лейкмън е на 39 години и е успешен адвокат. Тя няма време за хапване през деня и често мечтае просто да се разложи пред телевизора с нещо готово за ядене. Но вместо това веднага след като се прибере вкъщи, тя си взима душ, облича си елегантна, прилепнала по тялото рокля и се уверява, че виното е добре охладено, а ястието се пече във фурната - за да бъде готово точно в момента, в който 40-годишният й съпруг Джеймс се връща от работа.

Ако случайно му се прави секс след вечеря, тя с удоволствие задоволява и тази негова потребност. С Джеймс не говорят за това как е минал денят й, но въпреки това Керълайн с готовност изслушва всяка подробност от професионалния живот на Джеймс.

Керълайн страда от "синдрома на идеалната съпруга". Тя е една от все повече жени на възраст между 30 и 40 години, които поставят нуждите на своите съпрузи над всичко останало. 

В ерата на феминизма поставянето на чужди потребности над своите е признак за зрялост

Независимо колко успешни са в собствената си добре платена професия, тези жени възприемат средновековни брачни ценности, според които задоволяват сексуално мъжете си, дори и да не са в настроение, оставят половинките си да взимат всички решения - и се стараят винаги да изглеждат добре.

След десетилетия феминизъм и борба за равенство между половете, идеалните съпруги нямат нищо против да играят второстепенна роля в брака си.

Напоследък дори все повече знаменитости предпочитат тази роля, независимо от личните си успехи. Може би най-изявената сред тях е Нанси Дел'Олио. "Най-важно за мен е да доставям удоволствие на съпруга си - това ми носи повече щастие от всичко друго," признава тя.

"Възприемам се повече като гейша, от колкото като жена, която се бори за правото си да носи панталони. Не съм феминистка, а съм женствена," свива рамене Дел'Олио. 

Дали десетилетията на борба за равенство всъщност са били напразни?

Много жени биха се възмутили от подобно поведение, тъй като сa възпитани от три последователни поколения, борили се за женските права. Но възможно ли е тези покорни дами да са прави в този си начин на мислене?

"Много хора все още имат дълбоко вкоренени убеждения, че мъжете трябва да бъдат водещата фигура в една връзка," обяснява психологът Лемарк Томас. "Това може да развие уязвимост при успелите жени, които се страхуват, че постиженията им ще "кастрират" партньорите им - затова те им "позволяват" да заемат традиционната позиция".

"Възпитана съм да вярвам в абсолютното равенство между половете," споделя Керълайн. "Но връзките ми винаги се проваляха, защото мъжете се чувстваха застрашени - обикновено печелеха по-малко от мен и чувстваха, че не могат да отговорят на очакванията ми".

Но вместо да се откаже от тях и да се примири с добър "подчинен" съпруг, който да мие чиниите, Керълайн започва да излиза с Джеймс, който е "алфа мъжкар", и полага съзнателни усилия да се превърне в идеална съпруга: "Хваля го, готвя му и никога не говоря за заплатата си. И постоянно се опитвам да изглеждам добре".

Двамата вече са женени, но тя не чувства, че по някакъв начин е предала дамите, които ценят равенството в отношенията между мъжете и жените. "Това е лично решение и за мен то проработи идеално," обяснява тя. "Никога не спорим, той ме уважава и бракът ми е по-успешен, в сравнение с този на родителите ми". 

Саможертвата в името на семейното щастие понякога е оправдана

Докато всичко това е немислимо за тези от нас, които очакват връзките да се основават на равенство и взаимност, идеалните съпруги може би имат право - поне отчасти, твърди психотерапевтката Джулс Маклийн.

"Идеалната съпруга - ако ролята й на такава е установена по взаимно съгласие - може да се окаже точно толкова успешен вариант, колкото и по-независимите връзки", обяснява тя. "Някои мъже имат нужда от по-подкрепяща и майчинска роля от страна на съпругите си, а те от своя страна се чувстват длъжни да им доставят удоволствие в кухнята и в леглото - докато все още изкарват собствените си пари."

Това може би се дължи на начина, по който са отгледани. "Може би майката винаги е била здравата основа на семейството и нейният принос като такава е бил високоценен".

