Писмо от знаменития илюстратор на "Алиса в страната на чудесата" сър Джон Тениъл до Луис Карол, предложено на аукцион, хвърля нова светлина върху връзката между двамата.
Писмото показва как съветите от по-стария и утвърден творец са променили духа на класическата детска творба.
Писмото е един от малкото запазени оригинални образци на кореспонденция между заекващия чеширски свещеник Чарлз Доджсън, по-известен с името Луис Карол, и Тениъл - полуслепият художник, получил рицарско звание по случай 50-годишнината от кариерата си на политически карикатурист в сп. "Punch".
И става практически безсмъртен с любимите на много поколения илюстрации на Чеширския котарак и пушещата лула гъсеница.
С дата от 1 юли 1870 г., писмото говори за "изгубена глава" от "Алиса в огледалния свят"
Става въпрос за среща между Алиса и ядосана "оса с перука". Първоначално Карол е възнамерявал този епизод да бъде част от публикуваното през 1871 г. продължение. Но от писмото става ясно, че Тениъл не е бил впечатлен от текста.
"Не ме смятайте за груб," пише той, "но трябва да кажа, че главата "Осата" въобще не ме заинтригува. Не мога да си представя как ще я нарисувам."
Тениъл успява да се наложи. Карол, който е неизвестен писател, когато се обръща към популярния илюстратор, за да работи по "Алиса в страната на чудесата", изглежда е приел за по-добра преценката на 12-години по-възрастният от него творец.
И "Осата с перука" отпада преди публикуването на "Алиса в огледалния свят".
Неизвестното й съдържание измъчва учените през следващия век до степен, че някои започват да подозират, че тази глава никога не е съществувала.
Тези съмнения най-накрая се разпръсват с печатните проби, разкриващи липсващия фрагмент, които се появяват през 70-те години.
По мнението на мнозина Тениъл е бил прав - "Осата с перука" е лишена от блясъка, който озарява останалата част от приключенията на Алиса.
Кой е доминирал във взаимоотношенията?
Въпреки несъмненото място и на двамата в историята на литературата, за взаимоотношенията им се знае твърде малко.
Твърди се, че Карол, известен с чувствителността си, е имал изпълнени с напрежение и отчаяние взаимоотношения с прочутия карикатурист. Но редакторът на дневниците на Луис Карол и съавтор на книгата "Луис Карол и неговите илюстратори" Едуард Уейклинг не е убеден в това.
"Техните отношения са били типично трудово сътрудничество между двама викториански джентълмени. Имали са споразумение, в което единият (Карол) възлага работа на другия," коментира Уейклинг.
"Тениъл е превъзхождал, с репутация в национален мащаб, докато Карол е бил едва в началото на кариерата си. Той е знаел, че ако Тениъл нарисува илюстрациите, книгата му няма да остане незабелязана. Но написаното от него в главата за осата не е на същото ниво като останалата част от книгата - и мисля, че Тениъл е забелязал това.
Той намира извинение, казвайки, че е много трудно да се нарисува оса в перука. Макар че е бил човек, който е можел да нарисува практически всичко."
Подобно на героя Додо в първата книга за Алиса и Белия рицар, във втората осата е въплъщение на самия Карол, твърди още Уейклинг.
"Осата с перука е прощаване. Той (Карол) практически казва сбогом на Алиса. Но това не се получава особено добре. Така че той взима някои от по-добрите идеи, за да ги включи в последвалата глава за Белия рицар."
