Кажи, баба, тенк ю

Отесня ни българският език. Богатството му, дето Вазов, Елин Пелин, Йовков и Радичков така добре го владееха, някак взе да не достига на съвременния градски тип. Простее и селее един вид. Изнемогва. Не може да напълни със съдържание дълбокия му мисловен процес и не резонира с така сложните му, пардон, комплицирани разсъждения.

И как да стане, като например нашето „среща на екипа", ама съвсем не може да се припокрие с едно „стаф митинг"! Че това са си две различни неща, май френдс, среща на екипа е някак заводско, провинциално, комсомолско (напомня на „събрание на колектива"), пък стаф митинга си е като за мениджмънт отдел, дивелопъри, ай ти-та, ейч ар дипартмънт, пи ар тийм нещо...

В последните години на родния ни език се гледа като на провинциална девойка,

дошла „на София" да се снима пред НДК-то.

Да говориш добър български е старомодно и дори леко бабешко. Българските думи започнаха да отекват в технологичните мозъци на съвременните хора като тежки и твърде неточни. Друго си е например да кажеш, че си се „чекнал" еди къде си, вместо „обозначил". Пък и, честно казано, сигурна съм, че много хора даже не са я чували тази дума „обозначение". По същата логика хората днес не пращат съобщения, ами ги „сендват". И да, това все по-често не са съобщения, ами „месиджи",наскоро чух един човек да казва „ти ми „колни", като си свободен.

Извън технологичните термини, претърпяли българска граматическа обработка, на такава са подложени и думи и изрази от всякакъв вид. Хората днес не прекарват весело, ами имат страхотен „фън". Когато са доволни от нещо, то за тях е било „плежър" и са били много „хепи".

В професията си или в живота си те нямат опит, ами „експириънс" . Грешките и провалите са пълен „фейл", а „извинявай" е направо някаква адска отживелица! Не кажеш ли „сори", просто рискуваш да изглеждаш като прероден Паисий Хилендарски, попаднал в някоя съвременна софийска престижна гимназия. „Сори"-то вече така се е трансформирало в български вариант, че може да бъде чуто и като „сорка" - нещо като „ей, много извинявай" с елементи на другарско съжаление за допуснатата грешка.

„Сорката" върви много добре и с „тенкс"-а.

Значи да благодариш си е адско усилие на мозъка и езика - „благодаря" е някаква такава съставна дума, дето докато я изговориш, ще изхабиш толкова енергия, че ще си напълно „екзостед" или „дед" направо!

Ако искате да се подредите в редиците на най-готините в обществото - тия, дето винаги са онлайн, кънектнъти, имат най-куул джаджите и са нещо като трендсетъри или опиниънмейкъри, трябва много бързо да запомните и да побългарявате английски идиоми. Значи, не сте ли го направили досега, направо сте някакви тотално „ритардет" или сте „пълен аут", да не кажа „лузъри"! Вече не е модерно да се казва, че „това не е моя работа" или „това не ме засяга"! Веднага да се поправите и да казвате, че „това не е моята чаша чай"! На английски „it's not my cup of tea" е израз с история, защото в английската традиция чаят е нещо специално и масово, ама айде сега подробности! Пиете или не пиете чай, имате или не баба със синя коса, ред перли и английско възпитание, друго си е нещо да не е „вашата чаша чай"! Не го ли употребите, истински ще селеете, точно както, ако вземете да се изпуснете и кажете, че нещо „има смисъл".

Сакън! То вече ПРАВИ смисъл (makes sense)! Същото е и с разликата - не се казва „има разлика", а „ПРАВИ разлика"!

Задължително е да използвате буквалния английски превод, ако сте в рекламния бизнес, в ПР агенция или журналист.

Сред английските идиомни изрази, които напоследък директно влязоха в българския език, е и любимият ми „да влезеш в обувките на някого". Така де, дами и господа, извинете, фолкс, ако кажете, че се поставяте на мястото на някого, ми то нищо не сте казали! Какво място, какъв някой?! Друго си е да му влезеш в обувките - веднага ти става ясно, че... абе, че трябва да се поставиш на неговото място. Дори сериалът Breaking Bad беше преведен "В обувките на Сатаната", въпреки че силно се съмнявам, че дяволът носи обувки.

В този смисъл напълно трябва да изключите от езика си онова „лесна работа" или „фасулска работа" за неща, които са ви твърде лесни или „изи". Модерно е да казвате, че е „пийс оф кейк". Така, както е тръгнало, скоро можете и да го чуете в преведен вариант - че нещо е лесно като „парче кекс" или „парче торта", но засега не рискувайте - казвайте си го в оригинал.

В английскобългарския вече се прокрадва и още една тенденция - да възклицаваме по английски. Все по-малко ще чувате някой да казва „олеле" или „ле-леее" - ще казва „уау"! Никакви такива „о, боже" или „господи" - минавайте направо на „оу, май год" или „ холи кау".

Засега това със свещената крава още не е претърпяло свеж български превод, ама знае ли човек - след като „фък ит" избута с лакти звучното българско „заеби", не виждам причина скоро да не възкликваме и „свещена краво!" или „о, момче" (от „о, бой"), когато нещо ни ексайтва ту мъч.

А да, и никакви такива „идва ми в повече" - правилно е да ви е"ту мъч". Също както нищо, което абсолютно не желаете да се случи, не е „само през трупа ви" - то е „оувър май дед боди". Нищо, че значи точно същото - друго си е да го кажете така в оригинал, на английски...

Хайде сега, преди да „финиширам", да обърнем малко перспективата и да направим една игра... ох, екскюз ми - един гейм. Много се смеем, когато превеждаме буквално български идиоми на английски - „Уен ю синг ту ми, май Пенка, ху ис гоинг ту лисън" или „я дъ кемъл, я да кемъл драйвър" са класически примери. Да направим обратното - преведете например Everything but the kitchen sink. Правилно - „Всичко без мивката". Говори ли ви нещо? Последното, за което ще се сетите, е, че всъщност казваме „всичко е подредено, опаковано, пакетирано, готово". Или пък „break a leg" - буквално „счупи крак", употребявано всъщност вместо „късмет", „на добър час".

Нещата стават още по-сложни, когато задълбаем в по-стари идиоми. Как бихте превели например „Burn the midnight oil"? „Да запалиш следнощното олио"?! Не, всъщност изразът значи „да работиш до късно вечерта", обаче е дошъл до нас от времето преди електричеството, когато светлината в градовете е идвала от запалените фенери. Да дам и още един пример - Once in a blue moon - един път на синя луна. Адекватният български израз е „на куково лято".