Въпреки всичко, съществува разлика между това да се грижиш за семейството си и да подчиняваш личните си нужди и чувства до степен, в която те просто изчезват. Феминистките от 60-те със сигурност не са се борили за това, нали?

Дали стремежът на дамите към идеала не е израз на собствена несигурност

"Стабилна е връзката, която изглежда правилна и за двамата партньори и работи добре," коментира Маклийн. "Отношенията между хората се влошават, когато идеалната съпруга започне да се старае прекалено много да бъде всичко това, което си мисли, че съпругът й очаква от нея - успяла, прецизна и красива - и в същото време е несигурна и притеснена до степен на невротичност, че той ще я изостави, ако тя не задоволява всеки негов каприз". "Такава жена може би чувства, че не е достатъчно добра, но вместо това се опитва да бъде "идеална".

Въпреки че една идеална съпруга може да спи гримирана, за да не се налага мъжът й да вижда нейните недостатъци, и да няма нито един излишен косъм по тялото си - ако прави всичко това, за да угоди на съпруга си, тя не очаква благодарност, твърди Лемарк Томас.

"Това, че една жена вярва, че трябва да бъде красива винаги, обикновено означава, че не се чувства сигурна във връзката си," обяснява той. "Тя се страхува, че ако свали маската си, може да го изгуби".

Въпреки това, каквото и да направи съпругът й, истинската идеална жена винаги ще му угажда. Докато в миналото подобно поведение можеше да бъде обяснено с чисто икономически и рационални доводи (жена без мъж би се борила за покрив над главата си), сега е далеч по-малко разбираемо защо която и да е успяла жена би поставяла съпруга си (който често не е изключителен в нищо) на пиедестал. 

Старанието на жените може да е и начин да предотвратят изневери

Вероятно причината за възхода на идеалната съпруга е практичен отговор на постоянната заплаха от мъжката изневяра.

"Някои жени примерно смятат, че перфектният секс със съпрузите им е гаранция за това, че те няма да кръшкат," коментира Маклийн. "Това обаче е унизително. Стабилните връзки се основават на честността, доверието и приятелството, а не на напрежението да се подчиняваш на всичките прищявки на един мъж, за да го задържиш до себе си".

Очевидно идеалните съпруги са на мнение, че сексът по поръчка е ключът към щастието на партньорите им. Но това е стратегия, която не винаги носи дивиденти.

Джери Хол - бивша идеална съпруга на Мик Джагър (дарила го с 3 деца) и Брайън Фери - е прочута с фразата си, че една жена би трябвало да бъде "слугиня в дневната, готвачка в кухнята и уличница в спалнята." Въпреки това, както самата тя се убеждава по-късно, това не е възпряло Мик да й изневерява.

"Също така е твърде голямо опростяване тезата, че удовлетворението у дома би спряло един мъж от кръшкане," пояснява Маклийн. "За някои това може и да върши работа, но за други това зависи от много различни фактори, включително тръпката от преследването, усещането за власт или просто отворилата се възможност."

Оправдан ли е рискът от загуба на инидивидуалност в името на спокойствието

Както на собствен гръб е усетила Деми Мур, няма значение колко перфектна изглеждаш, или колко публично обожаваш съпруга си: ако той не е щастлив, така или иначе ще налита на чуждото. Така че какво всъщност дава на тези съвременни идеални съпруги угаждането на всеки каприз на мъжа им, без да искат нищо в замяна?

"Покрай работата си разговарям с някои от най-успешните жени в света на тема връзки," коментира Лемарк. "И често чувам как в заседателната зала те трябва да бъдат властни, но когато се приберат у дома, те просто искат да бъдат традиционни (тоест подчинени) жени.'

Маклийн обаче има едно предупреждение: "Може да настъпи момент във връзката, когато стратегията на идеалната съпруга просто става скучна и демонстрира зависимост - което никога не е привлекателно в дългосрочен план."

Каквото и да получава идеалната съпруга от подчинената си роля, то надали компенсира всички рискове. "Тя избира донякъде да изгуби индивидуалността си, която пък обикновено я е превърнала в жената, в която в началото се е влюбил партньорът й," предупреждава Маклийн. "А след като се откажеш от нея, може да бъде невероятно трудно да я откриеш отново."