До неотдавна впечатлението ми за женските партита се оформяше предимно от рекламните флаери, които ми раздават по подлезите - онези, пълни с лъскави женски силуети и кичозни шрифтове, обявявайки поредната вечер на "Изобилие от елегантност" и "изтънчени коктейли".
В моята глава женските партита по клубовете са нещо като Нарния. Това са места, на които пиенето винаги е с плодов вкус и на половин цена, диджеят никога не се присмива на молбата ти да пусне Джъстин Бийбър и секси танцьорките са заменени от танцьори. Вярвах, че съм готова и аз да вляза в този свят на изтънчените мадами.
Първоначалният ми план бе да отида на първото си "женско парти" в един ергенски бар, който твърдеше, че "не носи отговорност за изгубена или открадната девственост", защото нищо не казва "Заповядайте, дами!" по-добре от шега на тема изнасилване. Планът ми се провали, след като разбрах, че въпросният бар наскоро е хлопнал порти завинаги. План Б беше да се озова на две различни женски партита в една и съща вечер - нечувано изпитание за издържливостта и поносимостта ми към подобни лиготии.
Какво, за бога, да облека за женското парти?
Подготовката за женски купон ме накара да се чувствам по-малко жена от обикновеното.
Макар че ми се иска да се преструвам, че съм се захванала с това, защото съм истинска дама, истината е, че никога не съм била "женствено" момиче.
Ала докато се подготвях за женския купон се чувствах още по-малко като жена. С наближаването на съдбовната вечер изпразних целия си гардероб, за да разбера, че всъщност нямам нищо подходящо, което да облека на едно такова момичешко събиране.
Жените от онези рекламни листовки изглеждаха чувствени, секси, уверени и мистериозни. Изглеждаха така, сякаш всеки ден от живота им може да бъде описан с някой от текстовете на Бионсе. Реших, че и аз ще блесна със стил и грация и ще бъда зашеметяваща. Така че загърбих обикновените си дрехи и измъкнах една рокля, която бях обличала за последно, когато бях на 16.
Едвам ми покриваше задника. После се зарових по-надълбоко в женствения ми арсенал, добавяйки чифт изкуствени мигли и парфюм на Victoria's Secret и започнах да лепя и пръскам, докато накрая заприличах и замирисах на жена с лоша репутация от XIX век.
Шокиращото откритие
Първият клуб беше описван от флаерите като "арена на нощния живот". На дамите се гарантираше безплатен вход и свободно достъпен бар до полунощ. Въпреки че се чувствах като гимназистка, влязох във въпросния клуб, без да ми мигне окото. Бодигардът дори ми намигна.
След като успях успешно да премина през някакви кичозни сатенени завеси, се озовах ненадейно пред бара. Отдадена напълно на новото си "аз", си поръчах водка със сода, опитайки се да надвикам басите на DJ Тони Шоу или там както се казваше. Естествено, получих само чаша сода. Каква изненада.
Докато си седях на лилавия бар и си пиех тихичко поредното безалкохолно, открих една не толкова тайна истина:
Всъщност женските партита се правят заради мъжете
Разбира се, повечето клубове правят "женско парти" да звучи като абитуриентското парти, на което никога не сте отишли, защото родителите ви не са ви пуснали (или не са имали парите да ви го организират). Но в основата си женското парти е един красив и добре осветен водопой.
Ние, жените-антилопи, биваме примамвани към този водопой с обещанията за забавление и приятни напитки, ала внимание - присъствието ни естествено привлича и някои хищни мъжки хиени. И както се освежавате със студеното питие, изведнъж се озовавате в лапите на една от тези хиени, която след броени мигове ще си изтрие лигите и ще ви захапе за интимните части.
Забавното е, че повечето от жените искат да бъдат преследвани дори и от, меко казано, невзрачни мъже. Защо ли? Ами просто защото жените са учени да вярват, че само и единствено мъжкият индивид може да докаже и потвърди това, че са желани. Следователно без легитимизацията на мъжкото внимание, някои жени се чувстват невидими - чаткате ли?
За съжаление, в повечето случаи женските партита не са посветени на приятелството на група момичета, които искат да се забавляват независимо от мъжете, а са поредният пример, в който жените се настройват една срещу друга. Точно в този клуб, в който бях, жените се раздвояваха между това да си зяпат смартфоните и това да оглеждат злобно другите антилопи да не би да им отмъкнат някоя хищна хиена.
След като забелязах, че дансингът започва да прилича на епизод на "The Bachelor" (само че с танци), престанах с опитите да анализирам и излязох за една цигара. Задавах си големи въпроси и търсех отговорите им при дружелюбния намигащ бодигард. Попитах го: "какъв е смисълът от женските партита?"
Той не се поколеба и отвърна на момента: "Трябва да се уверим, че няма твърде много мъже на дансинга". Веднаха потънах в депресия. Значи женските партита са създадени, за да не се отъркват мъжете един в друг?
Бодигардът забеляза промяната в настроението ми и веднага ме прегърна мечешката с огромните си ръце. Бързо се усетих, че това не е утешителна приятелска прегръдка. "Мисля, че си много секси," изгрухтя той във врата ми. Отървах се набързо от него и побягнах.
Нещата могат да бъдат и още по-лоши
За следващата ми и финална дестинация, реших да отида направо в бърлогата на звяра, заедно с една моя дългогодишна приятелка. Всички на "момичешкото" парти приличаха на двойнички на Ким Кардашян и направо ме заболяха очите. Докато започнах да се забавлявам, установих, че 90% от жените в клуба вече бяха в онзи етап от вечерта, в който се чувстваха млади и живи.
Следователно на дансинга постоянно ме ръчкаха и настъпваха. Невиждани ръце обгръщаха тялото ми, половината тоалетни бяха задръстени и съм сигурна, че за музикален фон вървеше едно и също дъбстеп парче през всичките 4 часа, които прекарах там.
Дали беше техника за самозащита или защото най-накрая паднах в клопката на отворения бар, не знам - но за щастие не помня по-голямата част от това, което се случи на въпросното женското парти. Единственото нещо, което си спомням направо с HD качество, е едната минута, в която си правех кефа, и следващата, в която един надървен пенис се беше наврял буквално в задника ми.
Никога не можеш да се научиш как адекватно да се справиш с подобна ситуация, защото това просто не е нормално. След като бързо сръгах с лакът неканения гост зад мен, се обърнах, за да видя, че нахалникът се беше изнизал ударно. Задникът ми още усеща фантомен корав непознат член, опрян в него. Бляк.
Развръзката
Някога събуждали ли сте се с псувня? На другата сутрин, когато едвам отворих очи, първата дума, която едвам успях да промълвя, беше "е*имумайката". Дори подсъзнанието ми знаеше, че ще ми е мноого тежко. Поглеждайки назад съм абсолютно убедена, че се събудих от собствената си миризма. Вонях на някаква странна комбинация от прокиснал сок, ментол и мъжки парфюм.
Въобще не се чувствах като героиня от Секса и града, а по-скоро като застаряваща блус певица с болки в костите. Котките ми не искаха да ме доближат. Веднъж бях чела, че котките могат да предричат смъртта на пациентите в старческите домове. Мисля че котките ми усещаха, че нещо вътре в мен вече бе отишло на едно по-добро място.
Казано накратко, нещо определено не беше наред. Мерси, но не мерси - оттук нататък женските вечери за мен ще се изчерпват единствено с чаша вино на дивана пред някой филм.
